Дружествата се освобождават от косвен налог върху премиите от животозастраховки, продължават дискусиите за 2% или 3% ставка за рисковете на територията на страната
Застрахователните дружества няма да плащат данък върху премиите от застраховки Живот, съобщи за в. ПАРИ Максим Сираков, първи изпълнителен вицепрезидент на Алианц България Холдинг и член на УС на
Асоциацията на българските застрахователи /АБЗ/. За това са постигнали консенсус АБЗ и финансовото министерство. Аргументът е, че основната част от премията е спестовна и поради този си характер тя
не може и не би следвало да бъде облагана. С данък върху премийния приход няма да се облага и активното презастраховане.
От 1 януари 2004 г. застрахователните дружества ще се облагат с данък върху печалбата по общия ред на ЗКПО, а данъкът върху застрахователните премии ще се намали и ще се преобразува на принципите
на косвения данък. Всъщност договореност компаниите от бранша да плащат данък печалба беше постигната още в началото на годината на политическо равнище, когато застрахователите проведоха редица
срещи с управляващото мнозинство. Това бе обявено официално наскоро и от Министерството на финансите.
ОСНОВНИЯТ СПОР МЕЖДУ ДАНЪЧНИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛИ Е И ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ПО СТАВКАТА НА КОСВЕНИЯ ДАНЪК В ОБЩОТО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЪДЕТО Е ВЪЗПРИЕТА ИДЕЯТА ЗА ДВЕ СТАВКИ
С едната,
по-ниската, ще се облагат застраховките, свързани с рискове извън страната, това са предимно авиационните и морските застраховки. Другата, по-високата ставка пък ще бъде валидна за останалите
видове от общото застраховане. Предложението на АБЗ е за ставки от 0 и 2%. При разработването на това предложение е проучен опитът на повечето страни в Европа и е търсен баланс на интересите както
на застрахователните дружества и техните клиенти, така и на фиска, твърдят от асоциацията. В по-голямата част от европейските страни поетите рискове извън територията на конкретната страна са или с
нулев косвен данък, или се освобождават изцяло от такъв данък. Всъщност още в самото начало застрахователните дружества поискаха дори почти нулеви ставки, но след като това им предложение не бе
възприето, от АБЗ предложиха вече споменатите нива. От финансовото министерство обаче настояват двете ставки в общото застраховане да бъдат съответно на ниво от 0 и 3%.
Това показва всъщност, че спор няма и по отношение на застраховките, свързани с рискове извън територията на страната. Що се отнася до по-високата ставка на останалите видове застраховки от общото
застраховане,
ДАНЪЧНИТЕ ЕКСПЕРТИ СЕ ОПАСЯВАТ, ЧЕ СЛЕД КАТО ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА ПРЕМИНАТ ОТ СЕГАШНИЯ НАЧИН НА ОБЛАГАНЕ ВЪРХУ ПРЕМИИТЕ КЪМ ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА, ТЕ ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА ТЪРСЯТ НАЧИНИ ДА
НАМАЛЯВАТ РЕАЛИЗИРАНАТА ПЕЧАЛБА СЪС ЗАКОННИ СРЕДСТВА С ОГЛЕД ДА НАМАЛЯТ И ДАНЪЧНОТО СИ БРЕМЕ
Oчакванията на данъчните са, че тогава застрахователите ще отчитат много по-ниска от сега
обявяваната печалба, поради което настояват и за по-високи нива на косвения данък, за да гарантират същите данъчни постъпления в държавния бюджет и тогава. Независимо че е възможно да има такъв
ефект, при едно нормално развитие на рисковете и нарастване на бизнеса очакваме да нараства и печалбата, коментира Максим Сираков. Той отбеляза, че положителният финансов резултат в
застрахователното дружество е нещо несигурно, тъй като зависи от редица обстоятелства, свързани главно с вече поетите рискове.
Последното решение е данъкът върху застрахователните премии да бъде оформен временно като допълнителна глава към Закона за застраховането, а впоследствие да бъде отделен като самостоятелен Закон за
облагане на застрахователните сделки. Застрахователните дружества ще начисляват този данък върху издадените полици и ежемесечно до 15-о число на следващия месец ще превеждат данъка в ТДД на база на
реално получените премии от своите клиенти. На всеки три месеца пък ще подготвят и специална декларация за този данък, която също ще подават в данъчното. А до 30 април пък ще представят годишна
декларация по Закона за застраховането, глава Данък върху застрахователните премии.
Въвеждането на нулева ставка на косвения данък при животозастраховките, смятам, ще спомогне за развитието на този бранш, коментира Максим Сираков. Досегашният режим е изключително утежнен, което
спъва развитието на този сектор. Сега застрахователните дружества по животозастраховане ще плащат нормален данък, ще бъдат облагани за тяхната си печалба и ще имат възможност да развиват
продуктовата си гама, да разгърнат продажбите си и да реализират един по-добър прираст, допълни той.
Ако за следващата година очаквам един сравнително висок прираст, то за тази година очакванията ми не са такива, каза Сираков. Според него през 2003 г. влияние ще окаже един друг данъчен ефект,
който касае сумата, която може да бъде приспадана от личния облагаем доход за застраховане. От началото на т. г. българите могат да заделят преди облагане за животозастраховки до 10% от трудовите
си възнаграждения. До началото на 2003 г. такива ограничения не съществуваха, но поради изключително негативното влияние върху данъчния режим на т. нар. данъчни схеми се въведе този лимит. Това са
схеми, при които се предлагат продукти, чиято цел не е дългосрочно осигуряване или застраховане, а краткосрочно спестяване на данък. В основата им стоят слабостите и грешките в закона, допуснати
през последните години, и по-конкретно т. нар. принцип освобождаване от данък на входа на финансовия продукт и облагане с данък на изхода. С цел ограничаване на тези схеми от началото на т. г.
данъчните преференции бяха лимитирани до 10% от дохода, подлежащ на облагане.
Тази година
ОЧАКВАМ ПАЗАРЪТ ДА БЪДЕ РАВЕН НА МИНАЛОГОДИШНИЯ ИЛИ ДОРИ ДА ИМА МАЛЪК РЕГРЕС, Т. Е. ОТРИЦАТЕЛЕН ПРИРАСТ
прогнозира Сираков.
Като допълни, че през 2004 г. промяната в данъчното облагане на застрахователите ще даде положително отражение върху животозастраховането и очаква догодина животозастрахователният пазар да нарасне
с по-високи темпове.
От АБЗ смятат, че така както работят до момента с данъчните експерти по повод облагането на застрахователните дружества, биха могли да проведат и същите дискусии по повод данъчната преференция,
която ползват полицодържателите и данъците, които те понасят по застраховките си с цел усъвършенстването на този режим. Според тях те биха могли да осъществят това съвместно и с Българската
асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване /БАДДПО/.
ОТ АБЗ ДОРИ СА СЕ ОБЪРНАЛИ КЪМ ПЕНСИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СРЕЩА, НО ДО ТОЗИ МОМЕНТ ПОРАДИ ГОЛЯМАТА АНГАЖИРАНОСТ И НА ДВЕТЕ АСОЦИАЦИИ НЕ СА УСПЕЛИ ДА Я ОСЪЩЕСТВЯТ
От
началото на т. г. бе въведен таван и за вноските за доброволно пенсионно осигуряване. Физическите лица могат да намаляват до 10% от дохода си преди облагане, ако правят вноски за трета пенсия,
доброволно здравно осигуряване и осигуряване за безработица. Този режим не е много добре уреден технически, което поражда редица проблеми, включително от техническо естество, и в осигурителния, и в
застрахователния сектор, заяви Максим Сираков. Не е ясно например как да се третират средствата, които застрахованият ще получи при настъпването на застрахователно събитие или изтичането на срока
на договора. Според Закона за облагане доходите на физическите лица освободените на входа пари ще бъдат облагани с 20% на изхода, като за дългосрочните договори ставката е 15%. Ако месечните
разходи са над 10%, за горницата лицата не ползват данъчно облекчение, но пък при получаването на парите няма да дължат данък. За каква част от премията е ползвано данъчно облекчение и за каква не
е, се доказва с декларация пред застрахователите, тъй като те служебно удържат данъка. Тогава възниква въпросът, има ли възможност застрахованите да злоупотребят. В момента се разчита повече на
добросъвестността им, тъй като ясни правила за регулиране и контрол няма и се очаква с времето да се пресекат всички варианти за злоупотреба.
Объркването в осигурителния сектор дойде от това, че вече не всички вноски в доброволните фондове са освободени от данък на входа. Проблемът тук е как те да бъдат разграничени и обложени на изхода,
така че в крайна сметка хората да не бъдат ощетени. И един пример: едноличните търговци имат право да внасят текущо вноски за доброволно осигуряване. Обаче едва в края на годината ще се разбере
каква част от вноските, които са внасяни, е била освободена от данък и каква част е трябвало да бъде обложена. Не е ясен механизмът, по който пенсионните дружества ще научават това една година
по-късно, за да може, когато търговецът си тегли парите, да не му се начислява данък върху средства, за които вече е бил обложен. Тъй като от т. г. доходът от инвестиции е необлагаем, проблем е и
как да се разграничи този доход от вноските, които се теглят.
РЕШЕНИЕТО, КОЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ТЪРСИ И БИ ПРЕДОТВРАТИЛО ДАНЪЧНИТЕ СХЕМИ, Е ЛИМИТИРАНЕ НА ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ НА ВХОДА ДО НОРМАЛНИТЕ НИВА ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА СПЕСТЯВАНЕТО, БЕЗ ДА СЕ ОБЛАГАТ НА ИЗХОДА
ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ФИНАНСОВИ ПРОДУКТИ, ТВЪРДИ МАКСИМ СИРАКОВ
Предвидено е да се поправи и една съществуваща в момента несправедливост за доходите от трудови правоотношения. Хората, които
работят само по трудов договор, обаче не могат да ползват тази данъчна преференция от 10%, освен ако вноските по конкретната застраховка не са равномерно разпределени по месеци през цялата година.
В застраховането вноските са неравномерни, най-често срещани например са тримесечните вноски. Така, ако един човек сега внесе премията си за януари, февруари и март наведнъж през март, той ще
ползва преференция от 10% върху облагаемия доход за март. С промените от 1 януари 2004 г. тези лица ще могат на годишна база да изравняват в годишната си декларация този бонус от 10%.
Има и други спорни пунктове. Един от тях например е свързан с признаването на загубите на застрахователните дружества, които са имали такива преди 31 декември 2003 г. По общия ред на ЗКПО всички
дружества, подлежащи на корпоративно подоходно облагане, може да разсрочват и покриват минали загуби до 5 години напред. Предложението на АБЗ е от 1 януари 2004 г. след смяна на данъчния режим
минали загуби на застрахователи, чийто 5-годишен срок не е изтекъл, да може да бъдат покривани от последващи печалби.
С приемането на ЗКПО през 1997 г. се въведе облагане на застрахователните дружества вместо с данък върху печалбата с данък върху застрахователните премии в размер на 7%. Това неправилно решение
донесе изключително тежко данъчно бреме за застрахователните компании и ги постави в неравностойно положение спрямо всички други предприятия в страната, коментират от бранша. Статистиката показва,
че данъците, които застрахователите са плащали в последните 5 години, варират от порядъка на 70, 90, 100 и над 100%, включително и за дружествата, които са претърпели загуби през съответната
година.
През 1999 г. данъкът за животозастраховането е намален на 5, а през 2000 г. на 2%.
През същата година се въвежда данък върху другите приходи и се променя данъчната основа на нетни от презастраховане премии.
