В ролята на безкомпромисния съдник е Димитър Желев, Апостол Апостолов само изпълнява каскадите
Най-големият чужд застраховател в България поиска фалит на местно дружество заради недоказани претенции. Комисията за финансов надзор атакува българските застрахователи за нелоялна конкуренция, готви се да санкционира половината от тях, а шефът на КФН плаши с отнемането на лицензи. Някой клати българското застраховане. Кой и защо? 2003-а година се оказа преломна в инвестиционната привлекателност на застрахователния бизнес у нас. Външни и вътрешни инвеститори вложиха в бранша над 90 млн. лв. Парите се вляха под формата на дялови участия в дружествата, приватизация, инвестиции в IT офиси, компютри и кадри. Застрахователните дружества разгърнаха агентската си мрежа. Инвестициите не правят разлика между големи и малки компании. Собственикът на ДЗИ АД Емил Кюлев например купи хеликоптери, с което постави началото на сериозния "асистанс" в бранша, 10 млн. лв. свежи пари вложи български инвеститор в "Юпитер". В тази именно обстановка на инвестиционен подем, ни в клин, ни в ръкав, шефовете на българското представителство на световния гигант "Алианц" започнаха да се надпреварват в черногледство.Димитър Желев, изпълнителен директор на "Алианц България холдинг" казва на 24 февруари пред столичен всекидневник буквално следното: "За разлика от застрахователния пазар, където не може да се очаква навлизане на сериозни чуждестранни инвеститори, в банковия сектор в последните години навлязоха 10-ина известни институции, което прави сектора по-конкурентен и цивилизован". Броени дни след това, на 28 февруари, първият заместник на Желев Максим Сираков, изживявайки се в ролята на пророк, отсече, все в същия дух: "Застрахователните дружества подценяват своите резерви, а това може да доведе до сериозни финансови загуби и дори фалити". Зам. шеф на едно дружество плаши колегите си - това може да се приеме като конкурентна задявка. Когато обаче същият човек е член и на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, думите му добиват смисъла на предупреждение за неподозирани опасности - и към клиентите, и към инвеститорите. В крайна сметка, в демократична страна живеем - всеки има право на мнение. Въздушните нападения на горните двама господа обаче идват след артилерийската подготовка и са естествено продължение на необявената война срещу българските застрахователни дружества. Седмица преди цитираните по-горе изявления, шефът на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов нарече застрахователите "калпазани" и ги заплаши с отнемане на лицензи. Това беше показна операция за демонстриране на активност и твърдост, защото се оказа, че част от цитираните 9 застрахователи нарушили норми при кампанията за "Гражданска отговорност" не са получили още констативните си протоколи, а всички по закон имат право да обжалват. За да очертаем по-ясно “заверата” срещу българското застраховане, предвождана от Комисията финансов надзор идеологически надъхана от "Алианц" ще поразсъждаваме върху един показателен документ. Става дума за едно писмо от "Алианц" до КФН с копие до заегнатото в писмото дружество. В писанието "Алианц", когото за краткост ще наричаме "А" се жалва, че дружеството "Б" му дължи пари и иска от КФН да ликвидира "Б". За неизкушените в тази област всичко звучи много резонно. Когато влезем в конкретните обяснения, ще разберем пълното безумие на този текст, чиято очернителска роля прозира ясно. Та значи, "А" си е сметнал, че към определена дата "В" му дължи стотина хиляди лева по няколко десетки щети и освен това се водят няколко дела за около 60 000 лв. Тук трябва да обясним - става въпрос за регресни искове, което ще рече, че застраховани в "Б" шофьори са ударили шофьори с полици от "А". При това положение "А" е платил на невинните си водачи, но си търси парите от "Б". Едновременно с това и "Б" има регресни искове към "А". Освен това, отношенията между "А" и "Б" са само едно звено от веригата подобни отношения между всички застрахователи на пазара. Те постоянно са в "безразборни контакти" - "Б" дължи на "В", "С", "Д" и "Г" дължат на "Б" и т.н. В реалната икономика това се нарича междуфирмена задлъжнялост, което е нормално състояние на всяка една пазарна икономика, стига да не надхвърля разумните граници, при което се стига до блокиране на бизнеса. Затова в застраховането съществува регресният иск. Едва ли в "Алианц" не са си научили урока. Едва ли се излагат случайно, незнаейки правила от общата теория на застраховането, известни на всеки студент по финанси. Защо тогава световният гигант “Алианц” иска смъртна присъда на един български застраховател? Отговорът на този въпрос предполага бъркане с пръст в раната. "Алианц" загубиха Български морски флот, Кюлев им го взе. Потънаха огромни премийни приходи на германския застраховател. "Алианц" направиха много лоша "Гражданска отговорност". Застрахователчета "калпазани", както ги нарече Апостол Апостолов отмъкнаха добри хапки от лъвския му пай. "Алианц" вече не е световният гигант на българския застрахователен пазар, което предполага най-добрия и най-печелившия. Лоши за българското дъщерно дружество на гиганта са и "семейните" отношения в групата. Майката - германка "Алианц" под формата на презастрахователни договори изсмуква голяма част от парите на дъщерята в София и й оставя само малко за джобни. А безпаричието означава липса на инвестиции. А пък инвестирането е жизнено необходимо за всеки бизнес. Законите са почти същите както при естествения отбор - или инвестираш, или деградираш. Досега "Алианц" печелеха благодарение на името си. Бурното развитие на застрахователния пазар през последните две години обаче сериозно застрашава съществуващото статукво. Да разчиташ само на "стара слава" в условията вече на ожесточена конкурентна борба е повече от наивно. Докато другите се развиват и ти отхапват територии, ти да се изживяваш като велик и да се поставяш в ролята на съдник е вече смешно. Най-големият страх на "Алианц" обаче е да не се появи някой друг "дебел" на пазара. Той ще влезе с летящ старт чрез мощните си инвестиции, ако иска да успее, и от знамето, на което пише "стара слава" ще остане само първата дума, като определение за компанията. Ето как стигнахме до отговора на въпроса - защо са словесните атаки на "Алианц". Пределно ясно вече е защо шефовете на дружеството пророкуват, че инвестиции няма да дойдат и насъскват КФН да отнема лицензи и да обявява във фалит. И така: големият чужд застраховател на родния пазар натиска местните и се опитва да възпре развитието им. Атаката срещу бонусите при гражданската отговорност, при все че превърнаха кампанията в "циганска работа" с подаръците бензин и печени пилета, е атака срещу завишените разходи за реклама на един тесен пазар. "Алианц" иска ограничаване на конкуренцията, която подкопава клиентската му база. "Големият" затова и натиска КФН - да ограничи конкуренцията и на този динамичен пазар да се установи уравниловката. Писъкът за нелоялната конкуренция е всъщност писък да се отрече конкуренцията въобще, а без конкуренция - ясно е и на баба и на внуче, няма прогрес. Има социализъм. В опитите му да запази статуквото, другата цел на “Алианц” е да всее инвестиционен страх. Кой ще е този български или чужд инвеститор, който ще си "сложи главата в торбата" и ще инвестира в българско застрахователно дружество, ако знае, че дружествата са "калпазани", половината от тях са наказани, част от тях ще се разделят с лицензите, инвестиции в бранша не се очакват и т.н. и т.н. И още нещо - вече чакаме пред вратата на Европа, чакаме само да ни отворят. Като влезем, може да се окаже, че сме с едни стари компании с лоши информационни системи, лоша структура и лош кадрови подбор. И точно сега, когато родните застрахователи вече изуват цървулите, гигантът "Алианц" иска ги да обуят отново и с тях да прекрачат в Европа. Димитър Желев играе ролята на съдник, а Апостол Апостолов само изпълнява каскадите. Застраховател да иска фалита на конкурента си без никакви основания - такъв факт няма от зората на застраховането в България.
