Четири са нереализираните предложения за по-доброто функциониране на застрахователния пазар, е категоричното мнение на няколко водещи мениджъри от различни застрахователни дружества.
Те са записани и в Бялата книга за бизнесклимата за 2003 г., която президентът на Българската международна стопанска асоциация /БИБА/ Кирко Кирков връчи на вицепремиера и министър на
икономиката Лидия Шулева.
Застрахователните мениджъри направиха редица предложения, засягащи застраховка "Гражданска отговорност за притежателите и ползвателите на МПС" и счетоводната отчетност на дружествата, които биха
довели до по-бърза хармонизация с директивите на Европейския съюз.
Един от най-наболелите през последните няколко години проблем е задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Имаше идеи съществуващият Гаранционен фонд да бъде закрит, като неговата дейност
се прехвърли към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
Освен това мениджърите предложиха Законът за застраховането и актовете по неговото прилагане да допускат застраховки през цялата година на годишна база, така че при подновяването им полиците да се
договарят по новите лимити и премии.
Специалистите от бранша искат Комисията за финансов надзор (КФН) да провежда редовни консултации със заинтересованите автомобилни застрахователи при определяне на размера на минималната премия и
лимитите на отговорност.
Последното предложение, но не по-важност, касаещо застраховката “Гражданска отговорност” е тя да е обвързана не само с техническите характеристики на автомобила, а и личностните качества на шофьора
като един основен фактор за настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователите искат също така и промени в Закона за обществените поръчки, като се предлага застрахователната дейност да се изключи от обхвата му. Така държавните и общински фирми ще имат
по-голяма свобода при договарянето на условията по договорите си, мотивират своето искане специалистите от бранша.
Застрахователите искат да се премахне и статута на запасния фонд като задължителен, както е по сегашното законодателство. Всъщност въпросният фонд не е предвиден в Международните счетоводни
стандарти, а от своя страна застрахователите трябва да се отчитат съгласно него.
Друго предложение е изискванията за отчетност към края на годината да бъдат уеднаквени с Директивите на Европейския съюз по основните класове застраховане, вместо по видове и подвидове, както е
сега, както и да се вземат пред вид общоприетите форми на отчетност към презастрахователите. За тримесечните отчети е достатъчно да се съобщава само минималният обем данни, необходими за оценка на
стабилността на застрахователните компании, като например граница на платежоспособност, счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, паричните потоци, отношение на разходите, отношение
на загубите и комбинирано отношение.
Освен изброените вече проблеми, най-голямата болка за застрахователите си остава данъчния режим и таксите, които плащат на КФН.
Според застрахователни специалисти не е честно големите и малките компании да плащат едни и същи такси на финансовия надзор. Конкретното им предложение е размерът на таксите да е съобразен с обема
на бизнеса.
От години представителите на застрахователния бранш се мъчат да убедят представителите на Министерството на финансите, че облагането им по Закона за корпоративното подоходно облагане е
дискриминационно за бизнеса. Искането на застрахователите е те да бъдат облагани съгласно Закона за данък печалба като всички юридически лица, регистрирани по Търговския закон.
