Умишлените вреди не се плащат, но трудно се доказват
Когато през декември
2002 г. фалира американската компания Enron, световният застрахователен пазар преживя сътресение, твърде подобно на това от 11 септември 2001 г. Пряка причина за многомилиардните загуби на
застрахователите станаха грешки на топмениджмънта на Enron и неговия одитор.
Спасителната полица за ръководителите на големите компании - застраховката на отговорността на директорите и длъжностните лица /directors&officers liability insurance - D&O/ покрива
загубите от непреднамерени неправилни действия на топмениджърите. При тези полици няма точно определение на застрахователното събитие. Но може би и няма нужда - все пак това е предлагана от
застрахователите VIP услуга. Този вид застраховка представлява за компанията купувач особен вид
ИНВЕСТИЦИЯ В ДЕЛОВАТА РЕПУТАЦИЯ
Компанията купува застраховката D&O за своите топмениджъри със собствени пари. По правило действието й се разпростира върху всички, които имат право да взимат решения, да се изказват и да
подписват документи от името на компанията. Най-често застрахователите се оказват членове на съвета на директорите на компанията и ръководни лица в дъщерните структури.
Не съществуват точни критерии за лимита на отговорността по полицата D&O. Размерите на застраховката често зависят от размаха на въображението на акционерите, които излагат претенциите си за
нанесената вреда. Именно по тази причина няма точни тарифи по D&O. Застрахователят трябва да оцени риска за всеки клиент индивидуално. Според застрахователния гигант AIG при сключването на
договора застрахователят отчита огромен брой фактори - от размера на активите на компанията до репутацията на ръководителите. Обикновено най-големите фирми плащат най-скъпо за полиците по
D&O.
ЦЕНАТА Е НАИСТИНА ВИСОКА И ПОСТОЯННО РАСТЕ
Преди събитията от 11 септември в САЩ и фалита на Enron на световния пазар средната цена, на която се продаваше една полица с лимит от 1 млн. USD, бе от порядъка на 3000 USD. Фалитът на Enron
предизвика повишение от 50% на тарифите за компаниите с пазарна стойност над 1 млрд. USD. Западни анализатори на застрахователния пазар предвиждат поскъпване на полиците до 30 хил. USD за 1 млн.
USD застрахователно покритие.
Полицата защитава директорите на предприятията от исковете на акционерите - очевидно е, че дори най-високоплатеният мениджър не е в състояние да възстанови милиардната загуба, която самият той е
причинил.
По оценки на световния застрахователен гигант Swiss Re най-честите застрахователни събития са въвеждане на акционерите в заблуждение, грешки в провеждането на сливанията и поглъщанията на компании,
неправилна инвестиционна политика, преразход или нецелесъобразно изразходване на средствата на компанията. Този вид полица покрива широк спектър от щети - от неправилно проведения фалит или
неправилно първично разпределение на инвестиционния портфейл до компенсации на загинали сътрудници поради нарушаване на правилата за трудова безопасност. Освен това чрез застраховката D&O може
да се покрият съдебните разходи по неправомерно уволнение на сътрудници. С една дума, поводите за подаване на искове от страна на акционерите и трети лица са предостатъчни - от непремереното
публично изказване на топмениджърите до падането на курса на акциите с 30% и повече.
В САЩ през 2001 г. премиите по този вид застраховки възлязоха на 3 млрд. USD, а плащанията - на 6 млрд. USD.
ЗАСТРАХОВКАТА D&O НЕ ДЕЙСТВА
само когато вредите са били нанесени от ръководството на компанията преднамерено, т. е. констатирани са корупция или търговски сривове. Например закупуване на стоката по завишени цени в случай на
крайна необходимост /например при военно положение/.
D&O е сравнително нов вид застраховане. Продажбата на първите подобни застраховки започна през 20-30-те години на ХХ век в САЩ. Обичаят на американските акционери да подават искове срещу
ръководителите на големите американски компании е заразителен пример за европейците. В резултат от това в Европа започва търсене на застрахователна защита за топмениджърите и местните
застрахователи започват продажбите на такива полици през 70-80-те години.
Първоначално този вид застраховки ползват само компаниите,които имат представителства в САЩ или работят с американския пазар. В момента популярността на застраховката D&O в Европа е доста
по-голяма, отколкото в родината на този вид застраховане. Само във Финландия 90% от ръководителите на всички предприятия имат застраховка D&O. По принцип чуждестранните участници в европейски
компании и още повече в компании от Източна Европа отказват да подписват по-сериозни договори с тях, ако тези компании нямат застраховка D&O. Ситуацията в повечето страни от Източна Европа
напомня тази от 70-те години в Западна Европа - такива застраховки сключват само онези компании, в съвета на директорите на които влизат чужденци. Освен това купувачи на такива застраховки са
главно компании, чиито ценни книжа се търгуват на американския и на европейския фондов пазар.
ФАЛИТЪТ на американската енергийна търговска компания Enron има всички шансове да стане най-големият казус по застраховане на директори. От есента на 2001 г. до момента на фалита цената на акциите
на Enron падна над 200 пъти - от 90 USD до 0.42 USD за акция. Enron обяви фалит на 2 декември 2001 г. Собствените ценни книжа на Enron представляваха лъвският пай от пенсионния портфейл на
сътрудниците на компанията. Точно затова огромни загуби от срива на курса на акциите понесоха не само акционерите, но и работещите в компанията. Около 1500 служители на компанията подадоха искове
срещу ръководството на Enron за компенсиране на загубите. Общите щети на акционерите на енергийната компания и на трети лица от дейността на топмениджърите на Enron и на одитора му Arthur Andersen
се оценяват на 60-80 млрд. USD. Ръководителите на Enron Джефри Скилин и Ендрю Фастоу бяха обвинени в мошеничество. Компанията, застраховала ръководството на Enron по D&O за 350 млн. USD, засега
не извършва плащания, но основен застраховател на енергийната търговска компания е Associated Electric&Gas Insurance Services, който заяви, че чака да получи пряко указание от съда. Enron се
обърна към съда с молба да задължи застрахователите да изплатят щетите, но съдът я отхвърли, като постанови, че до възстановяването на щетите на пенсионните фондове застрахователят не е задължен да
плаща на директорите на Enron дори съдебните разходи.
За разлика от застрахователите на фалита одиторът на Enron се опита да уреди част от претенциите по взаимно съгласие. Застрахователната компания, застраховала отговорността на Arthur Andersen,
веднага изплати на ищците 250 млн. USD, а самият одитор - още 500 млн. USD. За да се разплати по останалите искове, Arthur Andersen дори продаде част от бизнеса си на друг одитор от Голямата
петорка - Deloitte&Touche.
У НАС
СЛЕДВАЙКИ тенденциите в развитието на световните пазари и изучавайки международния опит, българските застрахователи започнаха да пренасят този опит на родна почва.
Застрахователната компания Орел например вече работи над такъв продукт, който да предложи на вниманието на своите клиенти. Застрахователната премия и лимитът на отговорност на застрахователя,
разбира се, ще бъдат адаптирани към българските условия.
Вероятно с навлизането на все повече и нови чуждестранни инвеститори, както и с разширяване дейността на компаниите, работещи на българския пазар, ще се засилва необходимостта от този вид
застраховка за топмениджърите на тези компании.
