НДСВ занемари здравната реформа заради изборите
През последните години здравеопазването и реформата в този сектор се превърна в особено чувствителна тема, особено за партиите, които традиционно я обявяват за свой приоритет. За гражданите
състоянието на здравеопазването също са приоритет, защото лекарските грижи са нещо, до което "опира" всеки. Ако проблемите на образованието - въвеждането на задължителни матури или тестове за
кандидатстване в гимназиите, са актуални за голяма част от хората, то здравето е жизненоважно за всичките 7,575 млн. българи. Те искат не само да плащат здравни вноски, но и да получават
съответстващите на тях грижи. За трите години от управлението си обаче НДСВ не намери политическа воля да се заеме с важните и непопулярни промени, които са необходими за задвижването на здравната
реформа. Само на книга останаха гръмко прокламираните намерения на партията на Симеон Сакскобургготски за увеличаване на парите за здравеопазване като процент от Брутния вътрешен продукт (БВП),
увеличаването на размера на здравната вноска, преструктурирането на болниците и промяната във финансирането им. Здравеопазването беше и остана крехка система, постоянно съпътствана от скандали и
липсата на пари.
Парите не стигат
Първият проблем на системата на здравеопазването е хроничният недостиг на средства. С отделяни по-малко от 5% от БВП за здравеопазване годишно България се
нарежда на едно от последните места по средства, отделяни за тази сфера. По отчетни данни през 2002 г. бюджетът на здравната система е 1,437 млрд. лв., или 4,4% от БВП. Най-много за нея са отделени
през 2003 г. - 1,697 млрд. лв., което е 4,9 на сто от БВП. За тази година относителният дял на средствата, които ще бъдат похарчени за здравеопазване, е 4,3% от брутния продукт. Толкова пари, като
процент от БВП, ще бъдат отделени и през 2005 година. Реално обаче средствата ще са с 154 млн. лв. повече в сравнение с тази година. Причина за нарастването е нарастването на продуктивността на
икономиката.
Въпреки многобройните си опити през последните години здравните министри доц. Божидар Финков и приемникът му Славчо Богоев така и не успяха да се преборят за повече пари.
Първоначалните амбиции на здравното министерство бяха през 2005 г. средствата за здравеопазване да бъдат 5% от БВП. Според разчетите на управляващите догодина консолидираният бюджет на здравната
система трябваше да достигне 2,069 млрд. лв.. В крайна сметка обаче Богоев се "пребори" само за 1,777 млрд. лв. Така вместо на предварително разгласения ръст от около 400 млн. лв. на средствата за
болнична помощ здравните заведения ще получат 109 млн. лв. увеличение на тазгодишния си бюджет. Преди дни шефът на парламентарната комисия по здравеопазване в доц. Атанас Щерев призна, че държавата
осигурява около половината средства, необходими за здравеопазването.
Хроничната липса на пари за здравно обслужване генерира друг проблем - нерегламентираните плащания или по-просто казано, даването на пари на ръка за дейности, за които държавата
плаща. Самият Щерев вече няколко пъти заяви, че кешовите плащания в здравната система достигат внушителната цифра от около 1 млрд. лв. - сума почти равна на държавния бюджет за
здравеопазването.
Липсата на ефективен контрол
Несъмнено медиците са прави, недоволствайки от ниските бюджети, с които разполагат. Елементарната икономическа логика обаче подсказва, че е
неразумно огромно количество пари да се наливат в сфера, която не е подложена на ефективен контрол. Основната причина за това е липсата на интегрирана информационна система на Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК), от което институцията и държавата губят милиони левове. За три години и половина НДСВ не успя да се справи с този тежък и наследен от правителството проблем.
Липсата на възможности за ефективен контрол пък обезсмисля първоначалното намерение на управляващите да прехвърлят финансирането за болниците изцяло към здравната каса. В момента лечебните
заведения се финансират от Министерството на здравеопазването и НЗОК. Световната практика обаче показва, че финансирането е ефективно като контрол само ако парите се дават от един източник. Една от
идеите на НДСВ, която така и ще остане нереализирана, беше от 2005 г. здравната каса да поеме изцяло финансирането на болниците по т.нар. клинични пътеки. Неотдавна стана ясно, че и през 2005 г. ще
продължи смесеното финансиране на системата от министерството и от касата.
Една от малкото положителни стъпки, предприети от правителството на НДСВ в областта на здравната реформа, беше въвеждането на пазарни правила при заплащането на лечението в болниците. От 2004 г.
клиниките получават на излекуван пациент. Това означава, че ако дадена болница приема повече пациенти, трябва да получава повече пари и да не трупа дългове. Въпреки това обаче и през тази година
лечебните заведения продължиха да се задъхват от задължения, а хората продължават да плащат на ръка за лечението си.
Защо НДСВ не увеличи здравната вноска
В момента тя е 6% от месечните доходи и също както и общият бюджет за здравеопазване е сравнително ниска спрямо повечето европейски
държави. Според разчетите на касата, ако данък "здраве" се увеличи с 2%, това ще повиши годишните приходи на НЗОК с 300 млн. лв., което е почти равно на средствата, предвидени от касата за болнично
здравеопазване в бюджет 2004.
Държавата обаче и сега не може да следи кой и защо не плаща здравните си осигуровки, което в началото на октомври доведе до невиждан хаос. Тогава в НОИ се виеха опашки за разсрочване на плащанията
и за проверка на здравноосигурителния статус на хората. Личните лекари и болниците пък бяха принудени или да връщат пациенти, или да ги лекуват на добра воля без пари. Нереализирани ще останат и
мечтите на НДСВ да въведе доплащане в болниците и да подготви и приеме нов кодекс за здравното осигуряване, който да замени част от сега действащите закони и да въведе по-ясни регламенти в сферата
на осигуряването.
Вероятно отлагането на важните реформи в здравеопазването се дължи преди всичко на предстоящите избори. Преобръщането на системата от бюджетно-ориентирана към модерно функционираща с
високоспециализирана техника и квалифицирани лекари може да стане с цената на непопулярни мерки и за хората, и за медицинските специалисти. Няма обаче правителство, поне в модерната българска
история, което да се е нагърбило с непопулярни реформи месеци преди парламентарния вот. Основната цел на НДСВ сега е спечелването на втори управленски мандат и от нея се определят всички действия
на управляващите. Именно изборите ги накараха да отложат и въвеждането на тестовете и реформата в здравеопазването.
