Анализ на изследователската група Indusry Watch
Industry Watch изследва общата икономическа динамика и политическите рискове в България, за да предложи основа за по-добри инвестиционни решения. Като изследователска група предлагаме аналитични услуги на компании, чийто инвестиционен интерес включва българската икономика. Като независим източник на икономическа информация и анализ Industry Watch предлага на читателите на “Дневник” поредица от макроикономически обзори, които можете да откриете всеки понеделник на страниците на вестника. В тях се опитваме да представим алтернативен поглед на официалната статистика и да очертаем възможните бъдещи развития в икономиката.
В този брой се спираме върху развитието на пазара на труда през последната година. Тази перспектива е различна от общоизползваните индикатори за “здравето” на икономиката като брутен вътрешен продукт например. Тя обаче дава картина на стопанството, която е изчистена от изкуственото влияние на бюджетните сектори върху икономическата статистика. Макро-анализът на пазара на труда е добра проверка на сигналите, които получаваме от официалната статистика за развитието на икономиката.
Заетост
През 2003 г. заетостта нарасна с по-добри темпове от предходните две години. По предварителна оценка за изминалата година заетостта в неаграрния бизнес сектор (което изключва бюджетната сфера и
селското стопанство) е нараснала с 2.4%. Това е значително по-бързо нарастване от това през 2001 г. (0.7%) и 2002 г. (1.7%). По-силната динамика в икономиката през последната година и половина,
която описва статистиката за БВП, се потвърждава от данните за заетостта.
Сега нивата на заетост са близки до тези отпреди пет години, само че със значително по-голям дял на частния сектор. От около 1.9 млн. човека, които работят в неаграрния бизнес сектор, над 80% са
заети в частния сектор - това включва наемните работници, предприемачите и самостоятелно заетите.
Структура на заетостта през 2003 г. (в хиляди)
Общо заети 3 044
В неаграрния бизнес сектор, в това число: 1 856
частен сектор 1509
държавни предприятия 347
В селското стопанство 750
В бюджетната сфера 438
Бележка: Предварителна оценка за заетите в селското стопанство и за самостоятелно заетите и предприемачите.
Източник: Industry Watch на база на данни от НСИ.
Защо следим заетостта в неаграрния бизнес сектор, а не популярните индикатори “общ брой заети” и “общ брой наети”? В този индикатор не включваме заетите в селското стопанство поради липса на надеждна статистика. Не включваме и заетите в бюджетната сфера, защото не можем да приемем, че промяната в бюджетната заетост отразява динамиката в стопанството. Например съкращаването на броя учители в държавните училища едва ли може да е атестат за рецесия.
Създатели на работни места
Най-много заетост създават фирмите, които произвеждат материални стоки: 45% от работните места в частния сектор са в преработващата промишленост. Считаният за потенциален “локомотив” на икономиката
туристически сектор създава около 4.5% от работните места. В година, която официално беше отбелязана като много успешна за българския туризъм, работните места в хотелите и ресторантите са се
увеличили с 12%, което е по-бавно от нарастването на заетостта в секторите на строителството и финансовото посредничество.
През миналата година в частния сектор бяха открити 84 хиляди работни места повече отколкото бяха закрити. Най-динамичните отрасли бяха преработващата промишленост (над 25 хил. работни места
повече), търговия и ремонтни услуги (24 хил.) и строителството (над 12 хиляди).
В доминираните от държавата сектори не се случиха чувствителни промени със заетостта. В секторите, зависими от бюджета (здравеопазване и образованието), нямаше значими съкращения. В секторите,
където държавата все още контролира повечето активи (като снабдяване с електричество, газ и вода), нямаше приватизация. Съвсем естествено, частният сектор не създаде нова заетост в тези сфери,
които остават държавен домейн.
Производителност
По предварителни оценки за БВП за миналата година производителността на труда продължава да расте, но със значително по-бавни темпове от предходните години. През 2003 г. производителността е
нараснала с 2.9%, а за последните пет години средно на година растеше с 5.7%. Забавянето на ръста на производителността се обяснява с възстановяването на нивата на заетост отпреди 1999 г. След
бързата приватизация през 1997 - 1998 г. заетостта намаля в резултат на преструктурирането на бившия държавен сектор. Постепенното възстановяване на заетостта в бизнес сектора започна през 2001 г.,
когато производителността забави темпа си на растеж.
По-бавният растеж на производителността на труда е резултат от едновременното случване на две независими едно от друго събития в икономиката:
1. Съществуващите работни места се променят. Това става включително чрез закриването на стари позиции (и дори цели фирми) и откриването на нови по-производителни работни места (и нови фирми). В резултат средната производителност на труда се увеличава, като тези темпове би следвало да са по-бързи от ръста на производителността в ЕС например.
2. Продължава следсоциалистическото преструктуриране на икономиката в етап, в който освободените работници от бившите държавни дейности намират работа в нови частни компании. Новите работни места се заемат от хора, които преди са работили или в бюджетната сфера, или в държавно предприятие. Средно погледнато, откритите за тях работни места са по-ниско производителни от съществуващите работни места. Това забавя средния растеж на производителността на труда в България.
Реални заплати и разходи за труд
Растежът на производителността на труда съвпада с растежа на реалните заплати, когато разглеждаме целия период за последните пет години. Средният годишен ръст на реалните заплати в частния сектор е
бил 6%, а на производителността - 5.7%. С други думи, разходите за труд за единица продукция през 2003 г. са били почти същите, каквито са били през 1998 г.
Тук наричаме “реални заплати” възнагражденията на работниците, дефлирани за промени в цените на производството (брутния вътрешен продукт), а не с индекса на потребителските цени. Интересува ни
цената на труда от гледна точка на работодателя. В този смисъл, въпреки че реалната заплата се променя значително по-нестабилно от производителността, в дългосрочен план цената на труда в България
расте подобно на производителността.
Възможна ли е прогноза?
Общата прогноза за пазара на труда в България е силно обвързана с държавните решения - първо, решенията за приватизация, и второ, реформите в бюджетните сектори. В държавни компании продължават да работят над 320 хил. души; почти толкова са и заетите в публичното здравеопазване и образование. Не виждаме изгледи за съществени реформи в бюджетната сфера, нито пък промяна в субсидирането на земеделските сектори. Затова основният ресурс за увеличаване на заетостта в неаграрния бизнес сектор ще останат “безработните” и “лицата извън работната сила”.
Бърза приватизация на останалите държавни активи би довела до значително нарастване на производителността. Нещо повече, освободеният човешки ресурс от неефективни дейности ще може да се насочи към разрастващия се частен сектор, който вероятно бързо ще успее да осигури заетост на “безработните след приватизацията”. Обаче по традиция държавните действия в областта на приватизацията остават абсолютно непредвидими.
Поради непредвидимостта на приватизационната политика се въздържаме от точни прогнози. Ако се абстрахираме от политическите решения, остава очакването ни за трудни времена за тежката промишленост - производствата на метали и други суровини. Държавната субсидия (явна или не толкова) няма да реши проблема и в крайна сметка част от заетостта в тези сектори ще трябва да бъде съкратена, а освободеният ресурс няма веднага да намери място в други бизнес сектори.
Индикатор във фокус:
Данъчна тежест върху продажбата на труд
Ако един работодател в България открие работно място със заплата, равна на средната за миналата година, той ще трябва да направи разходи (вкл. задължително осигуряване) в размер на 373 лв. От тях
работникът би взел “чисто” 225.5 лв. Разликата между двете са данъци, наложени върху покупко-продажбата на труд. Тежестта за офииалните, не-сенчестите, договори е почти 40% - това включва всички
задължителни плащания за осигуряване, както и данъка върху личния доход. Както при всяка сделка, обложена с данък (например ДДС, акциз или мито), резултатите от допълнителен данък върху
покупко-продажбата на труд са по-малко официална заетост и по-високи разходи за работодателите.
