Съществува сериозно съмнение, че през 2007 г. изобщо ще има ново разширяване, ако се окаже, че единствено българите са готови дотогава
Съществува сериозно съмнение, че през 2007 г. изобщо ще има ново разширяване, ако се окаже, че единствено българите са готови дотогава. България може би ще получи предложение от Европейския съюз да изчака две-три години отвъд 2007 г., за да се даде "глътка въздух" на Румъния и шанс на Хърватия да навакса. Това прогнозира сп. "Икономист" в последния си брой в специално приложение за евроинтеграцията на Централна Европа.
Публикацията съвпадна със специалното заявление за пресата на германския депутат Гернот Ерлер, в което той предупреди България и Румъния, че приемането им в ЕС през 2007 г. не е гарантирано. Заместник-председателят на фракцията на Социалдемократическата партия на Германия определи като "опасност" евентуалните уверения, които ръководствата на двете държави дават на населението, че след четири години автоматично ще влязат в ЕС. "Те събуждат фалшиви надежди, които не са от полза за по-нататъшните необходими, но често пъти и болезнени модернизационни стъпки", казва Ерлер.
Според "Икономист" евентуалното забавяне ще е труден и нечестен спрямо България сценарий, след като ЕС твърди, че всеки кандидат се оценява индивидуално според постиженията си. Но, погледнато от добрата му страна, колкото по-дълго България изчака, толкова повече ЕС ще бъде променен от исканията на страните, които ще влязат през 2004 г. С всяка изминала година той ще става все по-разнообразен и по-широко разсъждаващ клуб, в който България и други нови членове ще се чувстват повече като у дома си, пише изданието.
България и Румъния могат да бъдат определени като демокрации, но не и като страни, в които демократичният процес се е консолидирал, твърди американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", цитирана от "Икономист". В този смисъл те приличат повече на Сърбия или Албания, отколкото на Унгария или Полша. Посредствени са постиженията им в провеждането на свободни и честни избори, върховенство на закона, независимост на медиите, качество на правораздаването и прозрачност на обществените услуги.
Икономистите са по-оптимистично настроени и смятат, че двете страни се справят добре и получават от МВФ похвали и добри перспективи за ръст. Румънската икономика се развива толкова добре, че може би ЕС малко прекали с отказа да я признае за "действаща пазарна икономика", пише списанието. С ироничен тон обаче "Икономист" продължава, че в някои аспекти дори може да се каже, че пазарната икономика действа в Румъния изключително добре - няма нищо или никой в обществения или частния сектор, който да не може да се купи с подходящото количество пари в брой.
Големият проблем с Румъния е, че няма върховенство на закона. Според "Трансперънси интернешънъл" е една от най-корумпираните държави в света, да не говорим в Европа, пише "Икономист". Правата на частната собственост са слаби, прокуратурата има изключителни права, правораздаването е доминирано от служители от комунистическите времена. "Икономист" твърди, че за Брюксел един от най-кошмарните варианти е следващите президентски избори в Румъния през ноември 2004 г. да бъдат спечелени от все още силно популярния националист Корнелиу Вадим Тудор и през 2005 г. той да седне да подписва договора за членство на страната в ЕС. Каквото и лошо да се каже за сегашното правителство в Букурещ, алтернативата му е още по-лоша, коментира "Икономист" и подчертава, че партията на Тудор "Велика Румъния" е може би най-крайната дясна партия, представена в европейски парламент през последните 50 години. Преди две години Тудор се състезава на балотаж с бившия комунист Йон Илиеску и последните социологически анкети сочат, че същото може да се повтори и на следващите, очаквани за догодина, в които конституцията забранява на държавния глава да се състезава за нов мандат. Списанието припомня, че и Гърция е била допусната в ЕС през 1981 г., преди да е готова, но това е станало с мотивите, че членството ще подсили демокрацията в страната, докато изключването й ще я застраши. Същото би могло да се каже и за Румъния днес, но едва ли ще се случи така - Румъния предизвиква по-малко сантиментални чувства, отколкото Гърция преди 20 години, а и ЕС има достатъчно много проблеми около разширяването, за да се натоварва с още държави.
Политиката в съседна България е по-малко екстремна, но не по-малко ексцентрична, казва "Икономист" и припомня как НДСВ е било скалъпено набързо като политическа машина за вкарването на Симеон във властта. В годишните доклади, разпространени на 5 ноември, за България бяха казани много повече добри думи, но страната има маса проблеми, включително поредица от правителства, пристрастени към налагането на регулации и забрани. През 1997 г. избирателите изхвърлиха бившите комунисти, предизвикали страхотната бъркотия, и доведоха най-успешното реформистко правителство, което е виждала Югоизточна Европа. Последвалото управление на Симеон се забави с някои институционални реформи, включително тези в правораздаването, но това се дължи повече на неефективност, отколкото на опити за блокирането им.
ЕС трябва да избира между посредствените политически оценки и оптимистичните икономически прогнози за двете страни. Като им каза, че могат да влязат през 2007 г., ако са готови, съюзът има предвид и двете да имат действаща пазарна икономика, стабилни демокрации и административен и съдебен капацитет да прилагат законите на ЕС. При този сценарий Брюксел разполага с една година срок, в който да види дали те ще се справят.
Междувременно депутатът Ерлер смята по повод избухналия спор дали двете страни да не се разделят по пътя към ЕС, че между тях има по-скоро незначителни различия, а тази дискусия е "всичко друго, но не и полезна". Според Ерлер "и в двете страни определени политици и представители на медиите непрекъснато твърдят, че тяхната страна е доста по-напред от съседката, че пакетното решение, към което се стреми ЕС, е неподходящо и че няма нужда да се изчаква изоставащата съседка. Първо, фактическото твърдение е невярно. Второ, тя противоречи на принципа на регионалното сътрудничество. И, трето, тя не е в състояние да стимулира силите на модернизацията".
