ЕДНА РУБРИКА НА ОЛЕГ НЕДЯЛКОВ* Обаче лошите кредити се дават в добри времена за банките. Този който иска да угоди на всичките не угажда на никогоЕДНА РУБРИКА НА ОЛЕГ НЕДЯЛКОВ*
А пръв поглед са налице всички факти, за да се твърди, че преструктурирането и консолидирането на банковия сектор приключи. Но винаги и навсякъде гвоздеят на нещата е след "обаче". Консолидацията
не може да е едноактна. Не само защото едновременното уголемяване и множене на стопанските субекти е естествен белег на пазарната среда. А и за това, че в актуалната обстановка приватизираният
банков сектор се изправя пред нови предизвикателства - нови изисквания, възможности и рискове.
В началото на 90-те години имахме възможността не само да пишем по въпросите на банковата приватизация и преструктуриране, но и да участваме в реализирането на най-мащабния проект за консолидация
на държавни банкови капитали в България - създаването на ОББ посредством доброволното сливане на 22 самостоятелни банки. Този проект доказа през годините своята жизненост. Банката устоя на всички
кризи в системата, първа беше приватизирана още през 1997 г. и след това беше препродадена на много висока цена.
Десет години след старта на реформата в банковия сектор идеите за консолидацията на банковите капитали се налагат отново, този път с акцент върху потенциала на българския частен банков капитал.
"Преходът от регулирана среда към междубанкова конкуренция представлява част от фундаменталната структурна реформа в банковото дело"1 и съотнасянето му към настоящия етап от развитието на банковата
система е от изключително значение за стабилността и посредническите функции на банковата система като цяло.
Икономическото развитие на страната през последните години потвърди позитивните очаквания. Отбелязани бяха траен висок ръст на БВП и умерена инфлация при запазване на строга фискална дисциплина.
Бизнессредата в страната непрекъснато се подобрява. Членството в ЕС е стратегически приоритет и важен стимул за цялостно развитие. В тези условия българската банкова система показва сериозен
потенциал за растеж, но все още е с ниска степен на банково посредничество в сравнение с много други страни.
В момента близо 90% от активите са собственост на големи чуждестранни инвеститори, които спомагат за въвеждане на нови търговски модели, за обогатяване на продуктовата база и подобряване качеството
на услугите. Засилващата се конкуренция и подобряващата се бизнессреда водят до значим ръст на кредитите - на годишна база повече от 45% за деветмесечието на 2003 г. Това потвърждава очакванията
за
АГРЕСИВНИ БАНКОВИ СТРАТЕГИИ
и драстично разрастване на конкуренцията в сектора. От 2000 г. насам българските банки постепенно възстановят ролята си на посредници в икономиката - да акумулират средства от спестителите и да ги
насочват към ефективни проекти в икономиката. През този период агрегатът широки пари е нараснал със 75%, докато левовите и валутните кредити за неправителствения сектор са се удвоили. Във вътрешен
аспект това се дължи на по-качествените проекти, които кандидатстват за кредитиране. Освен това ниските лихви на международните пазари принудиха банките да изтеглят валутните си депозити в
чуждестранни институции и да използват освободените ресурси за финансиране на реалната икономика. Като цяло ликвидността и капиталовата адекватност на сектора са на добро равнище, но ускорените
темпове в кредитирането от последната година започват да формират една нова тенденция - на все по-ясно изразен
НЕДОСТИГ НА ЛЕВОВИ РЕСУРСИ
По същество това е индикатор за по-ниския темп на развитие на левовата депозитна база спрямо темпа на кредитиране в сектора, който дава сигнали за ликвидни проблеми и очаквания за скъсяване на
валутните позиции на банките в посока осигуряване на левова ликвидност за сметка на валутен риск.
В тези условия новите предизвикателства за банковия сектор ще се ръководят от външни и вътрешни фактори, които ще трябва да се анализират както от политици и управленци, така и от банковите
стратези с оглед постигането на стабилен и конкурентоспособен банков сектор.
Във външен план определящи ще са принципното значение и прякото въздействие на консултативния документ на Базелския комитет за подготвяне на международните стандарти. Над 2 трилиона долара ще бъдат
необходими за осъществяването на реформата на световната банкова система според принципите, които предлага Комитетът по банковия надзор и регулирането към Банката за международни разплащания в
Базел.2 Така нареченото второ Базелско споразумение предвижда още по-строги изисквания към банковия капитал и въвежда нова методика за определяне на кредитния риск. Обсъждането му се очаква да
приключи до средата на 2004 г., за да може да влезе в сила към края на 2006 г.
Логично е в България по-строгите критерии за размера на капитала да доведат до
НАМАЛЯВАНЕТО НА БРОЯ НА БАНКИТЕ
Кратката история на банковата система в периода след въвеждането на валутния борд, както и различната степен на готовност на банките съдържат риск и крият опасност за постигнатото равновесие на
банките в условията на новите капиталови изисквания и методи за оценка и управление на риска. Определящо значение в този процес ще има и различната степен на достъп до ресурси за бързо увеличаване
на капитала на банките. За България достъпът до ресурси за бързо увеличаване на капитала е ограничен. В този смисъл се налагат и очакванията за автоматично изключване от пазара на банки, които няма
да могат да отговорят на новите капиталови регулации, както и да поемат огромните инвестиции, необходими за организиране на банковата дейност в съответствие с тях. Така естествено се налага, че
полезният ход за противодействие са консолидирането и сливането на банковия капитал, в някои случаи и със задължително участие на чуждестранни инвеститори.
Новата рамка за капиталова адекватност изисква и предприемането на незабавни мерки както от страна на акционерите и мениджмънта на търговските банки, така и от органите на банковия надзор на
централната банка. По-конкретно може да се мисли за следното: 1/ институционално укрепване на търговските банки; 2/ разработване на вътрешни рейтингови системи за оценка на риска от търговските
банки; 3/ предприемане на специфични действия от страна на органите на надзора към акционерите на банките за изпълнение на новите им ангажименти, произтичащи от стандартизирания подход за
капиталово регулиране; 4/ мерки за поетапно адаптиране на търговските банки към новите капиталови изисквания до окончателното им въвеждане през 2006 г.; 5/ осигуряване на отчетност, прозрачност и
гласност за процеса на присъединяване на банките към новите изисквания на Базелския комитет.
В допълнение на това очакванията през следващите две години са за категорично налагане на новите капиталови регулации и чрез европейската финансова система в контекста на присъединителните процеси
на България към ЕС.
Във вътрешен план банковата система на България все още
НЕ РАБОТИ
като интегриран институционален механизъм, който да създава най-добри условия за взаимодействие на различните сектори на икономиката. Основният проблем е отсъствието на връзка: първо, между самите
банки и, второ, между банките и тези, които се нуждаят от техните услуги. В близкото минало основни партньори на банките бяха крупните промишлени предприятия. Но сега този икономически алианс
преживява трудни времена. Най-мощните компании намират начини да се снабдяват с финансови ресурси от други източници, които предлагат по-атрактивни условия, а като правило те се договарят от
чуждестранните собственици на компаниите. Независимо от високата концентрация в банковия сектор липсва интегритет на банковата активност, особено когато става дума за корпоративно финансиране.
Схемите за синдикирано кредитиране са по-скоро епизодични изключения в банковата практика на страната и показват само едно: диференцираните интереси на акционерите както в сектора на банките с
преобладаващо чуждестранно участие, така и в сектора на по-малките български частни банки. По този начин към средните и малките банки се насочват предимно клиенти, които развиват по-рисков бизнес -
като правило компании от сферата на средния и малкия бизнес. Липсата на достатъчно достоверни сведения за финансовото им положение и неразработената процедура за фалиране ги лишава от доверието на
финансово-кредитните посредници. През 2002 г. на малкия и на средния бизнес са отпуснати едва 2.4% от всички кредити.
В момента
БАНКИТЕ ЕКСПАНДИРАТ
посредством потребителското кредитиране и жилищните ипотеки, с помощта на които се стремят да компенсират ограничената си дейност в други направления. И това става независимо от рисковете, които са
свързани основно с ниските доходи на кредитополучателите в този сегмент.
От друга страна, преобладаващата част от банковия сектор, приватизирана с чуждестранни капитали, вече е част от международната финансова система с ясно дефинирани представи за риска. След
предприетите антикризисни мерки в резултат от въвеждането на валутния борд в България от 1997 г., с приватизацията и на последната държавна Банка ДСК конкуренцията на практика се "измества" между
трите мощни чуждестранни институции - УниКредито, групата на Националната банка на Гърция и унгарската ОТЕ. Независимо от агресивния растеж на инвестициите в банковата инфраструктура банковият
сектор в България е силно концентриран. Около 90% от използвания капитал са в трите най-големи банки на страната. Това означава, че средните и малките банки ще бъдат провокирани да увеличат своя
капитал, ако искат да развиват кредитната си активност с темповете, съответстващи на тези за цялата банкова система.
По принцип българският национален банков капитал не е недостатъчен, но при него е налице специфично менажиране и в голяма степен "изолация" по линия на частни икономически и
ЛОБИСТКИ ИНТЕРЕСИ
Частните банки с българско капиталово участие все по-често ще бъдат затруднявани от засилената конкуренция в сектора. Според данните на БНБ през миналата година тази група институции заема около
13% от активите на системата, отчита нулева възвръщаемост на активите /при стойности на този показател за системата 1.9%/ и равнища на съотношението "разходи по икономически елементи/доход от
дейността" 98% /при 63% за цялата банкова система/. В края на 2002 г. необслужваните заеми заемат 5.5% от кредитния портфейл на банковата система, а за банките с преобладаващ национален капитал
този дял стига 9.9%. В същото време тази група кредитни институции поддържа доста по-висока капиталова адекватност - 35.6% в края на 2002 г. срещу 25.2% за сектора като цяло. Във времето на
глобализация консерватизмът на българските частни банки се изразява в "затваряне", активност на ръба на надзорните регулации, в дефинитивно притежание на пълен лиценз за банкова дейност и
фрагментарно пазарно присъствие.
Докато на местния пазар се появяват и големи банки като Ситибанк, Райфайзенбанк, БНП Париба, ИНГ банк чрез локализирането на собствени клонове, националният банков капитал като че ли продължава да
живее с визията за малък бизнес, пригоден да обслужва интересите предимно на собствените акционери. Икономиката след приватизацията обаче се нуждае от свежи парични ресурси. Това насочва към
очаквания за по-силни капиталови възможности и по-ефективно използване на потенциала на националния частен банков капитал. На практика става дума само за едно - обединяване на българския банков
капитал
и постигане на високо качество на мениджмънта и уменията на екипите в банките. А оттук: постигане на значим ефект от мащаба на икономиите, от въвеждането на нови банкови технологии и осигуряването
на бърз достъп до свежи ресурси за инвестиции. През 2004 г. се очаква покачване на инвестиционния рейтинг на страната, което ще повлияе както на достъпа до капитал, така и на неговата цена и ще
окаже благоприятно влияние върху евентуалните процеси на консолидация и сливания.
Другата алтернатива за българските банки е да се откажат от универсалния си характер и да преминат към обслужване на специализирани пазарни ниши. Насочването на една банка само към една пазарна
ниша по дефиниция трябва да доведе до повишаване на качеството на обслужване на потенциалните клиенти. Пазарът в България може да поеме например ипотечни и инвестиционни банки, банки, които
концентрират дейността си към малките и средните предприятия /като ПроКредитБанк и Насърчителна банка/, към обикновените граждани или само към корпоративните клиенти. Прилагането на тази
алтернатива задължително ще се свързва с по-ниската диверсификация на риска за банките и с възможностите за достъп до огромни инвестиции за компенсиране на този риск.
Времето, когато България ще се присъедини към ЕС, не е особено благоприятно от икономическа гледна точка. Стагнацията в Западна Европа едва ли ще бъде преодоляна в краткосрочна перспектива и затова
България по-скоро трябва да разчита и на вътрешни ресурси - успешен финал на приватизацията и структурните реформи. "Обединението прави силата", пише го и на сградата на българския парламент. Този
принцип ще направи банките по-силни, а частните акционери в тях по-сигурни и способни да посрещнат конкурентните предизвикателства в банковия сектор.
1 Олег Недялков, "Рекапитализацията - необходимо условие за приватизация на търговските банки ", сп. Банков преглед, бр. 1/1994.
2 Тази цифра се посочва в заключителния документ на срещата на финансовите експерти от страните от ЕС, приключила в края на октомври 2003 г. във Венеция.
* Мнението на автора е лично и не ангажира институциите, с които е свързан .
