Липсата на прозрачност на средствата, които получаваме от Брюксел, води до грешни представи в обществото Красен Станчев Институт за пазарна икономика
В обществото битува съгласие, че предприсъединителните фондове на ЕС за България не се използват добре и че могат да бъдат изразходвани повече. Втората манипулация на общественото мнение е, че ЕС има достатъчно надеждна схема за наблюдение на своите разходи.
Всъщност първото мнение е повод за търсене на облаги от това да участваш и в харченето, и в наблюдението на разходите на ЕС в България. А второто мнение приписва на ЕС несъществуваща прозрачност на сметките и контрола. Когато това допускане се приеме за вярно, онзи, който наблюдава харчовете на ЕС в България, получава предварително оправдание за своите действия и бездействия на местна почва.
Посланието е: вътрешният контрол е лош, външният – добър; следователно, разходите на ЕС в България трябва да се отчитат не пред местните данъкоплатци, а пред "органите” на ЕС.
Действителността е точно обратната: отчетността на българския фиск по повод на средствата, събрани от данъци, е по-добра от отчетността на разходите на Европейските Общности (и тяхната комисия).
Липсата на прозрачност е на границата между средствата, за които българските граждани могат да търсят сметка от правителството, и "меките пари”, което правителството получава от ЕС по двустранни програми и по линия на управлението на международни проекти и заеми.
Прозрачността на ЕС
От всички източници на "меки пари” ЕС е най-приятният за употреба. Според годишния отчет на Европейската Сметна палата за финансовата 2002 г., доста интересно четиво (https://iehost.net/pdf/ra02.pdf), положението е следното:
"административните разходи и предприсъединителните фондове” "имат особено силна необходимост от подсилване на системите за наблюдение и контрол”;
в областта на "структурните фондове”, "въпреки подобряването на системите за наблюдение и контрол, особено на равнище комисия, на равнище страни-членки се появяват същите видове грешки със същата честота както в предишни години”;
в областта на "вътрешните политики” "сделките са все още под въздействието на значителни грешки в смисъл на законност и редовност”;
в областта на "външните дейности”, "нередовните действия от миналото продължават на местно равнище”; системите за наблюдение и контрол "не дават увереност по повод законността и редовността на плащанията на равнище структури, отговорни за прилагането на проекти за развитие”
Повторението на тази непрозрачност в България
У нас, и правителството, и загрижената общественост, партии и синдикати пречат на възникването на прозрачност. Те се борят за привилегировано участие във формулирането на приоритетите за кандидатстване за фондовете и за замъгляване на процедурите. Например с Решение на Министерски съвет № 312 от 28 май 2002 г. е приета Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Нито решението, нито стратегията са публикувани, но и никой не повдига въпроса това да стане.
Фирмите и гражданите и техните организации не знаят процедурите и възможностите, управлението на фондовете и кандидатстванията (въпреки промените в правилника на Министерството на финансите от август и септември м.г.) остава в отделните министерства и информацията за тях не е налична, а малкото известно се губи в неясни и неучтиви (според материали в печата) обяснения на служителите.
Разпръснатостта на информацията и управлението на предприсъединителните програми в отделни министерства често води до неосведомяване дори на местните органи за самоуправление за възможностите за използване на структурните фондове. Като правило общините получават информация от областните управители, когато вече е практически невъзможно да се направи каквото и да е. Само една от многото организации за местно самоуправление и развитие предоставя относително добра информация.
Възможни ли са подобрения?
Подобрения на съществуващите практики са възможни при две условия:
Трябва да се изостави заблудата, че "европейските” процедури са добри;
Не следва да се измислят специални процедури извън онова, което е изобщо необходимо за поддържане на отчетността и прозрачността на фиска чрез информиране на отделния гражданин и избирател, а не на неговите т. нар. представители в лицето на политически партии, неправителствени организации и синдикати.
Тогава ще се окаже, че изброените по-долу промени са относително лесни и безболезнени.
Вероятно най-трудното и съществено изменение в досегашната практика е отварянето на процеса на подготовка на проекти за предприсъединителните фондове чрез: а) свиване на вътрешно-административния подход в разработването им; б) общи покани за участие на заинтересовани страни и организации; в) възлагането на дейности свързани с подготовката и планиране и приложението на проекти на частни фирми и организации; г) обсъждания на приоритетите, аргументацията и подходите към наличните фондове.
Втората посока е промяна на регламентите по обществените поръчки, чрез: а) въвеждане на определение на поръчка (такова изобщо липсва), което да включва съревнованията за поръчки и такива, които са финансиране със средства на ЕС; б) включване на услуги по визията и планирането на присъединяването към ЕС в обсега на закона за обществените поръчки, т.е. създаването на възможности за възлагане на съответни дейности на недържавни организации; в) осигуряване на публичност на условията, критериите и резултатите по изпълнението на държавни поръчки изобщо, включително такива, свързани с фондовете на ЕС. В словоупотребата на днешния политически и правен език тези поръчки погрешно се наричат "обществени”.
Възможно е и общо осигуряване на публичност по плановете и изпълнението по предприсъединителните фондове. С промени в Закона за вътрешния държавен финансов контрол, а такава е практиката на работа и на Сметната палата, институциите на ЕС получиха достъп до проверките и резултатите от тях по изразходването на средства на ЕС. Българските граждани обаче нямат такъв достъп, доколкото според битуващото тълкуване на чл. 3, т. 4 и чл. 11, т. 3 на Закона за вътрешния държавен финансов контрол въпросните резултати се смятат за нещо като "държавна тайна”.
