Поредната приказка, в която все още вярва българинът Европейския съюз, започна да придобива мрачни окраски.
Поредната приказка, в която все още вярва българинът Европейския съюз, започна да придобива мрачни окраски. Водещото заглавие на един от българските всекидневници тази седмица беше „Затварят масово
мандри и фурни“! Общо взето, изстрадалият българин при първия прочит би си казал „пак тези журналисти се опитват да изкарат положението по-черно, отколкото е“, а в правителството биха коментирали -
„предизборен популизъм“. Но за съжаление нещата са много по-сериозни, защото започна да излиза наяве истината за българската икономика и за трагичното състояние на някои нейни сектори.
Срещу членството в ЕС съюзът ще изисква и ние да свършим доста. На първо място, да не застрашаваме здравето на европейците с некачествени продукти. И ето - до три години над 50% от мандрите и
фурните или трябва да приведат производството си в европейските норми, или да спрат работа.
И най-лошото е, че това се отнася за почти всички сектори на българската икономика.
Но това не е следствие от закон, приет наскоро, а от изисквания, поставени доста отдавна от нашите европартньори. В последните десет години политиците ни ходеха в Европа, там им обръщаха внимание
на тези проблеми, те ги приемаха сериозно и тръгваха към София с решимостта да ги променят. Но за съжаление тази решимост изчезваше още по пътя от Брюксел и се потулваше дълбоко. А когато
наближаваха избори, наяве излизаха описания на безоблачното европейско бъдеще, когато мед и масло ще текат като реки.
И това е разбираемо. Как да обясниш на хората, че трябва да променят мисленето си и начина на работа или в противен случай ще ги оставиш без хляб. Та това може да провали възможността ти още четири
години да взимаш 10 минимални работни заплати, да се возиш в мерцедес и да си поспиваш в хотел, на който над входа пише,,Съединението прави силата''.
Но сега тази нерешителност може да ни струва доста скъпо. Ако темата беше поставена на обществено обсъждане по-рано, по-малките предприятия щяха да имат време да се подготвят, да намерят средства,
да извършат всичко необходимо и след това да имат малко време да работят при все още съществуващите бариери за техните европейски конкуренти. Да имат възможност, ако са допуснали грешки, да ги
поправят. Но сега вече е късно - всяка грешка ще означава клопване на кепенците.
Но нека да не виним само политиците, въпреки че тяхно задължение не е само да променят законите в галоп, за да се изпълни даден срок на ЕС, но и да разясняват на обикновения българин какво трябва
да направи, за да е по-лесно приобщаването ни към европейското семейство. Виновни сме и ние, обикновените хора, защото отколешен е нашият манталитет да отлагаме всичко до последно и да си казваме
„абе, аз за какво да го правя това, като може пак да го променят“. Я да изчакам до последно.
P.S: Нека всеки направи избора сам за себе си!
