Това, което изкараме дотогава, се равнява на 40,2% от БВП, което държавата преразпределя по свое усмотрение
27 май 2009 година е денят на свободата от правителствена намеса в България през тази година според изчисления на Институт за пазарна икономика. На тази дата ще отбележим деня, в който
гражданите символично спират да работят за правителството и започват да работят и печелят за себе си.
Необходими са средно 147 дни в годината на данъкоплатците да изработят и попълнят държавната хазна с предвидените приходи в държавния бюджет през тази година. На графика 1 е показано колко дни
работи средно един гражданин за различните данъци и квазиданъци, които събира правителството. Най-много, 46 дни в годината работим за събирането на ДДС, 30 дни - за да платим социалните си и
здравни осигуровки, 25 дни - за преки данъци (данък върху доходите и корпоративен данък), 21 дни - за акцизи и 25 дни - за други приходи под формата на местни данъци и такси, мита и др.
Дни, в които работим за различните приходи в бюджета
Източник: ИПИ
На макроикономически език датата 27 май се равнява на преразпределението на държавата в икономиката в размер на 40,2% от БВП. Като в този дял не влизат пропуснатите ползи и загубите за
икономиката от регулаторната тежест върху бизнеса. В условията на глобална икономическа криза е задължително да се преосмисли ролята на държавата именно по линия на изземване на доходите на хората
и бизнеса и намаляване на бюрократичния товар.
В свое изследване Данъчен стимул като отговор на кризата Симеон Дянков и Георги Ангелов показват, че намаляването на данъчната тежест и съответно намаление на размера на държавата като
процент от БВП чрез рационализиране и премахване на излишни публични разходи би стимулирало икономиката и би дало глътка въздух на бизнеса и гражданите да се справят по-лесно с негативните
последици от финансовата криза. Положителните ефекти от подобна политика са по-голяма заетост, повече производство и по-голям икономически растеж в сравнение с политиката, при която правителството
приема пакет фискални мерки за раздаване на субсидии и помощи за избрани целеви групи[1]. Последното неминуемо води до по-голяма намеса в икономиката и по-малко свобода на гражданите, защото не
трябва да забравяме, че няма безплатен обяд - всеки лев, който бюрократите разпределят по различни програми и направления, трябва първо да бъде изработен от нас, данъкоплатците.
----------------------
[1] Коментар относно негативните ефекти от фискалните стимули, които се обсъждат в САЩ по повод кризата, може да прочетете в статията на Frank Shostak на страницата на института
Мизес.
