Георги Ганев, Център за либерални стратегии
Няма нищо кой знае колко радикално в предложенията на уважаваните от мен колеги от ИПИ за плосък данък и частна пенсионна система. Проблемът им е единствено в това, че не се съобразяват с
политическите реалности и динамика. Иначе, като се гледат числата в бюджетния вариант, разликата с тези на финансовото министерство не е немислима - държавата няма да изчезне, ако се приложат.
Наистина има мегдан за прецизиране разходите на хазната - парите не се изразходват ефективно и разумно. Напълно реално и постижимо е държавата да изземва и преразпределя не повече от 1/3 от БВП.
Реалната тенденция също е такава - през 2000 г. делът на приходите от БВП е най-висок 39.84%, през следващата година е 38.74%, заложеното за тази е 37.9%. Очевидно е, че тенденцията е надолу.
Въпросът е как да бъде подпомогната и подкрепена тя.
В предложенията да се намали бремето на държавата върху бизнеса - разходите на взаимодействието му с нея, няма нищо неизпълнимо. Това може да стане, без да се пипа нито едно перо - чрез истинско
електронно правителство например. Има мегдан, въпросът е държавата да чуе.
ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2004 ПОКАЗВА ЗНАЧИТЕЛНО НАРАСТВАНЕ НА ПРЕКИТЕ ДАНЪЦИ, ПОВЕЧЕ ОТ КОСВЕНИТЕ
Това е обръщане на досегашната тенденция да се намалява относителният дял на преките данъци. Дължи се предимно на предвидените приходи от корпоративния данък и за осигурителните фондове. Не зная на
какво се основават тези сметки - очаквания за по-големи корпоративни печалби? Към август приходите на социалното осигуряване са с 270 млн. лв. повече от август 2002 г. Ако екстараполираме /което не
е коректно/, до края на годината ще станат не повече от 400 млн. лв., а се очакваше 500 млн. лв. нарастване. Тия очаквания явно не се осъществяват. Иначе щяха да намалят ставките по осигурителните
вноски, както бяха обещали.
ПО ЗАКОНИТЕ НА ФОРМАЛНА ЛОГИКА С НЕИСКАНЕТО СИ ДА НАМАЛИ СТАВКИТЕ НОИ ОБЯВЯВА, ЧЕ ПРОГРАМАТА МУ НЕ Е УСПЕШНА
/регистриране на трудови договори, въвеждане на осигурителни прагове и т. н./ Приходите са нараснали с толкова, с колкото са се увеличили заплатите /12-13%/ - нито вноските са по-високи, нито
повече хора ги плащат. Така ми излиза на мен сметката.
И бремето на разходите може да се окаже по-тежко от прогнозните 13.5 млрд. лв. Защото заложеният номинал за БВП е оптимистичен. Той вероятно няма да стигне 35 млрд. лв. - причината е, че инфлацията
е по-ниска от очакваната. Това не отрича възможността растежът да стигне прогнозираните 5%.
Основният голям проблем при облагането са осигурителните вноски и фондове. Базата е много тясна - 2.8 млн. заети, а нуждите са големи - 2.4 млн. пенсионери, плюс безработни, социално слаби...
Твърде много са хората, които искат да вземат или зависят от работещите.
ОСИГУРИТЕЛНИЯТ ДАНЪК НАЙ-СИЛНО ИЗКРИВЯВА ЦЕНОВИТЕ СИГНАЛИ И ВОДИ ДО СТИМУЛИ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ, РАЗЛИЧНО ОТ НОРМАЛНОТО
Колкото по-голяма е ставката, толкова повече изкривява - чиста загуба на стойност. Това е най-проблемният данък. Много са прави от ИПИ да се занимават с него. Именно там е и най-драстичната разлика
между техните и на министерството сметки. В ИПИ са привърженици на частното пенсионно осигуряване, но не в далечното бъдеще. Резонът на логиката им е, ако се върви бавно към капиталонатрупващата
система, има големи политически рискове тя да се отлага. Както и става. Всяка година Христосков забавя преминаването на системата към втори и трети стълб, все повече забавя. След 1-2 години
трябваше голяма част от вноските да са по втори стълб, а не към НОИ.
РИСКЪТ ПРИ ПОСТЕПЕННОТО ВЪВЕЖДАНЕ НА КАПИТАЛОНАТРУПВАЩИЯ ПРИНЦИП Е В ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИНАМИКА, КОЯТО МОЖЕ ДА СПРЕ ХОДА НА РЕФОРМАТА
Постепенността е поредица от политически решения и на всеки етап ще има яростна политическа опозиция. Бързото движение има много плюсове, но и рискове... То преди всичко отваря голяма финансова
дупка. Но като ще харчим фискален резерв, тая дупка е най-добрият кандидат, без да съм правил точни изчисления. Много смислен кандидат. Но вероятно ще се окаже непопулярна идея. Защото под
"разумното" му харчене според премиера май се има предвид раздаване на някакви калпаци...
Този данък е не само най-изкривяващ. Той е твърде голямо наказание върху труда и усилията да се създава нещо. Система, основана на принципа pay-as-you-go, не гарантира сносна осигуреност, а
същевременно изкривява страшно и струва скъпо на обществото по много причини. Тя е подходяща само при голяма демографска динамика, каквато ние нямаме. Много е болезнено, но трябва да се мисли за
преминаване към капиталонатрупваща, за да има и стимули някой да стои тук и да работи.
Що се отнася до предложението на колегите за плосък данък 10%, то не е кой знае колко радикално. Твърдата сума е най-плоска - например 170-200 лева за всички пълнолетни българи /приходите ще са
повече от сегашните/, бедните получават помощи от така събраното. Облагане не със ставка, а с твърда сума. Това е истинският плосък данък
/на Пигу/, който не праща никакви изкривяващи сигнали. Не променя относителните цени и всеки има стимул да работи и изкарва повече. Това е наистина радикално, но го има само в учебниците. Прилага
се за някои продукти, при мита, но не и за доходите. Не може да бъде приет, веднага ще има обвинения - бедните плащат, богатите печелят. Смята се за несправедливо, макар че не е. Както няма да мине
и предложението за 10% ставка. Както казах, политическите реалности са други. И това е единственият проблем на колегите от ИПИ.
АЛТЕРНАТИВАТА
Експертите от Института за пазарна икономика отново привлякоха вниманието на икономисти и управляващи. В анализа "След 800-те дни: алтернативен поглед върху онова, което - по допускане -
правителството трябва да прави", публикуван в седмичното издание Преглед на стопанската политика освен политико-икономическата дисекция на българското дередже, те предлагат и доста инакомислеща
алтернатива на предложения от финансовото министерство бюджет на държавата. От все същата гледна точка, която ИПИ вече 10 години не само защитава, но се опитва и да възпита у обществото -
отстояване на свободата за стопанска дейност.
