Може да станем свидетели на още по-трагични резултати в здравеопазването
Здравеопазването трябваше да се икономизира до известна степен през всичките тези години от старта на здравната реформа у нас, но не се предприеха мерки в тази насока. За сметка на това се започна
с политическите атаки срещу системата – да бъде отречена изцяло и да бъде преформатирана изцяло. Това заяви специално за INSURANCE.BG Мими Виткова, директор на ОЗОФ “Доверие” АД и бивш министър на
здравеопазването. Предприехме по своята същност революционни, а не еволюционни мерки, посочи д-р Виткова. “Какви бяха дефектите на предишната система? Там се плащаха пари за структури и не се
задаваше въпросът тези структури каква работа извършват. Това не означава, че не можеше да бъде променен механизмът на тяхното финансиране.
Предимствата на осигурителната система е в това, че тя стимулира предоставящите здравни услуги да работят за осигурения, защото тя плаща “на парче”. Но огромният неин недостатък е, че е по-скъпа и
налага стриктен контрол на изпълнителите, за да работят и действително да не пишат с химикал. Недостатък на осигурителната система е, че винаги остава един известен процент от обществото, който е
неосигурен. Данъчните имат това предимство - 100% от обществото е покрито, но сериозният недостатък е, че след като се плаща твърда заплата, не се работи в интерес на осигуреното лице. И
затова всяка система взема предимствата на другата, за да може да коригира своите недостатъци”, коментира д-р Виткова.
Ние разбихме здравната система и казахме, че най-перфектният лекар е джи-пито. Това е разбиване на структури не е медицината на бъдещето и именно политизирайки нещата, ние не видяхме огромните
рискове, пред които се изправяме. Още по-трагичното е, че нямаме и политическия кураж в определен етап да оценим резултатите и да кажем, че сме допуснали грешки, каза още д-р Виткова. Според
нея, няколко са основните възможности за излизане от здравната криза. “Първо, да проведем много сериозната дискусия каква структурна здравна система бихме искали да имаме, тъй като продължаването
на идеята “100% всичко частно” за мен не е най-добрият вариант. Общественото здравеопазване е без алтернатива, частното винаги е допълващ сектор. Проблемът за структурата в момента е
най-важен, за да не се допусне онова, което виждам стои на дневен ред - тоталната приватизация на лечебните заведения (за извънболничната помощ). Ако не се проведе тази дискусия, но професионално,
а не политизирано, си мисля, че ще заработим на парче и резултатът ще е още по-трагичен, отколкото е днес”, коментира д-р Виткова. Другият проблем е управлението на НЗОК и дейностите, които тя
финансира. Трябва да започнем с ясната представа какво събираме, какво получаваме като бюджет и с почтената позиция, че най-разумното разходване на този бюджет би стигнало само за определени
дейности.
Необходимо е и провеждане на обществен дебат дали сме готови да качим размера на вноската, защото, категорично, тя е малка. Ако можем да си позволим увеличаване на вноската, да видим в рамките на
какво време, в какви стъпки и да направим ясен регламента какво финансира касата и много ясен контролът върху разходването на средствата. Не съм убедена днес, че в касата средствата се разходват по
най-разумния начин. Търговските интереси на производителите на лекарства са огромни, но ние сме доста бедни, за да можем да си позволим да задоволяваме търговски интереси. Ние трябва да
задоволяваме интересите на обществото. Не можем да оставим здравеопазването да бъде управлявано единствено от гилдията, към която принадлежа. Системата не е създадена заради лекаря. Системата я има
заради болния човек. Интересите на болния не винаги съвпадат със съсловните интереси и затова трябва да бъде погледнато по-широко на този проблем. Затова трябва сериозно да присъстват финансисти в
управлението и в бюджетирането на НЗОК. Място за съсловни интереси има, но е необходим баланс, е мнението на д-р Виткова.
