Анна Герова,юрист
Идеята за обществения посредник е намерила отдавна своята реализация в държавите с развита демокрация. У нас тази фигура беше въведена с новия чл. 21 а от ЗМСМА (ДВ бр.69 от 2003 г.):
(1) Общинският съвет може да избира обществен посредник.
(2) Общественият посредник съдейства за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация.
(3) Организацията и дейността на обществения посредник се уреждат с правилник, приет от общинския съвет.
(4) Общественият посредник се избира и освобождава с мнозинство 2/3 от общия брой на общинските съветници.
Функцията, която нормотворецът е отредил на обществения посредник, е да оказва съдействие за спазване на правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация. Не е случаен фактът, че тъкмо преди приключване на преговорите за интегриране на България към Евросъюза е демонстрирана такава загриженост. Дали обаче тази грижа не носи привкуса на предприсъединително изискване? За съжаление имам основания да мисля така, тъй като в моменти, когато трябва да се направят важни промени в посока на демократизиране на административните структури и поставянето им в услуга на гражданите, цялата парламентарна юридическа мисъл се втурва да дири начини… За какво?
Думичката “може” от чл.21а, ал.1 е възлова при разшифроването на законодателната идея за защита на правата и законните интереси на гражданите на местно равнище. Налице е прехвърляне на отговорност от
нормотворческия орган - Народното събрание към общинските съвети. Напълно възможно е било уреждането на въпроса с нужната категоричност в ЗМСМА - напр. “Общинският съвет избира обществен посредник”, а не
както е в случая - “…може да избира…”. За съжаление е намерен начин нормативно предоставената възможност на гражданина да търси съдействие за спазване на правата и законните му интереси отново по нормативен път да му бъде отнета.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление в общината. Пред него общественият посредник ще брани правата и законните интереси на гражданите (също и пред местната администрация). Парадоксално, нали? От една страна, законодателят вижда необходимостта от опазване правата и законните интереси на гражданите, а от друга - обвързва тази необходимост с преценката на локалния орган на местно самоуправление - общинския съвет, предоставяйки му възможност да избере или не обществен посредник. И не само… Общинският съвет може да избира обществен посредник, чиято основна задача по закон е да защитава гражданите на общината от самия него и от общинската администрация. Обсегът на дейност на обществения посредник също се определя от общинския съвет с правилник. В действителност общинският съвет може да избере обществен посредник, който да е фигурант, обслужващ неговите интереси вместо защитаващ тези на гражданите. Общественият посредник независимо от качеството на работата си може да бъде освободен от общинския съвет в момента, в който стане “неудобен”, защото не само избирането, но и освобождаването му става с решение на общинския съвет.
Общественият посредник е необходимост, която времето, в което живеем, поставя. Той е еднакво нужен на местната власт и на гражданите. Голямо улеснение за работата на общинския съвет ще бъде поднасянето в структуриран, юридически издържан вид на проблемите на гражданите. Точно поради това общественият посредник трябва да притежава нужната за такава отговорна работа компетентност, почтеност и безпристрастност. Важно е да се осъществи едно слизане на администрацията - държавна и местна при гражданите. Уважението към гражданина трябва да е без оглед на неговата раса, пол, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, възраст, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Избирането на обществен посредник, както и самият му избор ще свидетелстват за добрата воля на общинските съветници и за решимостта им да работят в полза на гражданите, от които всъщност са избрани.
