В Европа и САЩ има бонуси за продължителна работа, но са по-различни от нашите
Пламен Димитров, зам.-председател на КНСБ
Има няколко варианта как премахването на добавките за стаж да не доведе до механично орязване на заплатите. Но за да се намери механизъм, трябва спешно да се допуснат социалните партньори в
специално назначената от социалния министър работна група, която обмисля този въпрос. Сега в нея няма представители нито на синдикатите, нито на работодателите.
Лесно може да се постигне съгласие парите, които сега се получават като надбавки за прослужено време, да се включат в основните заплати. От правна гледна точка това не е проблем, тъй като въпросът
с класа е уреден с Наредбата за допълнителните и други възнаграждения. Тя е изготвена по смисъла на Кодекса на труда, но е отделен подзаконов документ, приет с постановление на Министерския съвет
от 1993 г. Процедурата за промяната му не е никак трудна.
Големият проблем обаче е след това. Какво правим с новите трудови договори? Може ли човек да разчита на добавката за прослужено време, ако сменя работодателя и професията си?
Могат да бъдат следвани 2 пътя на логика. Изобщо не е вярно, че подобни надбавки няма никъде по света. Напротив - има ги, но са малко по-различни от нашите. Единият модел е т. нар. сеньорити,
масово разпространен в САЩ и Западна Европа. Това е бонус, който се дава за работа при един и същи работодател, независимо от това каква професия се упражнява при него.
Другият модел е бонус за работа в една и съща професия. С други думи, по света нашите добавки са разделени в два различни сегмента. Между тях могат да се търсят различни комбинации.
Така например 10 г. труд при един работодател могат да са срокът, който дава право на бонуса "сеньорити". След толкова години работа в една фирма на работника му се полагат добавки за лоялност, и
то след като досегашните пари за стаж вече са включени в основната му заплата. Размерът на бонуса, разбира се, подлежи на обсъждане, но е важно да признаем принципа, че трябва да се стимулира
трудът при един и същи работодател. Така работодателят има по-голяма сигурност, може да инвестира в работника и да повишава квалификацията му.
Ще настояваме и за това работниците да участват в разпределението на печалбата на фирмата, въпреки че не са акционери в нея.
Успоредно с това може да се мисли и за бонуси за работа в един и същ занаят, за да се стимулира професионалното израстване на работниците. Като синдикат ние не можем да не признаем, че няма големи
основания на жена, работила 20 г. като шивачка и станала след това журналист, да й се плаща съответния клас, защото за журналистиката шивачеството по никакъв начин не помага. Когато се сменя
кардинално професията, тогава можем да търсим съгласие за отпадане на плащането за общия клас.
Има и друг начин за решаване на проблема с класовете - колективните трудови договори. Аз приемам хвърлената от министър Христина Христова ръкавица, че тук синдикатите трябва да си свършат своята
част от работата. Но преди това държавата трябва да издаде документ, в който императивно да се казва, че е нужно да се търсят механизми за заплащане, които стимулират професионалното израстване.
Натам вече е наша работа да се договаряме с работодателите, като отчитаме спецификите на бранша и отделните предприятия.
