България приключва с провал съвместния проект със Световната банка за модернизация на образованието
България приключва с провал съвместния проект със Световната банка за модернизация на образованието. Само около 30-35% от отпуснатите от банката средства ще бъдат усвоени, съобщи за "Дневник" Рийма Наяр, ръководителка на проекта от страна на международната финансова институция. Заемът на обща стойност 15.3 млн. евро беше одобрен през септември 2000 г., като получаването на траншовете по него беше обвързано с изпълнението на ангажиментите за реформи, които държавата е поела. Ценността на кредита идваше и от изключително добрите условия за страната - 20-годишен срок за връщане, петгодишен гратисен период и лихва, равна на либора (индекс на усреднените лихвени проценти на междубанковия пазар в Лондон).
Проектът "Модернизация на образованието" имаше за цел да осигури качествено и достъпно образование, както и ефективност на разходите в тази област, за да се избегне самоцелното отпускане на средства, обясниха експертите от СБ. Изпълнението му трябваше да доведе до въвеждане на нова система за оценяване на преподавателската дейност в средното и висшето образование, както и на знанията на учениците и студентите. За тази цел трябваше да бъдат изготвени и нови учебни планове и програми, а досегашните изисквания към учебния процес, определени от държавата, да бъдат променени. Основният извод в доклада на Асоциацията за социални изследвания, провела мониторинг върху изпълнението на програмата, е, че българската администрация не е успяла да се справи с реформата в образованието и да използва финансовата възможност, предоставена със заема от СБ. "Решително трябва да се прекрати саботирането на проекта както в явна, така и в скрита форма", заявяват експертите. Мисиите на Световната банка също дадоха три последователни незадоволителни оценки за изпълнението на заема. В резултат през декември 2003 г. институцията и правителството решиха да приключат съвместното си начинание по взаимна договореност.
По данни на Министерството на образоването и науката (МОН) към август 2003 г. са били усвоени общо 3 млн. евро. Прогнозата е, че до крайния срок на проекта - март тази година, общо ще бъдат усвоени около 5 млн. евро, които държавата ще върне в договорените срокове. През изтеклите три години от подписването на договора около десет месеца по договора е работило предишното правителство, за останалото време е отговорен екипът на МОН в сегашния кабинет и най-вече бившият министър Владимир Атанасов. Все още сменилият го през юли миналата година министър Игор Дамянов не е предоставил актуалните данни за управлението и изпълнението на проекта, нито обяснение защо парите не са усвоени.
От Световната банка настояват за реформи, които не само да повишат качеството на образователната система, но и да я адаптират към динамичните промени на пазара на труда. Като пример за влошеното качество на учебния процес експертите на банката посочват резултатите от международен тест по математика, физика и биология, който полагат деца от цял свят и който показва не само равнището на теоретичното знание, но и възможностите за неговото практическо приложение. Данните от проучването показват, че през 1995 г. българските ученици са над средното равнище, докато през последните години резултатите им са се влошили и знанията им по тези дисциплини са паднали под средните за света. Пак по данни на СБ тийнейджърите в България прекарват повече време в класната стая спрямо своите връстници по света, което също се отчита като фактор за неефективността на системата.
Необходима е постоянна публичност в решенията на управителните органи за начина, по който се провежда образователната реформа. Това е една от основните препоръки от последния доклад на Асоциацията за социални изследвания, която през последните две години правеше мониторинг върху изпълнението на ангажиментите от страна на държавата. През 2002 г. организацията спечели конкурс на институт "Отворено общество" - София, за наблюдение и оценка на дейностите по проекта "Модернизация на образованието". До юни миналата година асоциацията е представила три доклада и три информационни бюлетина, описващи в детайли как точно се е стигнало до провала на образователната реформа. Наблюдението беше замразено през юни и официално прекратено през септември 2003 г. заради неосъществяване на реформата, т.е. липсата на обект на наблюдение, казаха от "Отворено общество".
Огромен проблем е установен с харченето на средствата по проекта - без връзка с целите на реформата и безотчетно, тъй като самото министерство не е имало програма за дейността си, както и практика да се отчита пред обществото, обясниха авторите на мониторинга. Според тях замисълът за модернизация на образованието е останал неразбран от широката общественост, затова експертите препоръчват приоритет за работата на МОН да стане разяснителна кампания за смисъла на образователната реформа. Създаването на стратегия за развитието на средното образование се отчита като единствения положителен ефект от работата по проекта със СБ.
България ще получи нови средства за образование от заема ПАЛ 3 на Световната банка през 2005 г. Тогава ръководството на финансовата институция ще одобри отпускането на 150 млн. долара в подкрепа на платежния баланс срещу програма за реформи предимно в социалната сфера - образованието, здравеопазването и развитието на човешкия капитал. Очаква се до края на годината да приключи подготовката на проекта с конкретните изисквания, които страната трябва да изпълни.
