Имплицитният пенсионен дълг за България към 2006 г. е над 200% от БВП
Реформата в пенсионната система е належаща в условията на българската икономика с бързо застаряващо население. Голяма част на проблемите на сегашната система на обществено осигуряване, свързани с
ниски пенсии, наличие на относително голям неформален пазар на труда, финансова неустойчивост, неравнопоставеност между различни групи и висока степен на политически риск, могат да се разрешат при
преминаване към капиталова пенсионна система.
Изследване на тема "Преминаване към капиталова пенсионна система в България. Ефекти върху спестяванията и инвестициите в
икономиката" показва, че реформата ще окаже благоприятно въздействие върху спестяванията и инвестициите в икономиката, а оттам и върху икономическия растеж.
Пенсионната реформа влияе върху вътрешните спестявания в икономиката чрез четири канала:
Промяна във фискалната позиция на правителството и намаление на публичните спестявания.
Този ефект се дължи на превръщането на имплицитния пенсионен дълг в
експлицитен, т.е. пенсиите на сегашните пенсионери и натрупаните обещания на осигуряващите се трябва да се изплащат от общите данъчни приходи от държавния бюджет. Това води до фискален дефицит (или
по-нисък фискален излишък), свързан със загубата на приходи в бюджета от социалноосигурителни вноски, което означава намаление на публичните спестявания.
Разходопокривната пенсионна система се характеризира с трупането на скрит, имплицитен дълг, който, макар че не фигурира при изчисляване на официалната фискална позиция на държавата, на практика
съществува. Няма официални данни за размера на имплицитния пенсионен дълг (ИПД) в България. В изследването е направена оценка на ИПД към 2006 г., с която се отговаря на следния въпрос: "Каква е
сегашната стойност на задълженията, които трябва да се изплатят на сегашните пенсионери и на осигурените лица, които достигнат до пенсионна възраст, на базата на направените вноски в системата до
момента (до края на 2006 г.) при допускането, че условията се запазят същите?" Този подход е полезен от практическа гледна точка, защото направената оценка може да се използва при приватизация на
пенсионната система, по подобие на Чили, където осигуряващите се лица получават компенсационни облигации на базата на направените вноски до момента.
Изчисленията показват, че ИПД за България към 2006 г. е значителен по своя размер - над 200% от БВП при консервативни допускания.
Източници на приходи във фонд “Пенсии” през 2006 г.
Увеличаване на частните спестявания на домакинствата в резултат от задължителните вноски в пенсионните фондове.
Допълнителните частни спестявания в икономиката в
резултат от капиталовата пенсионна система са равни на вноските, които правят работещите в пенсионните фондове през годината, намалени с таксите за обслужване. Към тях се прибавя капиталовата
печалба в резултат от инвестиране на натрупаните вноски в портфейли от ценни книжа. От тази сума се изваждат разходите за пенсии, дължими при новата капиталова пенсионна система.
Промяна на доброволните частни спестявания като реакция на новата фискална позиция.
Редица емпирични изследвания показват, че частният сектор реагира на намалените
публични спестявания чрез увеличаване на частните спестявания. Поведението на икономическите субекти зависи от тежестта на публичния дефицит и от конкретните условия в икономиката.
Промяната в доброволните частни спестявания в резултат от задължителните спестявания.
В резултат на задължението да спестяват в пенсионни фондове, за да финансират
старините си, хората могат да намалят доброволните си спестявания. Тезата, че задължителните спестявания се компенсират изцяло от намаление в доброволните спестявания, се отхвърля от
емпиричните изследвания. Според тях задължителните спестявания на домакинствата са само частично компенсирани от намаление на доброволните спестявания, а в някои случаи дори няма подобно намаление.
Население над 65 г. като % от населението между 15 и 64 г.
Източник: Евростат
Изводите
Емпиричният анализ за българската икономика показва, че вътрешните спестявания, инвестициите и икономическият растеж се увеличават в резултат от реформиране на пенсионната система и преминаване
изцяло към капиталонатрупваща система с лични сметки - всички работещи внасят 10% от заплатите в лични партиди в частни пенсионни фондове, вместо сегашните 22% (за фонд „Пенсии" и ДЗПО).
- Средната оценка от ефекта на реформата върху вътрешните спестявания в икономиката за периода 2007-2050 г. е равна на 1,79% от БВП увеличение на спестяванията на година.
- По-високите спестявания в икономиката водят до повече инвестиции. Средната стойност на допълнителните инвестиции е равна на 1,68% от БВП на година.
- Инвестициите създават капитал в икономиката, който е фактор за икономически растеж. Средната оценка на допълнителния икономически растеж в резултат от пенсионната реформа е равна на 0,38
процентни пункта на година до 2050 г.
Спестяванията са само един от каналите, по които реформата в пенсионната система оказва положително влияние върху икономическия растеж. Останалите канали - трудов и капиталов пазар и влиянието на
реформата върху общата факторна производителност в икономиката също допринасят за по-високия икономически растеж. Но дори само през призмата на спестяванията, можем да заключим, че преминаването
към изцяло капиталова пенсионна система е печеливша стратегия както за държавата, така и за бъдещите пенсионери.
ЧХ
