Новата методика за субсидиране на болниците е антипазарна и противоконституционна
СТОЙЧО КАЦАРОВ, депутат от НДСВ
Защо МВФ, Световната банка и Световната здравна организация подкрепиха избрания здравно-осигурителен модел, а българинът не? Отговорът е, че едните дадоха оценка на модела и стратегията, а гражданинът оценява по резултатите. А добрите показатели липсват не защото стратегията и моделът са лоши, а просто защото не са изпълнени. Здравното осигуряване почива на два основни принципа. Първият е създаване на условия за свободна конкуренция на изпълнителите на медицински услуги. Вторият е солидарността на осигурените. Всички плащат, лекуват се само болните. Малцина са толкова богати,че да могат да си платят на ръка. Медицината, уви, е скъпа. За това бе създадена НЗОК. Реализирането на тези принципи би довело до достигане на целите на здравеопазването. А те са подобряване на качеството и количеството на предлаганите медицински услуги и повишаване на икономическата ефективност. Но целите не са постигнати,защото не са реализирани принципите.Няма условия за свободна конкуренция. НЗОК злоупотребява с монополното си положение, налага свръхрегулация и всеповече заприличва на "Топлофикация".Частните болници са дискриминирани за сметка на публичните лечебни заведения. Държавните получават по-големи субсидии от общинските. Нарушен е принципът на солидарност. 1 800 000 души не се осигуряват, но ползват медицински услуги. Почти 5 млн. души се осигуряват за сметка на държавния бюджет -пенсионери, ученици, студенти, социално слаби, бюджетни служители. На практика едва около 1 500 000 души, заети в икономиката предимно в частни предприятия, осигуряват не само себе си, но и чрез данъците всички останали. Това не е солидарност. Това е социализъм. Здравеопазването не е само лечебна дейност. Общественото здравеопазване е с регулации и норми от времето на Тодор Живков. Медицинското образование не е адаптирано към промените. Цените на лекарствата в България станаха едни от най-високите в Европа. Това е краткото описание на днешното здравеопазване. За пациента всичко това означава повече болка и повече страдание, влошено здраве,а не рядко цената е човешкият живот. Защо здравното осигуряване, което работи успешно повече от един век в много европейски страни, не дава добри резултати у нас? Защото започналата през 2000-а година реформа не е доведена до край. Промените практически спряха през юни 2001 г. От тогава до сега се смениха двама министри и 6 директори на НЗОК. Болниците и до сега не са преструктурирани, спряна е приватизацията в сектора, стратегически важната информационна система на НЗОК не е изградена. С направените промени в управлението, НЗОК загуби обществения си характер и практически се превърна в правителствена агенция. Правителството няма нито стратегия, нито дори краткосрочен план за действие. Какво е днешното положение? НЗОК завърши 2003-та година с 90 000 000 лв. дефицит, а Сметната палата отказа да завери отчета й за 2002 г. За пръв път от създаването на НЗОК бе извършена актуализация на бюджета. Това е първата актуализация на бюджет от времето на Жан Виденов.Сега сме месец март, а Националният рамков договор за 2004 г. все още не е подписан, не са проведени и търговете за животоспасяващи лекарства за тази година. Министерството на здравеопазването експериментира нова методика за субсидиране на публичните болници, според която за една и съща дейност различните болници ще получават различно финансиране. Като критерии за различното финансиране са използвани формата на собственост (най-малко пари ще получат общинските болници) и районирането на лечебните заведения (което е отменено със Закона за здравното осигуряване от 01.01.2004). Тази методика е не само антипазарна,тя е и противоконституционна. Остава да добавим,че министерството в сегашния му вид не разполага нито с нужната администрация, нито с подготвени кадри, за да контролира плащанията и отчетността. Казано с две думи, в болниците предстои хаос и недофинансиране през 2004 г. Ето защо няма нищо изненадващо в това, че в лечебните заведения искат пари на болните. Във все повече болници вече съществуват паралелни частни фондации, които събират "даренията" на лекуващите се в тях. Това, което мнозина не могат или не искат да разберат е, че подобряването на медицинското обслужване не е въпрос само и единствено на повече пари, а преди всичко на добра организация и управление. Медицинското обслужване няма да се подобри съществено дори и два пъти да увеличат обществените разходи. При днешния хаос това само ще захрани корупцията. Плачевният резултат от въвеждането на ДДС върху лекарства днес е известен на всички. Всеки може да види и факта, че обществените разходи непрекъснато се увеличават, а лекарствата които се отпускат безплатно или са частично платени, намаляват. За едно и също количество опаковки през 2003-та са платени 2 пъти повече пари в сравнение с 2000-а година. Три са основните причини за високите цени на лекарствата - първо, въведеният ДДС, второ, това, че Министерството на здравеопазването не спазва собствената си наредба за регистрация на пределни цени на лекарствените продукти и трето, избраният модел на референтно реимбурсиране. Има обаче още една важна причина за високите обществени разходи за лекарства и това са търговете на МЗ и НЗОК. Ако погледнем резултатите от търговете и договорените цени (това не е много лесно, защото е една от добре пазените тайни на МЗ), ще видим, че в повечето случаи се договаря на регистрираната цена. Тогава съвсем правилен е въпросът какво в крайна сметка се договаря. И най-близкият до ума отговор е - вероятно комисионната. Още по-интересни са нещата в НЗОК. Няма нищо изненадващо във факта,че веднага след прекратяване на договора за изграждане на информационната система на НЗОК, месечните разходи за лекарства са се увеличили повече от два пъти. Изненадата идва от станалия известен преди около месец факт, че направените два независими одита на изпълнението на договора за изграждане на информационната система доказват,че прекратяването му е било необосновано (според одита на държавната фирма "Информационно обслужване"АД и на словенската "Инфонет", в момента на прекратяване на договора, информационната система е била изградена 90% и са били необходими около 2 месеца за пълното й завършване). Ръководството на НЗОК е знаело за това заключение и въпреки него е прекратило договора. Остава без отговор въпроса защо ръководството на НЗОК въпреки заключенията на одитните доклади разрушава почти изградената информационна система, в резултат на което се облагодетелстват производители и търговци на лекарства. Разрушаването на информационната система остави скрит повече от две години и едни друг проблем - този с неосигурените български граждани. Едва в края на 2003-а година се появиха първите приблизителни данни за тежестта на проблема. Макар и не съвсем сигурни, данните сочат, че около 350 000 души не са платили нито една здравно-осигурителна вноска от влизането в сила на ЗЗО до сега, а около 1 800 000 не са платили три или повече вноски за различни периоди. Всички тези хора съгласно закона губят осигурителните си права и трябва да заплащат за прегледите и лечението. Въпросът има и друга страна - лекарите договарят с НЗОК и получават средства за обслужване на 8 000 000 осигурени. Намаляването на броя на осигурените автоматично води до намаляване на средствата. Разликата е толкова голяма, че неминуемо ще предизвика сътресение, особено силно в първичната извънболнична помощ. Доскоро нито НЗОК, нито НОИ, нито МЗ си даваха сметка за мащабите на проблема. Първата реакция бе да се отложи решаването до изясняване на причините. Така на 31 декември м. г. парламентът отложи решаването на проблема с три месеца. Сега управляващите от НДСВ и ДПС, подкрепяни от БСП, се готвят да го отложат още веднъж вероятно до края на годината. Това е знак, че сегашното правителство ще се опита да остави горещия картоф на следващото. Предложението бюджетът да поеме и тези неплатени вноски е абсолютно неприемливо и безотговорно. И е чиста проба популизъм на дребно. Първо, защото не е справедливо спрямо тези, които си плащат вноските, и второ, защото по този начин ние ще стигнем да абсурда почти всички здравни вноски да се плащат от бюджета, което вече не е осигуряване. Това е връщане към съветското здравеопазване. В крайна сметка гражданинът не се интересува от механизми и модели, реимбурсиране и клинични пътеки. Не е негова работа. Въпросът, който всеки би разбрал и чийто отговор засяга всеки един от нас, е има ли сигурност у отделния българин, че когато и ако се разболее той или негов близък ще има на разположение достъпна и качествена медицинска помощ? Отговорът към днешна дата за съжаление е не.
