Ще могат ли българските граждани да купуват акции от ЕРП вместо динозаври от други страни
Д-р Иво Ст. Ковачев*
РЕЗ последните година и половина България се радва на 2 бума - този на фондовата борса и този на недвижимите имоти. Макар различни в своята значимост, и двата са показателни за българската
икономика, и двата имат сериозни икономически и политически последствия.
Нека се спрем на борсата. Тя показва учудваща жизненост - в момента подобни пазари по света са надолу 15 до 20%, като крахът на повечето места настъпи много бързо - за около седмица-две. Това, че у
нас засега избягваме подобен срив въпреки формално големия скок в последните години, вероятно се дължи на 3 причини - пазарът остана сравнително малък, неликвиден и няма сериозно чуждестранно
участие; цените на акциите на двете цигарени компании се поддържат от очакване за приватизация, така че дори когато резултатите им не са добри /случаят със София БТ/, акционерите не бързат да
продават; големи фирми пък като Нефтохим, Петрол, Доверие все още изглеждат сравнително евтини, както в анализа си на Топ 50 на публичните компании в. ПАРИ точно отбелязва, и евентуален спад не би
бил прекалено голям.
Като се има предвид състоянието на световните пазари, смелост не се препоръчва. Ако някой реши предвидливо да си прибере навреме печалбата дори и от фирми, като, да речем, БТ Благоевград, тогава не
бих искал да съм на мястото на закъснелите акционери...
Доколкото наблюдавам внимателно ситуацията, прави ми впечатление, че у нас има сериозно подценяване на политическите следствия на гореспоменатите два бума. Случващото се на пазара на недвижими
имоти ще анализираме отделно, но е ясно, че
ОПОЗИЦИЯТА И ОТЛЯВО, И ОТДЯСНО ИЗОБЩО И НЕ СХВАЩА ДОРИ КАК И ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК Я ПОДМИНАВА
що се отнася до капиталовите пазари, скромните опити да се критикуват сделките с дълга например потъват в тържествуващите тонове на една млада държава, усещаща първи наченки на успех след тежък
15-годишен преход, натрупваща една нова самоувереност и готова да демонстрира сила в самоутвърждаващи се стъпки, като, да речем, хвърлянето на 2 милиарда в един дългосрочен проект като нова атомна
централа. Тогава обаче възникват няколко логични въпроса, на които правителството трябва да отговори час по-скоро:
След като първоначалната икономическа политика на НДСВ успя, в резултат на което правителството сега си позволява стъпки вляво, вероятно и с популистка цел, не е ли тогава израз на последователност
да се спре сегашният модел на приватизация на ЕРП овреме и вместо да се подаряват на държавни динозаври от чужди страни, да се пуснат на борсата на разумни цени за българските граждани.
Така, както люлката на приватизацията Англия даде на своите граждани да приватизират петролни фирми.
Същевременно на правителството му предстои и без това да удължи срока на боновете от масовата приватизация. Така то на практика ще осигури спечелването на изборите отсега.
Не бива да се забравя, че 4 от сегашните кандидати за ЕРП са държавни фирми. Защо нашият НЕК тогава да не закупи например ЕРП в Мюнхен или Виена? Парите явно ги има. А българският инженер едва ли е
по-лош от, да речем, италиански или чешки държавен служител? Иначе ще си носим риска след десетина години евентуално гарантираната с наши пари нова АЕЦ да няма на кого да продава тока си, след като
крайните клиенти са в ръцете на чужди играчи.
* Доктор по икономика, мениджър на фонд в американската инвестиционна компания DCM, управляващ инвестициите в цяла Европа. Най-добър инвеститор в света за последните години в тази
категория. В България е бил ръководител на направлението за чуждестранни инвестиции в Агенцията за приватизация; инициатор на масовата приватизация у нас.
