Ползите от кредитната експанзия

Под натиска на ръководителя на мисията на МВФ в България Ханс Фликеншилд БНБ и МФ се съгласиха да предприемат рестриктивни мерки, за да ограничат кредитната експанзия. Всяка нова ограничителна мярка на МВФ и БНБ ще се отрази негативно на реалната икономика

Д-р Борислав Найденов*

От известно време насам българите са обект на целенасочена медийна кампания, насочена срещу кредитната експанзия на банките. Всевъзможни "експерти" косвено или директно лансират идеята, че активната кредитна политика през последните две години влошава ликвидността на банковата система и може да доведе до криза, подобна на тази от 1996 г. Международният валутен фонд също напомни за "призрака" на банковите фалити.
Според официалната статистика на БНБ банките в България отпускат средно по 23 млн. лв. кредити дневно. За периода от септември 2003 г. до септември 2004 г. заемите в левове са нараснали с 50%, а във валута - със 114%. Растежът на банковите активи се дължи преди всичко на динамичното нарастване на ипотечното и потребителското кредитиране. Към края на август 2004 г. е отбелязан годишен ръст от 76% на потребителското кредитиране. Двойно са нараснали и ипотечните кредити. Като цяло заемите за граждани и домакинства (потребителски и ипотечни) са се увеличили за първите осем месеца на 2004 г. с 48% и вече представляват 26,2%, или повече от 1/4 от кредитните портфейли на търговските банки. Общото нарастване с 53% на годишна база на банковия кредитен портфейл още през юли 2004 г. нарушава договорените 30-35% към края на 2004 г. в подписания меморандум с МВФ.

Оценките "за" или "против"

потребителското банкиране от гледна точка на ликвидността на банките са определено в негова полза. Потребителските кредити по правило са малки по размер и поради това естествено диверсифицирани. С други думи, рискът от нередовното им обслужване е разпределен между много на брой получатели на малки суми в различни стопански сектори. Дори някои от тях да спрат обслужването на кредитите си поради прекратяването на доходите от съответния стопански сектор, това ще доведе до незначителни загуби за банката, която ще събира редовно вземанията си от другите си клиенти.

Още по-перспективно е ипотечното кредитиране

По принцип финансовият ресурс за него се набира от ипотечни заеми, емитирани от банките по реда на Закона за ипотечните облигации, така че вземанията не излагат на риск влоговете и депозитите на граждани и фирми. Те са обезпечени с ипотеки на недвижими имоти. Навсякъде по света тези облигации се квалифицират като "blue chips", т.е. облигации, които са практически безрискови и запазват или увеличават цената си на вторичния пазар. Според изследване на "The Economist" от началото на септември 2004 г., както и според двегодишния Световен икономически доклад на самия МВФ цените на жилищата през последните години нарастват с необичайно бързи темпове. Всеки българин е свидетел на нарастването на цените на имотите в големите градове, което се запазва като тенденция вече няколко години. Но и сега България отстъпва по ръст на цените на имотите дори на съседни държави като Румъния и Македония. Следователно тези инвестиции безспорно са печеливши както от гледна точка на кредитополучателите, така и от гледна точка на банките. Освен това всички дадени през последните 3 години ипотечни кредити за закупуване на жилища в големите български градове са свръхобезпечени поради нарастването на цените на имотите в пъти. А при неплащане по ипотечния кредит вземането на банката може да бъде бързо реализирано, тъй като в страната има високо ниво на потребителското търсене на имоти, т.е. в настоящия момент недвижимите имоти противно на догмите на финансовата теория са по-високоликвидно обезпечение от редица други активи. Крайно време е в България, както във всяка друга нормално развита държава с функционираща пазарна икономика

да се развие вторичният пазар на ипотеки

МВФ е най-чувствителен към два макроикономически показателя - дефицита по текущата сметка и външнотърговското салдо, които според странна "икономическата логика" на фонда са пряко свързани с ръста на потребителското кредитиране. Най-често кредитите за граждани и домакинства (потребителски и ипотечни) са сочени като най-негативно въздействащи върху икономиката, тъй като стимулират потребителското търсене на вносни стоки и водят до нарастване на дефицита във външнотърговския баланс на страната. Затова още от началото на юли 2004 г. мисията на фонда започна "битка" с кредитната експанзия на банките в България и конкретно с потребителското кредитиране.
Въпреки че в условията на валутен борд централната банка е практически лишена от възможността да провежда активна кредитна политика, под натиска на МВФ правителството и БНБ предприеха серия от рестриктивни мерки. От 1 юли беше увеличен размерът на минималните задължителни резерви на банките. Правителството изтегли депозитите си от търговските банки, в това число и остатъчния депозит на митническата администрация. В началото на октомври касовите наличности на банките, които те могат да използват за задължителни резерви, бяха ограничени до 50%. Минималните задължителни резерви, които се провизират върху депозити с падеж над 2 г., бяха увеличени от 4% на 8%. С цел да се изтеглят пари от обращение правителството емитира допълнителни емисии държавни ценни книжа. Въпреки всичко кредитната експанзия на банките продължи и

рестриктивната политика на БНБ имаше минимален успех

Последната идея на ръководителя на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншилд е въвеждането на т. нар. "минимални прагове на ликвидност". Това означава, че банките ще бъдат задължени да поддържат определен процент от активите си в пари в брой, краткосрочни ценни книжа, сметки в чуждестранни банки с доказан кредитен рейтинг, свръхрезерви по сметки в БНБ и т. н. Не е ясно какъв ще бъде положителният ефект от тази рестриктивна мярка за реалната икономика, нито пък МВФ може адекватно да обясни какви са непосредствените цели на налаганата от него парична политика. Сигурно е обаче, че високоликвидните финансови инструменти по правило са и нискодоходни и следователно въвеждането на "минимални прагове" ще има като пряк резултат намаляването на печалбата на банките. Те от своя страна по всяка вероятност ще бъдат принудени да намалят лихвите по депозитите на граждани и фирми и да увеличат тези по кредитите, за да компенсират тази загуба. Увеличаването на лихвите по кредитите ще ги направи по-недостъпни за кредитополучателите, което ще доведе до ограничаването им и съответно до намаляване на инвестициите в реалния сектор. Доколкото лихвите по кредитите се калкулират от производителите в цената на стоките, това ще доведе до

ръст на цените на стоките за потребление

и ще продуцира инфлация. По-ниските лихви по депозитите ще намалят тяхната атрактивност за вложителите, което неминуемо ще доведе до изтегляне на част от депозитите от банките и насочването им към други по-високодоходни активи. Това по всяка вероятност ще влоши ликвидността на някои по-малки банки. Като цяло всяка нова рестриктивна мярка на МВФ и БНБ в настоящия момент има само негативно въздействие върху реалната икономика.
Прави впечатление, че политиката на МВФ по отношение на банковия сектор в България се изгражда върху фиксирани стойности на избрани макроикономически показатели. Можем само да гадаем каква е икономическата логика, според която показателите трябва да бъдат именно такива, и доколко преследваната с тях икономическа политика, ако може изобщо да се говори за такава, е рационална. По всяка вероятност тя се гради върху досегашния опит на фонда в други страни, като практически изобщо

не се отчитат спецификите на българската икономика

В последните години на ХХ век дори най-големите банки в света преоткриха т. нар. "retail banking", т.е. потребителското банкиране на дребно. Всъщност то е било изключително типично за България до комунистическия преврат от 9. IХ. 1944 г. Към края на 1944 г. в България са съществували 255 популярни банки и 2852 кредитни кооперации. Това са кредитните институции на народа, на дребния предприемач, на занаятчията, или казано по-модерно - това са типичните български банки на малкия и средния бизнес. Те обслужват бутиково своите клиенти - всекиго според конкретните нужди и според естеството на бизнеса му. Те изграждат онова доверие в бизнеса, базирано на принципа на взаимното кооперативно кредитиране, за което сега само си спомняме с носталгия. Те, а не големите корпоративни кредитни институции изграждат средната класа - гръбнака на българската икономика, който издига България през 30-те и 40-те години на XX век сред първите 10 държави по стандарт на живота в света. Именно тези незабележими кредитни структури изграждат стандарта, който позволява на Алеко Константинов с месечната си заплата на районен прокурор да отиде "до Чикаго и назад", като обменя един златен лев за два долара на САЩ.
След банковата криза от 1996 г. практически бяха премахнати всякакви законни възможности за

възраждането на кооперативните кредитни институции,

а тези, които бяха създадени, бяха ликвидирани в контекста на "борбата срещу финансовите пирамиди". В приетия с въвеждането на валутния борд Закон за банките беше премахната възможността за създаване на банки под формата на кооперации. В Закона за кооперациите остана само голословният текст, че влогово-кредитната дейност на кооперациите ще бъде уредена в отделен закон, който към настоящия момент дори не е внесен като законопроект в Народното събрание. Реално функционират само заложните къщи, които се превърнаха в центрове за продажба на крадени вещи и измами с недвижими имоти. Любопитно е да се отбележи, че от приемането на Закона за банките през 1997 г. заложните къщи така и не намериха предвидената от същия закон регламентация на дейността си в постановление на Министерския съвет. Очевидно лобито на заложните къщи в двете сменили се през този период правителства е значително по-силно от закона, приет от българския парламент. Какво чудно и нелогично има в това, че специфична за българското стопанство пазарна ниша на потребителското кредитиране беше преоткрита от банките в България в периода на прехода към пазарна икономика.

Ако изобщо съществува някакъв риск за банковата система на България, той е същият, който доведе до банковата криза от 1996 г. Това са т. нар. "вътрешни кредити", които банките предоставят на своите акционери, членовете на управителните им органи или свързани с тях лица.
Повишен кредитен риск създават и "големите" кредити, които откриват рискова експозиция на банката за голяма сума спрямо едно лице и поставят нейната ликвидност в зависимост от неговите възможности за обслужване на кредита.
Още големият български икономист Стоян Бочев, който през част от кариерата си е бил и управител на БНБ, в монографичното си изследване "Акционерното дело в България", написано през 1925 г., е установил някои специфики на акционерната форма на собственост у нас. Той сполучливо посочва, че въпреки всички промени на българското търговско право акционерните дружества в България (в това число и акционерните банки) никога не постигат характерната за Европа "анонимност" на собствеността, която гарантира тяхната финансова стабилност. Специфично за акционерната форма на собственост в България е, че тя винаги се намира в

пряка или скрита зависимост или контрол от едно лице -

било то акционер, който управлява чрез подставени лица акционери, било член на управителен орган на акционерното дружество, който чрез различни формални или неформални способи контролира останалите членове на управителния орган на банката.
Тези специфично български характеристики на управлението на банките - акционерни дружества, са налице и в съвременна България. Те, а не потребителските кредити продуцират ликвиден риск за банковата система чрез възможността си за нерегламентирано ползване или предоставяне на други лица на "вътрешни и големи" кредити. МВФ и БНБ трябва да концентрират усилията си за запазване на стабилността на банковата система в тази насока.
Обективните специфично български икономически процеси обаче изнервят представителите на мисията на МВФ в България и ги карат да бъдат подозрителни, тъй като те просто не ги познават. Още по-неприятното е, че и не искат да ги изучат.
Но дори и при такова догматично тълкуване на икономическите процеси МВФ поне би трябвало да е наясно с формулираното от един от своите идеолози Джон Мейнард Кейнс просто правило - банковата кредитна експанзия води до нарастване на инвестициите в реалната икономика, а оттам и до увеличаване на брутния вътрешен продукт. Специално за България правилото се илюстрира от факта, че ускореният ръст на паричното предлагане спря спада на БВП. Тази тенденция се установи трайно през двете изминали тримесечия на 2004 г., през които растежът на българската икономика непрекъснато се увеличаваше. Любимите на МВФ макроикономически показатели също се подобриха. Дефицитът по текущата сметка забави отрицателния си ръст до поносимите 8,3% на годишна база, отрицателното валутно салдо намаля от над 600 млн. лв. през май до 254,3 млн. лв. през юли 2004 г. Не се отрича, че по-голямата част от реалния ръст на БВП - 6% за първото полугодие на 2004 г. в сравнение със същия период на 2003 г., се дължи на кредитната експанзия на банките.
Може да се спори дали изобщо кредитната експанзия на банките в България е на съответстващото равнище. Обикновено като показател за

нивото на развитие на финансовото посредничество

в една държава се приема съотношението на дела на кредитите в БВП в проценти. Относителният дял на банковия сектор, измерен като съотношение на общите банкови активи към БВП в страните-членки на ЕС от т. нар. "еврозона", е бил 201% за 2003 г., в десетте нови членки на ЕС - малко под 80% за 2003 г., а в трите държави - кандидат-членки (България, Румъния и Хърватска), едва 60%. Разликата в този показател между страните от "еврозоната" и страните от Централна и Източна Европа все още остава огромен. В отделни държави - като Великобритания например, само ипотечните кредити през 2003 г. са съставлявали 63% от БВП, с ясна тенденция към увеличаване през настоящата година. По данни на "Industry Watch" за 2004 г. лидери във финансовото посредничество са Чехия и Хърватска, където делът на банковите активи в БВП е нараснал на 100% и въпреки това е два пъти по-нисък, отколкото в "еврозоната".

По този показател България и Румъния са на опашката -

съответно с около и под 50% от БВП.
Във всички страни от Централна и Източна Европа най-динамично развиващият се сектор е потребителското и ипотечното кредитиране. Изследването показва, че въпреки значителната експанзия в потребителското и ипотечното кредитиране финансовата задлъжнялост на получателите от Централна и Източна Европа е под една шеста от средната стойност на същия показател за кредитополучателите от ЕС.
Преведени на ежедневен език, тези данни отразяват ценностната система на две различни икономически култури. Гражданинът на ЕС иска да има дом, автомобил, образование, културни развлечения и всички други постижения на нашата цивилизация днес, сега и веднага, а не в един неопределен бъдещ момент. Той осъзнава и цени стойността на живота си и не смята лишенията и мизерията за благодетел. Затова той предпочита да получи необходимите му блага веднага и да ги ползва, като изплаща тяхната стойност на банката. Европеецът рискува, защото има самочувствие и може да оцени и поеме риска - когато се отнася до качеството на неговия живот, той е смел.
Балканският "субект" (България и Румъния) с типичната си нерешителност и липса на самочувствие все още се страхува да живее "на кредит". Някъде дълбоко в него все още дреме мустакатият му прародител с мускалчетата с розово масло, който еснафски му напява да спестява и къта париците за старини, та когато остарее, да има "бели пари за черни дни". Така животът на балканеца минава в "икономия", която не случайно се определя като "майка на мизерията". И ако изобщо доживее до старини, парите, които е спестил, най-често са се обезценили и нямат стойност, а и дори да може да си осигури с тях някакво качество на живот, след определена възраст то вече няма смисъл. До голяма степен кредитната експанзия на банките в сферата на потребителското и ипотечното кредитиране има цивилизационен ефект - тя променя културата на балканския "гражданин" и бавно, но необратимо го прави европеец. Така че е крайно време МВФ и БНБ да престанат да тероризират банките с административните си приумици и да ги оставят да работят. За да заживеят българите като европейци.

* Авторът е консултант по финанси и външна търговия и адвокат в Софийска адвокатска колегия.