Експертите прогнозират бавно доближаване до европейските показатели и на 10-те новоприсъединяващи се държави
Авторски колектив към Фондация "Фридрих Еберт" при Икономическия институт на БАН представи в края на 2003 г. своя разработка, с която предложи на общественото внимание модел на стратегия за икономическо развитие на България до 2020 г. Предвид предстоящото ни присъединяване към икономическите структури на Европейския съюз, обект на неговото изследване са размерът на растежа, който би осигурил догонващо развитие на нашата икономика и доближаване до икономическите й показатели до тези на 15-те страни от ЕС.
Като модел с най-голям реален оптимизъм за растеж, осигуряващ такова развитие, изследването очертава средногодишното нарастване на БВП в размер на 5,5%. Оценени от позицията на общественото
очакване, с което е натоварено влизането ни в ЕС, темповете за сближаване на икономическите и социалните ни показатели до европейските, осигурявани от този растеж, са доста обезкуражаващи. В най-
добрия случай те очертават срокове, които са повече от 50 години.
Според заключението на изследването, дори и при възприетия като оптимистичен вариант, (и то при положение, че за оценявания период 15-те страни от ЕС запазят средногодишен темп на растеж в размер на 2,0-2,5%), България ще достигне през 2020 г. едва 55% от нивото на страните-членки.
За онези от нас, които очакват, че с евентуалното ни приемане в ЕС икономическите и социалните показатели на страната ни ще се доближат бързо и безпроблемно до европейските, това заключение е направо отчайващо. Не като успокоение, а като еталон за реална съпоставка, следва да бъде подчертано обаче, че прогнозите очертават бавно доближаване до европейските показатели не само за България.
Съпоставими с нашите срокове са и прогнозните срокове, в които се очаква доближаване до европейските и на показателите на 10-те нови страни от първата вълна на настоящето разширяване на съюза. Всички анализатори отбелязват, че те полагат значителни усилия за реформиране на икономиките си и за привличане на чуждестранни инвестиции, но въпреки това икономическият им паритет със сегашните членки на съюза ще остане отворен въпрос с отговор в далечното бъдеще.
Повечето от експертите са на мнение, че само при някои от посочените страни (тези от Централна Европа) съществува тенденция за по бързо преодоляване на разликата с развитите държави от ЕС. Но дори и при тях, според оценката, пълната икономическа трансформация ще се измерва с няколко десетки години.
През 2003 г. всички страни кандидатки (с изключение на Кипър) проведоха референдуми, на които населението им изрази висок процент съгласие за влизане в ЕС и на 1 май т.г. те ще станат негови пълноправни членки. В резултат на разширението населението на съюза ще нарасне от 377,6 млн. на 452,3 млн. души, а Брутният вътрешен продукт на новото обединение - от 9097,8 млрд. EUR до 9527,3 млрд. EUR. Въпреки относително неголямата промяна в размера на новия БВП на общността, след разширението делът на продукта на човек от населението й ще се понижи от 24,1 хил. на 21,1 хил. EUR. Този факт очертава значителните различия между размера на показателя за новоприсъединилите се страни в сравнение със страните от ЕС преди разширението.
Според прогнозите на експертите от Международния валутен фонд през настоящата година средният икономически ръст на БВП на 10-те нови страни ще надвишава двукратно средния показател за 15-те от ЕС и ще достигне 4,3%. Този резултат обаче е възможен главно поради това, че те стартират в сравнението от значително по- ниско равнище.
Що се отнася до дефицитите в държавните бюджети на 10-те (според договора от Маастрихт те не трябва да надвишават 3% от БВП), изчисленията на база окончателните данни за техния БВП за 2002 г., оформят класацията в таблица 1.
При обобщаването и анализа на данните за икономическата конюнктура в Централно и Източноевропейската група новоприсъединяващи се страни, аналитичният център Eastern Europe Consensus Forcasts прогнозира за настоящата година следните промени в техните макроикономически показатели в сравнение с 2003 г. (Таблица 2)
Още по-трудно и в по-дълъг срок отколкото при макроикономическите показатели експертите оценяват възможността в новите членки да се постигне производителност на труда и жизнено равнище близки до показателите на западноевропейските. С най- висок БВП на човек от населението между тях е Кипър, а с най- нисък - Латвия. Класацията им по този показател в хил. EUR е показано на таблица 3.
За сравнение средният размер на показателя за 2002 г. при страните от ЕС преди разширението е 24,1 хил. EUR.
Разликата между тези показатели на двете групи страни дава основание на експертите да прогнозират, че икономическата конвергенция на новоприетите страни ще протече значително по-сложно и на по-висока цена, отколкото тази, осъществена при създаването на валутната зона.
В тази връзка анализаторите са на мнение, че новоприетите страни ще трябва да положат големи усилия за решаване на проблемите, свързани с присъединяването им към Еврозоната.
Те подчертават, че за периода от присъединяването им към ЕС до възприемането на еврото като парична единица, страните следва да приемат на специален отчет и внимание бюджетните си дефицити, инфлацията и стабилността на курсовете на националните си валути. В момента от 10-те страни, които ще станат член на ЕС от 1 май 2004 г., заявка за конкретен срок за възприемане на еврото през 2008 г. са дали само Полша, Унгария и Словакия.
