Работещите се осигуряват за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест
Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Това означава, че осигурителните вноски за този кръг от осигурени лица се внасят във фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест", коментира, цитирана от Дневник, Вержиния Заркова, началник отдел в НОИ. За периода от 1 януари 2000 г. до 8 август 2000 г. работниците и служителите, наети на работа само при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през един календарен месец, ако са получили възнаграждение, не по-голямо от една минимална работна заплата за страната, са задължително осигурени само за трудова злополука и професионална болест. В случай че полученото възнаграждение е по-високо от минималната работна заплата, лицата задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове. Когато лицата работят при повече от един работодател по договори за не повече от 5 работни дни (40 часа) през един календарен месец, дори и полученото възнаграждение при всеки от тях да е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителните вноски се дължат в размерите, определени за всички осигурени социални рискове. Вноските се заплащат от всеки работодател поотделно. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване в редакцията му от 8 август 2000 год. до 31 декември 2001 г. задължително осигурени само за трудова злополука и професионална болест са работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, ако при всеки от работодателите са получили възнаграждение, не по-голямо от една минимална работна заплата. Съгласно тази разпоредба, за да се внасят осигурителни вноски в размерите, определени само за трудова злополука и професионална болест, е необходимо да са налице едновременно две условия: продължителността на работата да не надвишава 5 работни дни (40 часа) през календарния месец; полученото трудово възнаграждение да не е по-високо от минималната работна заплата за страната за съответния месец. Не е от значение обстоятелството, че наетите лица могат да работят при един или няколко работодатели. Работодателите сами преценяват за всеки конкретен случай дали осигурителната вноска, която са задължени да внесат, трябва да бъде в размера, определен за трудова злополука и професионална болест, или за всички осигурени социални рискове. Когато по един от договорите лицето е получило възнаграждение, по-голямо от минималната работна заплата за страната, то подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове само по този договор. В случай че при някой работодател наетото лице е изработило повече от уговорените 5 работни дни или 40 часа, то също подлежи на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. Съгласно изменението на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО), в сила от 1 януари 2002 г., работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. От 1 януари 2002 г. и досега работниците и служителите, наети за работа с продължителност до 5 работни дни или до 40 часа, задължително се осигуряват за следните социални рискове: трудова злополука и професионална болест; инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това означава, че осигурителните вноски за този кръг осигурени лица се внасят във фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Пенсии". Важно е да се знае, че осигурителните вноски за лицата, които работят до 5 работни дни или 40 часа, през календарния месец се внасят за двата фонда на държавното обществено осигуряване независимо от размера на полученото възнаграждение т.е след 1 януари 2002 г. вноските в посочените размери се дължат дори когато полученото възнаграждение е по-ниско от минималната работна заплата за страната. От 1 януари 2003 г. вноските за работещите до 5 дни или 40 часа при един или повече работодатели се внасят върху полученото брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Размерът на дохода, върху който се внасят вноските, се определя пропорционално на броя на отработените дни или часове от наетите лица. От началото на 2004 г. осигурителните вноски за работещите до 5 дни или 40 часа месечно се дължат в зависимост от категорията на труда по условията, на която лицата работят. До тази дата вноските за този кръг лица се дължат в размерите, определени за трета категория труд. За учителите, работещи до 5 дни, или 40 часа месечно, при един или повече работодатели от началото на 2004 г. се дължат вноски и за учителски пенсионен фонд.
