Монополистът няма право да се разпорежда с инсталацията в частен имот
ИНЖ. ИЛИЯ ДИМИТРОВ
Централизираното топлоснабдяване е тежко наследство от социализма. Освен това България бе единствената страна от социалистическия лагер която не получи разрешение да изгради битова газификация. И
до ден днешен в нашата държава,която е кръстосана надлъж и шир с газопроводи, отоплява своите жилищни комплекси по допотопен начин. Топлата вода за отопление на жилищата се приготвя на километри
разстояние, което води до милиони загуби на държавата и хиляди тревоги на безпомощните абонати на една единствена фирма. Опита да се запази социалния характер на отоплението в съчетание с пазарните
отношения поставя "Топлофикация София" в пълна безизходица. Стигна се до там, че един солиден закон за енергетиката и енергийна ефективност се опитва да, защити може би най-неефективната енергийна
система у нас. В търсене на спасение специалистите на топлофикационното предприятие съчиниха нови правила,понятия и дори формули в топлотехниката. Всички те са насочени към измъкване по заобиколен
начин от стагнацията, в която са изпаднали топлофикационните фирми. Така се стигна до комични ситуации, след като министърът на енергетиката Милко Ковачев и служебни лица обявиха парното за
задължително и заплашиха гражданите с изселване от жилищата им, ако престанат да го плащат. Вземайки думата като специалист в тази област с над четиридесетгодишен стаж ще се опитам да покажа, че
дяволът "Топлоснабдяване" не е толкова черен.
Вътрешната отоплителна инсталация е частна
Към нея спадат всички тръбопроводи-хоризонтално разпределение, вертикални -щрангове и аншлуси (връзки с радиаторите), радиатори,
конвектори, лири за баня, разширителен съд и циркулационна помпа. Тази сложна система, изчислена и проектирана със специални електронни програми е точно копие на кръвоносната система на човешкия
организъм.. Системата е точно регулирана и де допуска никаква външна намеса от рода на спиране и пущане на радиатори, недай боже пък изключването им. С тази работа се занимава специална наука
"Отопление, вентилация и климатична техника". Тя не влиза в компетенцията на "Топлофикация". Какво става на практика? Бившата държавна организация, сега регистрирана като общинска фирма, си
присвоява правото да се бърка в работата на описаните по-горе сложни инсталации, без да отбира нищо от тях; Масовата заблуда, че "парното" и топлофикацията са едно и също, кара хората да є се
подчиняват безпрекословно. Липсата на професионален потенциал беше заменена с една натрапена аналогия между отоплението и водопроводната инсталация. Общия водомер бе копиран като "общ топломер". Но
ВиК-системата отиде по-напред и монтира водомери за студена вода във всяко жилище. "Топлофикация" също сложи водомери, само че за битовата вода, т.н. "топъл водомер". И се свърши с подобието. Вече
бе решено, че парното е като водата, и всеки може да си върти както си ще радиаторните вентили. Но трябваше да се измисли някакъв фокус за отчитането на ползваната енергия. Отново помогна
подражанието, но този път стана съвсем "през просото". На всички абонати под страх от най-строги наказания, се продадоха прескъпи прибори, които на практика не показват количество топлоенергия. И
като прибавка прескъпи терморегулиращи вентили. Започна безразборно въртене на крановете, с което се сложи край на нормалното централно отопление на столичните сгради. След като отоплителните
инсталации бяха напълно разстроени започна и тяхното разглобяване-безразборно откачане на радиатори. В резултат софиянци останаха без своите прекрасни отоплителни инсталации, които имаха нужда само
от нови съвременни генератори на топлина. И това ще стане най-леко и ефективно като бъдат изхвърлени абонатните станции и на тяхно място се появят модерни съвременни газови котли. Така както е в
цивилизована Европа накъдето вървим и ние.
Как ни рекетира "Топлофикация"?
Количеството топлоенергия "за отопление", което фигурира в сметките е съчинено. То не се измерва с уреди. В абонатната станция има един общ
топломер, който отчита цялото количество топлинна енергия постъпило в сградата за определен период. Веднага след топломера водата от топлофикацията се разделя на два потока. За подгряване на
циркулационната вода в радиаторите (първи топлообменник) и за подгряване на водата от водопровода (втори топлообменик). Двете количества не се измерват, а само "се приемат". По тази причина
по-нататъшното разпределение между абонатите е чиста проба манипулация. Определената по описания по-горе начин енергия отново се разделя на две части. Също условно, по усмотрение на самите абонати,
които нищо не разбират от проблема. По Наредбата за топлоснабдяване между 15 и 30 %, се наричат "отопление от сградна инсталация". Това количество топлоенергия е измислено така, че да скара двете
групи обитатели на сградата с централно отопление и без . Ето на това място топлофикацията се намесва най-грубо в отношенията между съседите. Ще посоча личния пример на пишещия тези редове. На
10.06 тази година екип на "Топлофикация" нахлу в моето жилище и безцеремонно откачи четирите ми отоплителни тела и топлия водомер. Естествено заради несъгласието ми да заплатя изчислените от тях
2120 лв., вместо истинските 1200 лв. Въпреки това ми беше изпратена фактура за октомври, според която дължа за "отопление от сградна инсталация" 57,510 квтч плюс прословутата "такса мощност". И
нещо трудно разбираемо тази топлина се начислява върху един напълно хипотетичен отопляем обем.
Шашмата с "такса мощност"
Официалната цена на топлинната енергия е 37,94 лв/квтч. Но, казват продавачите, вие ще ни платите още по 0,055 лв. за всеки куб.м. от вашето жилище.
За какво питате вие? 3а мощност! Как да го разберем. Нека вникнем по-надълбоко в тайните намерения на рекетьора. Към 2000 г. броя на отопляваните апартаменти в София е бил 359 хиляди с общ отопляем
обем 60 680 870 куб.м. Месечната такса за мощност е 0,055 лв. за всеки кубик или общо за цялата столица това прави 3 337 747 лв. месечно. За дванадесет месеца 40 милиона лева. От нищо нещо! Вече
казахме, че една част от топлинната енергия идваща от топлофикацията постъпва в топлообменник. Каква е тази част? Приемат, че всеки жител от кооперацията ползва месечно два кубика топла вода /"на
база"/. Броя на обитателите на блока умножен по две ето ти колко топла вода е била подгрята през този месец. Но трябва да се отчете колко топлина е отишла за подгряването на тази вода. До
неотдавна в сметките пишеха по 67 квтч за кубик вода. Гражданина не разбира какво означава това, много или малко е. Прекалено много е. Когато в един кубик студена вода с температура 10 градуса се
вкарат 67 квт топлина, т.е. 57 620 килокалории, температурата на изхода от топлообменика ще стане 67,62 градуса. Толкова топла вода от топлия кран в жилищата ни никога не тече. В последната наредба
вече е писано, че при такива условия водата излиза от топлообменника 55°С. Което ще рече, че в сметките ще фигурират по 52,335 квтч топлоенергия за всеки куб.м. топла вода. Това обаче, просто го
няма. Отново се пишат по 60 до 67 квтч за кубик вода. При тази обстановка се появява новият Закон за енергетика с много важната "поправка Мазнев". Между другото трябва да обърнем внимание на едно
трудно обяснимо явление. "Топлофикация София" е само една общинска фирма. 3ащо с нея се занимават толкова висши държавни институции като Министерството на енергетиката и самия парламент. Не е ли
по-естествено да се гласува отделен Закон за топлофикацията.
Какво следва от поправката "Мазнев" и как трябва да се прилага тя?
"Топлофикация" измисляйки свои прала и норми направи така, че съкооператорите започнаха да плащат сметки за топлоенергия, която съседите им ползваха без сами да знаят това. Така се стигна и до
"отопление от сградна инсталация", едно непознато в техниката понятие. Топлоотдаване от вертикалните щрангове може да се отчете, но не с помощта на обема на помещенията. Това просто е смешно.
Неизолираните топлопроводни тръби излъчват известно количество топлина, но тя зависи изключително от диаметъра и дължината на тръбата и от температурната разлика между повърхността на тръбата и в
самото помещение. От тук следва, че в различните помещения, независимо от техния обем могат да постъпят известни количества топлина. Тази е техническата страна на проблема, с която се отхвърля
наложеното правило за 15 до 30 % от общата топлина за отопление, разпределена според друг фиктивен показател "пълен отопляем обем". Вторият проблем е кой трябва да плати тази излъчена от тръбите
топлина. Следва ли абонатът, който е откачил своите радиатори и е преустановил своите търговски отношения с фирмата за продажба на топлинна енергия да се води в партидите на тази фирма като неин
клиент и да заплаща някаква енергия, която постъпва в неговото жилище против желанието му. Ако приемем, че в България вече има пазарна икономика такъв въпрос изобщо не съществува. Няма сделка значи
няма и плащане. Ето едно от последствията от неразумното разстройство на отоплителната система. Разсъжденията, че в сградата има "една обща за всички отоплителна инсталация вече нямат никаква
стойност. Общата инсталация е разкомплектована на отделни части. На практика е извършено техническо престъпление. Според противниците на "поправката" въпреки казаното по-горе тази енергия ще плащат
"всички живеещи в тази сграда" и още по-нататък: "който не ще да плаща да напусне ли блока като си продаде жилището". Очевидно този, който твърди това е пълен лаик в отоплението. Как си представя
този специалист, че ще напуснат своето жилище сто хиляди семейства. И другият сериозен аргумент. Този който си е откачил радиаторите се е приютил в едно, най-много две помещения в които е включил
друг вид отопление. Той въобще не се интересува и не ползва топлинна енергия подавана от топлофикацията. Той няма и средства, нали за това е изключил своите радиатори. Кой може да го застави да
плаща на две места хем за електрическата си печка, хем за някаква топлофикация, с която е скъсал завинаги.
