НДСВ обмисля разделяне на парите между НЗОК и Министерството на здравеопазването
Двадесетина дни преди края на годината управляващото мнозинство все още няма яснота по каква схема ще бъде променено финансирането на болниците през следващата година. В рамките на три месеца
Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на финансите(МФ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Българският лекарски съюз и Националното сдружение на общините умуват върху
няколко варианта, но все още не е ясно кой от тях ще влезе в сила от началото на 2004 г. Основната цел на подготвяната промяна е да се прекрати досегашната практика на историческо финансиране чрез
бюджетни субсидии и да започне заплащането единствено за извършена дейност.
В момента болниците се финансират от три източника - от НЗОК чрез договори за изпълнение на клинични пътеки, от здравното министерство чрез субсидии за държавните лечебни заведения и от бюджетите
на местната власт за общинските болници. На държавна издръжка са 71 болници, а общините финансират 150 лечебни заведения(106 болници и 44 диспансера)
Това смесеното финансиране се смята като една от причините лечебните заведения да трупат огромни дългове, които в края на всяка година частично се покриват от държавата.
Вариантите
Всички предложени схеми изключват възможността местната власт да продължава финансирането на общинските болници. На издръжка на кметовете остават само диспансерите.
Първоначално идеята беше държавните и общинските болници да продължат да се финансират от НЗОК по клинични пътеки, а за болестите, за които няма разработени такива, пари да се превеждат от
Министерството на здравеопазването. Тази схема беше лансирана от председателя на управителния съвет на касата и зам.-министър на финансите Кирил Ананиев.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев контрира с предложение касата да поеме изцяло финансирането на общинските болници. Този вариант предвижда освен по клинични пътеки НЗОК да отдели за тях
90 млн. лева, които да покриват останалите разходи за диагнози. Така според този вариант общо средствата в проектобюджета на касата за финансиране на лечебните заведения (държавни и общински) през
следващата година беше 335 млн. лева. Отделно в бюджета на здравното министерство се предвиждат 190 млн. лв., с които да се финансират държавните болници за диагнози, за които няма предвидени
клинични пътеки. Срещу идеята на МЗ се обявиха Българският лекарски съюз и сдружението на общините. Кметовете настояват част от средствата - за работни заплати, капиталови разходи и др., да останат
в бюджетите на общините. Според съсловната организация на лекарите отпадането на финансиренето на лечебните заведения чрез общинския бюджет лишава собствениците, т.е. общините, от законовото им
право да управляват собствеността си.
Новите схеми
След задълбочени спорове и преговори ръководството на касата и министерството стигнаха до компромисен вариант. Според него спорните 90 млн. лева за общинското здравеопазване ще се прехвърлят към
бюджета на здравното министерство и всички плащания извън клиничните пътеки да се плащат от ведомството без значение от собствеността.
Предложената схема предвижда Министерството на здравеопазването да сключва договори с всички болници за извършване на определен обем дейности. НЗОК със своите регионални клонове се ангажира да
подготвя отчетната документация на лечебните заведения. Прехвърлянето на средствата за общинските лечебни заведения към бюджета на МЗ трябва да стане между първо и второ четене на Закона за
държавния бюджет.
При тази схема в бюджета на НЗОК за клинични пътеки остават 245 млн. лева, а здравното министерство ще разполага с 280 млн. лева за покриване на останалите диагнози. „Ще въведем толкова клинични
пътеки, колкото пари ни отпуснат, но съществено развитие няма да има. Освен сега действащите клинични пътеки сме подготвили няколко допълващи“, заяви пред „Капитал“ директорът на НЗОК Димитър
Петров.
Схемата предвижда отделянето на специален фонд от 50 млн. лева в бюджета на министерството, който да гарантира дейността на някои важни за страната болници като „Пирогов“, университетски болници,
национални центрове и др. Субсидии са предвидени и за общински болници в отдалечени райони. Схемата беше одобрена и от сдружението на общините
През изминалата седмица стана ясно, че председателят на парламентарната комисия по здравеопазване и депутат от НДСВ доц. Атанас Щерев е внесъл различно предложение, което предвижда само 40 млн.
лева от парите за общинските болници да останат в бюджета на Министерството на здравеопазването. Останалите 50 млн. лева да бъдат прехвърлени към касата за увеличаване на броя на клиничните пътеки
през следващата година и всички болници ще могат да сключват договори по тях. Ако предложението на Щерев бъде прието
Ще бъдат облагодетелствани държавните болници
за сметка на общинските, твърдят от здравната каса. Срещу този вариант се обявиха ръководствата и на министерството, и на НЗОК. Според тях, при варианта „Щерев“ се оказва, че издръжката на 106
общински лечебни заведения догодина не трябва да надхвърля 40 млн. лева, при условие че за 2003 г. са предвидени 120 млн. лева, от които досега са похарчени 110 млн. лв. „С толкова малко пари не
може да има преструктуриране на болниците, ще има масови фалити“, категорични са високопоставени служители, пожелали анономност. При тази схема за покриване на разходите по диагнози, които не са
включени в клиничните пътеки, за държавните болници се запазва сумата за държавно финансиране от 190 млн. лева, а за общинските се предвиждат пет пъти по-малко средства.
„Смятам, че към бюджета на министерството трябва да бъде прехвърлена максимално голяма сума, за да можем да гарантираме системата“, каза пред „Капитал“ министър Славчо Богоев.
Според Антония Първанова, депутат от НДСВ, клиничните пътеки покриват едва 70% от реалните разходи по тях, което увеличава задълженията на лечебните заведения. „Колкото повече пари се залагат за
клинични пътеки, толкова по-голям ще е дефицитът в баланса на болниците без значение дали са държавни или общински“, твърди Антония Първанова. Предложението на Щерев ще бъде разгледано през тази
седмица, но според запознати опозицията и част от НДСВ няма да го подкрепят.
Въпросът коя институция да бъде отговорна за финансирането на болниците възникна, тъй като от догодина отпада районирането и не може да се предвиди
Къде ще се лекуват болните
От 1януари 2004 г. пациентите няма да са длъжни да се лекуват в болницата си по местоживеене и личният избор ще е водещ при определяне на мястото за лечение. Това означава, че значителна част от
пациентите на болниците, които предлагат некачествено обслужване, ще се пренасочат към големите лечебни заведения. Неофициално от финансовото министерство обясняват, че в общинските бюджети не
трябва да има пари за здравеопазване, след като досега тези средства системно се пренасочват за покриване на дефицитите за други дейности.
Така няколко дни преди края на годината около финансирането на болниците цари пълен хаос. Това води до поредното объркване в системата, тъй като институциите не могат да направят точни разчети
какво, колко и на кого ще плащат от следващата година. В същото положение са шефове на болници и лекарите, които не знаят от кого ще получват пари за леченето на болните при тази размита
отговорност между институциите. А от всичко това потерпевши отново се оказват пациентите.
