Спасителният план напомни за фундаменталните проблеми на икономиката на еврозоната - твърде много дисбаланси, твърде много регулация, разходи и дългове
Въпреки, че в началото на май най-после беше постигната договорка между Гърция, останалите членки на еврозоната и Международния валутен фонд за спасителен план за затъналата в дългове югоизточна
държава, не се почувства никакво облекчение на финансовите пазари.
Наистина, финансовата помощ от 110 милиарда евро в замяна на обещания за крупно намаляване на разходите и структурни реформи не звучи убедително и скептицизма относно способността на гърците да
променят манталитета си в рамките само на няколко години остава. Спасителният план напомни за фундаменталните проблеми на икономиката на еврозоната - твърде много дисбаланси, твърде много
регулация, разходи и дългове. Всички тези проблеми спъват икономическото възстановяване. Междувременно, някои от дисбалансите на еврозоната са шокиращи.
Например, пенсионната възраст в Гърция е средно 53 години и е “по-социалистическа” отколкото тази в бившия Съветски съюз-55 години за жени и 60 години за мъже. Пенсионната възраст остава
непроменена и в модерна Русия, където вече се правят проучвания на общественото мнение за нуждата от увеличаването на възрастта за пенсиониране, което изглежда неизбежно в близко бъдеще. Също
толкова нелепо ни звучи статистиката, че БВП на Гърция на глава от населението е само 25% под този на Германия: Германия, четвъртата най-голяма икономика в света, най-големия индустриален износител
и държавата с най-голям положителен търговски баланс в света (излишъка по текущата сметка е повече от 5% от БВП) все още е най-големия донор на еврозоната, чийто баланс по текущата сметка е близо
до нула. Държави като Гърция, Испания и Португалия, където производителността на труда постепенно намалява през последното десетилетие, са неконкурентноспособни на Германия, където
производителността на труда се е повишила с 15% от 1999 г. насам.
Не е изненада, че скептиците за съдбата на еврото наскоро отново напомниха за себе си. Междувременно, не само политиците са причина за решението за безпрецедентния по размери спасителен план за
Гърция. За решението за спасителния план за Гърция имаше и чисто икономическа причина-немски и френски банки са сред основните облигационери на високодоходния гръцки държавен дълг. Извънредната
помощ ще осигури еквивалента на 10 000 евро за всеки от единадесетте милиона жители на Гърция-сума която трябва да бъде изплатена в близките години. Това изглежда невъзможно без крупно съкращаване
на разходите и значително увеличаване на производителността на труда. Същевременно, решението за спасението на Гърция и други южноевропейски държави ще доведе до увеличаване не само на гръцкия
суверенен дълг, но и този на държавите донори, като Германия и Франция, тъй като средствата ще дойдат от техните бюджети.
Много вероятно е други държави от еврозоната с двуцифрен дефицит, като Испания, да потърсят финансова помощ поради същите причини. Механизмът за подкрепа на местните банки в европейските държави
изглежда много по-сложен от този в САЩ, но принципно е същия-чрез увеличаване на публичния дълг. Затова не е изненада, че увеличаващите се опасения за бъдещето на Еврозоната карат инвеститорите да
насочват средствата си в активи деноминирани в долари.
В резултат на това американската валута достигна нива под 1.2550 долара за евро. Същевременно, финансовата ситуация в САЩ не изглежда по-добре от тази в Еврозоната-дефицита на САЩ е двуцифрен и е
по висок от консолидирания бюджетен дефицит на страните от еврозоната. Също така, балансът по текущата сметка на САЩ е негативен, докато този на Еврозоната е почти балансиран. На базата на това
сравнение, въпреки наглед по-добрата икономическа ситуация в САЩ, американската валута няма фундаментална основа да бъде валута убежище при пазарна несигурност.
Може би част от причината за това е, че е по-лесно е да печатиш долари отколкото евро. Икономическият растеж в развитите държави, включително и САЩ е пряко зависим от правителствените стимули и
затова не е нито траен, нито естествен.
В тази ситуация много развиващи се икономики, включително и Русия, са в много по-добра позиция. Излишъкът по текущата сметка на Русия се очаква да остане около 4.5% от БВП, което е малко по-малко
от очакваното за Китай, докато Индия и Бразилия ще отчетат бюджетни дефицити през тази година.
Всички страни от БРИК (Бразилия Русия Индия Китай) ще отчетат бюджетни дефицити през тази година, но този на Русия ще бъде малък-2-3% от БВП.
Огромният финансов пакет оповестен от еврозоната в неделя вечерта е достатъчен за финансирането на най-засегнатите пазари до 2012 г. и затова е адекватно решение за ликвидните проблеми на
европейските дългови пазари. Предстои да видим дали държавите с бюджетни проблеми ще могат да изпълнят условията за затягане на фискалната си политика и дали, в дългосрочен план, ще могат да
понесат бремето на огромните дългове.
Законодателството на еврозоната засега оставя тези проблеми за по-късно, но ние оставаме скептично настроени относно способността Европа да разреши фискалните си проблеми без преструктуриране на
суверенния дълг. Поради тази причина и не вярваме в по-трайно възстановяване на единната валута в обозримо бъдеще.
БР
