Хората, които произвеждат доход у нас са едва 2,2 млн.

На всеки работещ се падат по 2800 лв. плащания за социални дейности Георги Стоев, Институт за пазарна икономика

Гражданите на България, които произвеждат доход, са 2.2 млн. или 33% от хората над 15 г. В таблицата на населението те включват: заетите в частния сектор и заетите в държавни предприятия. Това са хората, които плащат данъци в България. Всички останали – около 67% - са нетни получатели на чужд доход, преразпределен през държавния бюджет. Те включват: заети на държавни позиции, които се финансират от бюджета, безработни, хора, които получават стипендии, пенсионери.

Население на България (без децата до 15 год.)

Източник: Институт за пазарна икономика по данни на НСИ за населението (2002 г.) и заетостта (2003 г.)

Колко данъци ще бъдат платени?

Общо данъците, които ще платят тези граждани догодина, са 33% от дохода, който ще произведат. Как изчисляваме тази данъчна тежест? Според предложения проект на бюджет за следващата година произвеждащата част от българите ще трябва да платят около 11 млрд. лв. данъци в различна форма. Тези хора ще произведат доход в размер на около 33 млрд. лв. (От очакванията на БВП за 2004 г. вече сме извадили “добавената стойност” в обществения сектор около 12% от БВП, който регистрира официалната статистика.)

Тежести на един данъкоплатец

Средно на един от произвеждащите доход догодина се падат по над 2 800 лв. плащания за държавни “социални” дейности или чисто преразпределение на доход. Общата сума на чистото преразпределение е 6 259 млн. лв. (Социално осигуряване и грижи за 5 641 млн. лв. + субсидии за 618 млн. лв.)

Какво означава това?

Това, което прави всеки плащащ данъци може да се сравни с едно от следните действия, повтарящо се всяка година:

Той или тя купуват всяка година някому другиму един 12-годишен автомобил;

Плащат някому месечен наем, достатъчен за обзаведен двустаен апартамент в не лош район на София;

Пращат някому всеки месец за по една седмица на море или планина или веднъж годишно – на индивидуално пътуване до Венеция с колата, купена предишната година.

Тези аналогии са точни, но само по повод на сумата левове и нейната равностойност. Аналогията е неточна като действие, защото въпросните той и тя не решават по свое усмотрение кого да облагодетелстват. Това прави вместо тях правителството. Освен това между 10 20% от изработеното от производителното съсловие граждани отиват за подкрепа на роднини, които са изпаднали в незавидно стопанско положение. На това отгоре около една трета от производителното съсловие има и деца, за които трябва да се грижи (издръжката на тези деца не е включена в сумата от 2 800 лева, която той или тя дават на правителството за социално осигуряване, грижи и субсидии).

Изборът на производителното съсловие

Няма стопанска система, в която мнозинството да живее за сметка на малцинството. Обикновено нещата се извъртат така, че да се случи обратното. Ако производителните граждани на България са в добро здраве, те имат всички основания да избират между следните няколко модела на поведение:

Да работят повече или да се въздържат от потребление за себе си, своите роднини и деца, за да дават чрез правителството някому другиму повече;

Да отидат да произвеждат някъде другаде, където ще получават повече и ще задържат повече за себе си, било пряко – като парични средства, било косвено – като някакви други облаги, сега или в бъдеще.

Да дават по-малко на правителството.

Да произвеждат по-малко доход.

Когато не намалява данъците и увеличава обема на финансиранията със средства на данъкоплатците, правителството вероятно смята, че производителното съсловие ще избере първия от изброените модели на поведение.