Всеки пети българин затъва в дългове, всяко десето семейство е под прага на бедността
Ст.н.с. Хаим Гозес
Съществува тясна връзка и зависимост между доходите и цените. Когато доходите - заплати и пенсии, растат с по-високи темпове от цените, са налице благоприятни условия за нарастване на реалните доходи на населението. Тогава стоките и услугите, които всеки от нас ще закупи и получи, ще бъдат повече. Това от своя страна увеличава покупателната способност на хората и стимулира производството и търговията. И обратно, когато цените растат с по-високи темпове в сравнение с тези на доходите, което е характерно за последните години у нас, набъбва инфлацията, населението обеднява, свива се потребителското търсене и настъпва стагнация в производството. Въпросите, които вълнуват днес много от нас са възможно ли е сега и в близкото бъдеще да се укротят цените и да се стабилизира трайно тяхното равнище. На дневен ред е казусът може ли да се увеличат по-съществено доходите на хората, без да се нарушават някои икономически изисквания, поставени от развитието на страната ни в условията на пазарно стопанство и валутен борд. През последните години сме свидетели на непрекъснат растеж на цените на стоките и услугите. Изминалата 2003 г. не направи изключение. Повишиха се цените на основните хранителни продукти - хляба и тестените изделия, птичето месо и яйцата, сиренето и кашкавала. През месец юли миналата година се вдигнаха и цените на тока, парното, водата и телефонните услуги. Увеличиха се също цените на цигарите, алкохола, лекарствата. А наемите скочиха с 20.5%.В резултат на значителния ръст на цените, планираната за 2003 г. инфлация от 3.5% беше надвишена - статистиката отчете инфлация за миналата година 5.6 %. Но далеч по-висока е инфлацията за стоките, купувани от най-бедните, така наречената "малка потребителска кошница". Дали ще се запази тази тенденция и през 2004 г. и с колко ще бъде надхвърлена предвидената по Бюджет 2004 инфлация от 4.2%, е големият въпрос. Новата година започна с нови, по-високи цени за някои стоки и услуги. От 1 януари се увеличиха пощенските услуги средно с 25%. Поскъпнаха и българските цигари с 23%. Скочи и водата в София с 9.25%, предстои повишаването й и в други райони и градове на страната. Поради рязкото увеличение на акцизите нараснаха също цените на горивата - бензин, дизел, газ пропан-бутан, което рефлектира във всички сфери на живота. Това води до повишение на цените на хранителните стоки, на таксиметровите услуги, на билетите за градския и междуградския транспорт. С 10% отново ще скочат от 1 юли и цените на тока и парното. Очевидно са налице достатъчно основания за надхвърляне на предвидената по Бюджет 2004 инфлация от 4,2 %. Управителят на БНБ Иван Искров смята, че в началото на годината инфлацията ще бъде по-висока заради повишаването на акцизите. Още по-висока ще е инфлацията за стоките и услугите, които влизат в "малката потребителска кошница". Тя включва 77 позиции - хранителни продукти и услуги, които заемат най-голям дял в разходите на домакинствата у нас. Съществуват обективни предпоставки инфлацията през тази година да надхвърли предвидената по план и да се задържи на равнището, не по-ниско от достигнатото през миналата година - 5,6%. Очевидно равнището на цените през тази година няма да отговоря на нивото на доходите на населението - реалните доходи ще паднат и хората още повече ще обеднеят. Предвиденото минимално увеличение на заплатите с 8,5% в бюджетната сфера от 1 юли и сравнително ниските заплати в частния сектор няма да са в състояние да компенсират фактическата висока инфлация за голяма част от населението с ограничено потребление. Според Националния статистически институт през юли миналата година 835 900 наемни работници от близо 2,1 млн. души са получавали заплати от 150 лв. и около 250 000 души са получавали от 150 до 200 лв. Аналогично е положението и при пенсиите, където се предвижда еднократното им вдигане от 1 юни с 5,8 на сто. През тази година средномесечният размер на пенсията ще достигне 121 лв., като номиналното увеличение за по-голямата част от пенсионерите ще бъде от 3 до 7 лева. Увеличението на заплати и пенсии ще бъде "изядено" от очакваната по-голяма от предвиденото инфлация. Очевидно е поредното намаляване на реалните доходи и през тази година. Това се отнася до голяма част от населението. Когато скачат цените, потреблението рязко пада, намаляват реалните продажби. Тази тенденция, наблюдавана през последните години ще продължи и през 2004 г., независимо от провежданата напоследък политика за увеличаване на потребителските кредити. Ограничените доходи на населението, продължаващото му обедняване и в резултат на това намаленото потребителско търсене е поради изпреварващия растеж на цените спрямо този на доходите. Повечето българи купуват все по-малко, и то най-необходимото. Българинът харчи все по-пестеливо за храна и дава повече за битови сметки, цигари и алкохол, сочат данни на Националния статистически институт. През октомври миналата година сме отделяли за храна 39,5% от парите си, което е с 2% по-малко спрямо същия месец на 2002 г. Продажбата на хранителни стоки през последните три години е спаднала с 25%, алармират от браншовите съюзи в хранителната промишленост. Хората са принудени да икономисват от храната си поради ниските доходи. Прехраната обаче остава най-сериозния разход за домакинствата. По международни стандарти страна, в която над 25% от разходите са за храна и напитки, е бедна. Високият дял на разходите за храна в бюджета на българските семейства нареждат България сред най-бедните държави в Европа. В страните от Европейския съюз за храна на един човек отива не повече от една пета от общите разходи. Структурата на семейния бюджет, поради непрекъснатото обедняване в резултат на нарастването на цените на стоките и услугите, с всяка изминала година се променя, твърдят социолози и статистици. Домакинствата са започнали да харчат повече за ток, телефон и вода, сочи проучване на ГАЛЪП. През 2003 г. тези разходи представляват 13,3% от всички разходи на българина, докато през 2002 г. делът им е бил 11,5%. Общите разходи на средно домакинство всяка година бележат номинален ръст с около 20,7% спрямо предходния период. Увеличението отива почти изцяло за комуникационни услуги, за медицинско обслужване и лекарства, както и за алкохол и цигари, които непрекъснато поскъпват. За сметка на това се ограничават разходите за основни храни, напитки и домакински стоки. Според експерти на Министерството на здравеопазването, всяко семейство е давало през миналата година по 64 лв. месечно за здраве, лабораторни изследвания и здравни услуги. Половината от тези пари са отивали за медикаменти. Бедността упорито и непрекъснато съпътствува голяма част от населението. България посрещна 2004 г. с 393 000 души, затънали в пълна мизерия. Още толкова - 400 000 души, са в графата "много бедни", а 403 000 са в графата "обезкуражени", което ще рече отчаяни, че не могат да намерят работа. Доклад на Световната банка показва, че бедните у нас са близо 1 милион души.Над половината от тях изкарват с по-малко от 5 лева дневно. Проучванията сочат, че нормално се чувстват едва 14% от българите, 48% се оправят трудно, а 38% едва свързват двата края. Всяко десето семейство е под прага на бедността. Това прави около 1 милион души. А прагът на бедността у нас е 66 евро на човек. В Западна Европа той е 611 евро. За обедняването на голямата част от населението говорят и редица конкретни факти. Всеки пети българин /20,6% от населението/ затъва в дългове, показват данните на националната статистика при наблюдението на потребителите през октомври миналата година.По данни на Института за пазарна икономика спестяванията на българите непрекъснато намаляват. От 1,849 млрд лв. за периода януари - юни 2002 г., те са спаднали на 1,227 млрд.лв. през 2003 г. Нарастването на бедността е резултат на постоянно увеличаващата се месечна издръжка на човек. За издръжката на четиричленно семейство, което да живее нормално и без лукс, през декември миналата година са били необходими 1252 лв.. Спрямо същия период от предходната година издръжката е нараснала с 8,3 %. Повишението се дължи на поскъпналите хляб, яйца, млечни продукти, месо, лекарства, ток, вода и др. Голяма част от заплатата на българина - 63% ,отива за покриването на неизбежни разходи като храна, отопление, лекарства и транспортни разходи, твърди Любен Томев, шеф на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. В Словения например за същото заделят едва 40% от заплатите си. Пак там средната месечна заплата е 932 долара. Поне 40% от българските домакинства живеят под границата на абсолютната бедност, съобщи още Томев. Според него издръжката на член от такова семейство е 106,80 лв. Това са средствата, без които в нашата страна човек не може да оцелее физически. Вследствие на очаквания ръст на цените и на инфлацията през тази година, месечната издръжка на четиричленно семейство ще нарасне на 1400 лв. - по 350 лв. на човек, при средна работна заплата за същата година от не повече от 300-310 лв., според експерти на КНСБ. Този, който получава сега средна работна заплата от 277 лв. е обречен на мизерия, твърди Катя Кандарджиева, експерт към КТ "Подкрепа". Очевидно цените и инфлацията набират скорост и ще продължават да растат и през тази година, а с това ще падат и реалните доходи на населението. Всички ние ще трябва да се въоръжим с търпение и нагласа за още трудности и лишения по пътя към повишаване на жизнения ни стандарт.
