Предстоящото членство на България в ЕС донесе в края на 2003 г. поредния нов закон, този път за управление на отпадъците.
Мария Велкова, магистър по проблемите на управлението на околната среда в Оксфордския университет.
Той цели постигането на следните европейски ангажименти: организирано сметосъбиране във всички населени места до 2007 г.; премахване на нелегалните сметища и привеждане към европейските изисквания или затваряне на съществуващите депа за отпадъци до 2009 г.; ограничаване на депонираните биоразградими отпадъци до 75% от количествата през 1995 г. до 2010 г., на 50% до 2013 г. и на 35% до 2020 г. и оползотворяване (повторна употреба, рециклиране, изгаряне с производство на енергия или компостиране) на поне 50% от отпадъците от опаковки до 2011 година. Какви усилия ще струва това на общините, бизнеса и гражданите може да се прецени, ако се разгледа настоящото управление на твърдите битови отпадъци (ТБО) у нас досега и плановете за постигане на горните ангажименти.
Настоящо управление на твърдите битови отпадъци
Целите и инструментите на политиката за управление на отпадъците се определят в национална програма. Основният резултат на първата програма за периода 1999-2002 г. са 12-те завършени депа от
предложените 37 нови. Програмата поставя, но не изпълнява следните задачи: въвеждане на разделно събиране на пластмаса и стъкло, етикетиране на рециклируемите продукти и опаковки, разширяване на
депозитната система за повторна употреба на бутилки, ограничаване депонирането на рециклируеми отпадъци, инсталация за изгаряне на отпадъци, завод за компостиране на отпадъци, отваряне на
информационен център за отпадъците.
Заложеното в националната програма 1999-2002 г. стабилизиране на генерираните ТБО на 350 кг/човек до 2005 г. ще бъде постигнато с подобряване на отчетността на депата, а не чрез реални мерки,
ограничаващи образуването на отпадъците. Статистиката отчита намаление на депонираните ТБО от 1000 кг/човек в началото на 1990 до 505 кг/човек през 2001 г. Независими замервания показват, че
средното генерирано количество е 350 кг/човек. Причината за огромната разлика е, че само на 14 от 663-те законни депа има монтирани кантари и точно замерване на приходящите отпадъци. Всички
останали депа в България се отчитат по транспортни документи: тонажа на камионите по броя разтоварвания или максималното количество отпадъци, които биха могли да се разтоварят при направените
курсове.
След като бъдат инсталирани кантари на всички депа, би трябвало Националният статистически институт да коригира миналите данни, за да не бъдат правени погрешни изводи. Но това няма да се случи,
защото според статистиката през 1995 г. България е депонирала
2 905 000 т биоразградими отпадъци, а през 2000 г. - едва
1 875 000 т, или 65% от количеството през 1995 г. Реалното количество биоразградими отпадъци е 1 048 000 т., или 36% от количеството през 1995 г.
За съжаление европейското законодателство няма да изпълни предназначението си - да намали вредата от депонирането на биоразградими отпадъци - образуването на метан и вредни утайки и загубата на
този иначе ценен ресурс за естествено обогатяване на почвите. Изпуска се също възможността разделното събиране на отпадъци да обхване от самото начало не само рециклируемите отпадъци, а и
биоразградимите.
Ангажирането на населението с проблема отпадъци се ограничава до акции за почистване на паркове и градини, в които се включват малък брой отговорни към околната среда хора. С плащането на такса
смет гражданинът счита своите задължения за изпълнени, а липсата на естетика е и единственото, което го безпокои. Така или иначе без адекватна инфраструктура за разделно събиране на отпадъците и
последващото им третиране максималният ефект, който би могъл да бъде постигнат, е визуалният.
Разделно събиране на рециклируеми отпадъци - сега и в бъдеще
Не че инфраструктура за разделно събиране напълно липсва, но като че ли стотиците изкупвателни пунктове са познати само на хилядите клошари и на пенсионерите. Икономически изгодно е рециклирането
на хартия и метали: през 2001 г. 52% от хартиените и 51% от металните опаковки са рециклирани, но едва 14% от стъклените и 3% от пластмасовите опаковки - предимно технологичен отпадък. Така в
България се рециклират средно 23% от опаковките, което съответства едва на 4.3% от всички ТБО. Същевременно 24.3% от ТБО в България са били рециклируеми, а 42% - биоразградими.
Екологичната полза от събирането и връщането на отпадъците обратно в производствения цикъл нито е осъзната, нито е възнаграждавана. Новият Закон за управление на отпадъците изпуска уникален шанс да
поправи тази грешка и с минимални промени във вече функциониращата пазарна система да задоволи изискванията на европейското законодателство.
Положителният момент в новия закон е изричното въвеждане на отговорност на производителя, т.е. принципът замърсителят плаща. Ако производителите на масово разпространени отпадъци (т.е. опаковки) не
осигурят тяхното рециклиране и оползотворяване, според графика в таблицата ще трябва да заплащат продуктови такси още от 2004 г. (табл.1).
В случай че производителите не са способни индивидуално да изпълнят своите задължения, могат да основат една или повече организации по оползотворяване по подобие на германската „Зелена точка“. Тези
организации ще събират разделно отпадъците от домакинствата за задължените производители срещу такса, която би трябвало да е по-малка от законовите продуктови такси.
МОСВ предвижда до 2012 г. 56.8% от населението да има на разположение контейнери за разделно събрани отпадъци и 52% от опаковките да бъдат рециклирани. Изчисленията на министерството показват, че
?155-159/тон ще струва разделното събиране, ако се използват контейнери, а ?128-135/тон, ако за хартия, метали и пластмаси се използват чували. Тези такси са значително по-високи от средните
европейски (табл. 2), което вероятно се дължи на липсата на икономии от мащаба - в България при по-малка гъстота на населението се образуват средно 50 кг/човек отпадъци от опаковки, а в ЕС - 158
кг.
Тъй като наредбата за отпадъците от опаковки не е приета, нивото на продуктовите такси не е ясно и производителите предпочитат да изчакат, защото може да се окаже, че е по-изгодно да платят тях,
отколкото да основат организации по оползотворяване. Може би производителите се досещат също, че докато в България има клошари и изкупвателни пунктове, организации от типа „Зелена точка“ няма да са
способни да събират безвъзмездно отпадъците.
Защо да не оставим пазара да си свърши работата
Великобритания прилага съвсем различен подход, за да изпълни европейките си задължения: позволява на производителите да търгуват със задълженията за оползотворяване и рециклиране и по този начин
осигурява точното изпълнение на задълженията с минимални разходи. Производителите, които изпълняват повече от своите задължения, могат да продават „излишъка“ на тези, за които не е икономически
изгодно да предприемат необходимите екологични инвестиции.
Такава търговия може да бъде организирана за задълженията на производителите на масово разпространени отпадъци и у нас. Рециклиращите предприятия ще издават сертификати на тези, които предават
вторични суровини: на предприятия, организирали индивидуално събиране на опаковките си, и на изкупвателни пунктове. Тъй като изкупвателните пунктове нямат задължения към държавата, ще могат да
продават тези сертификати на производителите, които са задължени и не могат индивидуално да изпълнят задълженията си. Така изкупвателните пунктове, а след тях и клошарите ще бъдат възнаградени за
екологичната полза, която създават. Изкупвателните пунктове ще имат стимул и възможности да инвестират в сепариращо оборудване, което в момента е или изключително остаряло, или липсва. Ще бъдат
стимулирани инвестиции в нови рециклиращи технологии, тъй като ще има търсене на сертификати за рециклирани пластмаси и стъкло. Конкуренцията ще е голяма, така че няма да има възможност за
монополна неефективност, която е характерна черта на „Зелената точка“.
Заводите, произвеждащи енергия чрез изгаряне на ТБО, и депата, реализиращи събрания метан като гориво, биха могли да търгуват сертификати за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Ако България
реши все пак реално, а не само статистически да намали депонираните биоразградими отпадъци, заводите за компостиране ще могат на същия принцип да търгуват сертификати за биоразградени
отпадъци.
Неправителствените организации и държавата, вместо да се правят, че клошарите не съществуват, могат да им помогнат да организират кооперации (както в много страни от Латинска Америка), които да
защитават интересите и подобрят приходите им. Обществена кампания може да подскаже, че всеки може да помогне на тях и околната среда, ако само постави разделно събраните отпадъци до кофите за смет.
Това може да бъде плавен преход към най-успешната и проста система за разделно събиране на отпадъци: събирането им на сухи и влажни: рециклируемите в синя кутия или чувал, а биоразградимите в
зелени чували. Рециклируемите отпадъци се сепарират полуавтоматично в специални заводи, в които могат да бъдат наети настоящите клошари. Биоразградимите отпадъци се компостират. Системата е проста,
затова е евтина и се възприема добре от домакинствата в много страни. Постигат се и много високи проценти на оползотворяване на отпадъците.
Ползи и разходи за постигане на европейските изисквания
МОСВ предвижда ?466 милиона за удовлетворяване на европейските изисквания за депата за отпадъци и още ?40 милиона по директивата за опаковките до 2015 г. Министерството не е изчислило ползите от
тези инвестиции, тъй като членството в ЕС е достатъчно оправдание. Но без да се даде икономическа оценка на ползите и щетите на различните методи за управление на отпадъците, не може да се определи
правилното съотношение между мерките за предотвратяване образуването на отпадъци, повторната употреба, компостирането, рециклирането, изгарянето и депонирането.
Стратегическата екологична оценка, която отчита екологичните, икономическите и социалните последици и преминава обществено обсъждане, е инструментът, който следва да се използва, за да се приеме
Национална програма за управление на отпадъците. Това е и изискването на законите за опазване на околната среда и управление на отпадъците, но едва от 01.07.2004 г. Не е случайно, че Министерският
съвет прие актуализацията на програмата за периода 2003-2007 г. на 11.12.2003 г. По този начин се избягва стратегическата екологична оценка до следващата актуализация на програмата през 2007 г.
Новата програма описва законодателните промени и европейските изисквания без реална възможност за въздействие и корекции от страна на засегнатите страни; законодателството е вече факт, а програмите
за прилагане на директивите за депата и отпадъците от опаковки са представени на Европейската комисия, за да приключат преговорите по раздел 22 „Околна среда“.
ТАБЛ.1 МИНИМАЛЕН ПРОЦЕНТ ОТПАДЪЦИ ОТ ОПАКОВКИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ РЕЦИКЛИРАТ Година оползотворяване рециклиране рециклиране от всеки материал рециклиране
пластмаса
2004 20% - - -
2005 25% - - -
2006 32% - - -
2007 39% 25% 15% 12%
2008 42% 30% 15% 14%
2009 45% 35% 15% 15%
2010 48% 40% 15% 15%
2011 50% (макс 60%) 25% (макс 45%) 15% 15%
Източник: Закон за управление на отпадъците
ТАБЛ.2 РАЗХОДИ ЗА РАЗДЕЛНО СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ПО ДЪРЖАВИ (евро/тон) Дания Австрия Люксембург Белгия Португалия Чехия Гърция
Ирландия Полша
Пластмаси 1260 810 376 367 80 66 62 60 34
Композитни 901 750 257 260 85 66 54 62 37
Алуминий 643 410 207 191 50 33 8 58 23
Черни метали 240 360 60 65 27 25 46 65 6
Хартия и картон 171 150 33 13 10 34 50 15 34
Дървесина 86 23 4 7 9 8 4
Стъкло 64 85 20 20 6 16 20 7 3
Текстил 460 7 3
