Няколко са банковите събития, които белязаха изминалата 2003 г. Ако трябва да бъдат изброени в едно изречение най-важните от тях, това бяха краят на приватизацията в сектора, разширението на кредитните портфейли с над 50% и изборът на нов шеф на БНБ.
През годината силната концентрация в банковата система се запази, без обаче да се задълбочава. Не се сбъднаха очакванията за начало на консолидационната вълна, като прогнозите се прехвърлиха към настоящата 2004 г. Като най-важното събитие през миналaта година експертите сочат приватизацията на Банка ДСК от унгарската ОТП, с което се сложи край на раздържавяването в банковия сектор. След като бившата спестовна каса си намери нов собственик, 98% от банките вече са в частни ръце, а 80% - в чуждестранни. Под държавна или общинска опека остават само Насърчителна банка и Общинска банка. Сделката за покупката на Банка ДСК премина през няколко трудности и медийни атаки срещу сочения за фаворит и по-късно избран за купувач на бившата каса - унгарската ОТП. Въпреки това приватизацията на ДСК беше единодушно оценена като най-добрата до този момент, като постигнатите параметри по нея говорят за това сами. Банковата консолидационна компания (БКК) успя да ожесточи конкуренцията между основните претенденти ОТП и австрийската "Ерсте", в резултат на което получи от двете институции оферти съответно 311.1 млн. евро и 293 млн.евро. Логично спечелиха унгарците, които предложиха по-добри условия. Постигнатото съотношение цена - нетни активи беше 2.38%. За сравнение при сделката за "Булбанк" то беше едва 1.62% за 98% от капитала, а при "Биохим" - 2.39% за 99.58% от акциите. Трябва да се има предвид, че за региона на Централна и Източна Европа средното съотношение е 1.8%. Общият размер на гаранциите, които БКК поема по договора, са в размер на 25% от цената, като те ще са дължими в срок от година и половина. След края на банковата приватизация се заговори за предстоящата ликвидация на БКК. Оценките са, че държавният бюджет ще наследи над 800 млн. лв. В края на годината обаче акционерите на банковия холдинг решиха да удължат живота му с още шест месеца, тъй като не бяха договорени споразумения с купувачите на последните три приватизирани банки. Наред с унгарския финал на банковата приватизация начело на топ събитията през 2003 г. беше продължението на агресивната кредитна експанзия, която започна преди две години. През изминалата година обаче портфейлът на кредитните ни институции нарасна с рекордните над 50 на сто. Все още липсват официални данни за системата през декември, но до края на ноември общият размер на отпуснатите заеми достигна 9 млрд. лв. За периода декември 2002 - ноември 2003 г. новите кредити са в размер на близо 3 млрд. лв. Най-сериозен ръст отчетоха заемите за населението - малко над 70 на сто, или в абсолютен размер 850 млн. лв. Може да се каже, че средно всеки българин е получил от банките ни по 110 лв. Експозицията към населението премина границата от 2 млрд. лв., а делът им към всички кредити над 23 на сто. Търговските заеми се покачиха с 40% до 6.4 млрд. лв. Всичко това обаче се случи на фона на оптимистични данни за качеството на банковите портфейли - общата капиталова адекватност достигна 23% при изискуеми 12 на сто, а редовните заеми все още имат дял от над 92%. Експертите на БНБ, както и шефовете на банки признават, че през настоящата 2004 г. ръстът на кредитите ще продължи, но е твърде възможно в абсолютна сума отчетеният рекрод през 2003 г. да не се повтори. Изчисленията показват, че през новата година новите заеми може да са с близо милиард лева по-малко в сравнение с предходната. "Ръстът на кредитите ще зависи пряко от ръста на депозитите", заявиха банкери. До края на ноември обаче ръстът на вложените средства обаче беше само с 1.6 млрд. лв. или с 14% до 12.9 млрд. лв. Активите на банките се покачиха също скромно с 14% до 16.6 млрд. лв. Кредитните ни институции имат от какво да са доволни, тъй като печалбата в сектора преди данните за декември достигна 355 млн. лв. при 266 млн. лв. за цялата 2002 г. Друго важно събитие през изминалата година беше избирането на нов управител на БНБ. Изключителността на това събитие се подсилва и от факта, че изборът стана с четиримесечно закъснение. За нов гуверньор беше избран добре познатият в банковите среди бивш шеф на ДСК и "Росексимбанк" и бивш председател на бюджетната комисия Иван Искров. За по-малко от три месеца работа Искров и екипът му успяха да пуснат в обръщение нова банкнота от 100 лв., беше окомплектован ръководният тим на централната банка, бяха предприети мерки за борба срещу фалшификацията и прането на пари. Сред основните постижения на новия гуверньор беше и работата по мерките, които ще бъдат предприети, за да се избегне влошаването на качеството на кредитните портфейли на банките. От второто тримесечие на 2004 г. чрез промяна на Наредба N9 БНБ ще намали от 120 на 90 дни срока за класифициране като загуба. Освен това ще бъде разширен сега действащият централен кредитен регистър със заеми до 10 хил. лв., както и ще се учестят проверките на място в банките. През миналата година се запази силната концентрация в банковия сектор. По данни от края на ноември първите десет най-големи институции държат 74% от отпуснатите кредити, като сред потребителските и жилищните делът им е съответно 96% и 92%. Освен това в тях са съсредоточени около 74% от активите и депозитите, както и 82% от печалбата. Тези числа за пореден път показват нуждата от консолидация и невъзможността банковата ни система да понесе за дълго време сега действащите 35 институции. През 2003 г. обаче успехи в окрупняването нямаше. Надеждите за това се възлагат за сегашната 2004 г. Очакванията са началото да се сложи от по-малките банки.
