S&P излезе със сценарий за глобалния застрахователен и презастрахователен пазар

По-голямо катастрофично събитие в САЩ може да доведе до „втвърдяване“ на пазара не само в страната, но и в други страни, смятат експертите на агенцията

Standard & Poor’s (S&P) изготви сценарий за развитието на глобалния застрахователен и презастрахователен пазар. Традиционният цикъл на застрахователната индустрия предвижда след трусовете, предизвикани от множеството катастрофи, да настъпи така нареченият период на „втвърдяване“ на пазара, характеризиращ се с високи тарифи и стесняване спектъра на предоставяната застрахователна защита.
Според анализаторите от международната рейтингова агенция, тази циклична фаза трябва да бъде заменена от постепенно „омекване“ на пазара —  с падане на тарифите, повишаване на лимитите, по-гъвкави условия по договорите и широка достъпност до застрахователните покрития.
Мнозина пазарни играчи се питат какво може да доведе до това втвърдяване на пазара и до повсеместно повишаване на застрахователните  и презастрахователните тарифи.
Имайки предвид, че катастрофите от 2005-та и 2011 г. не доведоха до някакво широкомащабно затягане на пазара, експертите се съмняват, че това могже да бъде предизвикано от събития, прогнозирани със средносрочен сценарий.
Редица модели допускат цикличност при застрахователния пазар, но анализаторите са скептични за сбъдването им в средносрочна перспектива.

Сценарий 1. Рязък ръст на инфлацията принуждава компаниите да вземат мерки за укрепване на застрахователните резерви

Значителен ръст на инфлацията може да повлияе негативно на капитализацията в сектора във връзка с намаляване пазарната стойност на ценните книжа с фиксирана доходност, както и заради съществена недооценка на резервите при загуба на застрахователите.
Намаляването на пазарната стойност може да повлияе непосредствено на ценните книжа, като икономическото влияние ще зависи от готовността на презастрахователите задържат тези ценни книжа до погасяването им. Днес дюрацията на активите в презастрахователния сектор е относително кратка — около 3 години, което се обяснява с исторически ниските процентни ставки и съмненията за по-нататъшно повишение. Подобна пазарна волатилност се наблюдава в някои сектори в края на 2008 г., но оказа временно влияние върху размера на акционерния капитал. Презастрахователите съумяха през 2009 г. да компенсират понесените загуби. Високото текущо качество на инвестиционните портфейли и късата дюрация на активите на презастрахователите  дава основание да се предположи, че капиталовата база в застрахователния сектор е добре защитена  от този вид риск.
Между ръста в стойността на застрахователните задължения и икономическата инфлация има взаимна връзка, а такива компоненти на индекса на потребителските цени, като медицинско обслужване, урегулиране на плащанията и разходи за автомобилни части, влияят пряко върху увеличените загуби при урегулиране на застрахователните обезщетения. Заради рязкото увеличение на застрахователните обезщетения в бъдеще  (над очакваното) може да се стигне до укрепване резервите на презастрахователите. В отчета за приходите и разходите това укрепване на резервите ще фигурира като загуби и, съответно, ще намали капиталовата база на застрахователи и презастрахователи след данъци. Естествено е обаче да се очаква, че такова увеличение на разходите (което, вероятно, ще продължи няколко години) ще доведе по-скоро до забяване ръста на печалбата, отколкото до рязко намаляване на показателя капиталов излишък, разсъждават експертите. Въпреки, че най-големите световни икономики порвеждат стимулираща фискална и монетарна политика (ниски процентни ставки на централните банки, различни форми на количествено смекчаване), способна да провокира ръста на инфлацията в дългосрочна перспектива, очакванията се, че в близките 2 години инфлацията ще остане невисока. С други думи, към момента Standard & Poor’s не очаква инфлацията да доведе до отслабване на капитала в застрахователния сектор.

Сценарий 2. Икономически или финансов шок, например, стихийното напускане на страна от еврозоната би довело до съществено понижаване стойността на активите в сектора

Базовият сценарий на Standard & Poor's не предвижда разпад на еврозоната. Но ако това все пак се случи, това би довело както до незабавни, така и до дългосрочни последици. Подобно развитие би усложнило задачата по оценка на непосредственото и косвеното влияние върху застрахователния сектор. Ако не бъдат взети предвид обемът на операционните и контрактните задължения, основните проблеми, пред които ще бъда изправен отрасълът, ще бъдат свързани най-вероятно с ликвидността, капитализацията и финансовата  гъвкавост. Събитие от такъв мащаб би било способно да доведе до съществена негативна преоценка в стойността на активите, което не би могло да не повлияе на нивото на платежоспособност на презастрахователите.
В основата на базовия сценарий обаче са залегнали следните предположения:
еврозоната запазва целостта си; в началото на 2013-та фондовите пазари нарастват (според индекса S&P 500), а процентните ставки остават ниски, благодарение на които стойността на облигациите са запазва повече или по-малко без изменения. Нивото на инвестиционните рискове за презастрахователелните компании е ниско, затова и много от тях не пострадаха от финансовата криза  от 2008-ма и 2011-та г., смятат експертите.

Сценарий 3. Вълна от консолидации в сектора ще доведе до съкращаване и окрупняване на броя играчи, както и до връщане на капиталовия излишък на акционерите

В презастрахователната област постоянно се говори за случващи се сливания и поглъщания (M&A). Теоретично, консолидирането би трябвало да доведе до подобряване структурата на капитала на организацията, затова всеки капиталов излишък може да бъде върнат  на  акционерите. В действителност обаче обсъжданията на M&A по правило са много повече, отколкото реалните сделки. В последно време такива сделки се отличават с това, че разчетите по тях се правят с акции, а не с парични средства, докато от пазара се изтегля капитал.
Статистическите данни свидетелстват, че в болшинството случаи придобиващата компания привлича допълнителен капитал за поддръжка на дружествата, които има намерение да купи. При това стойността на презастрахователните компании в днешно верме е много под историческите норми, поради което има съвсем малко продавачи. Инвеститорите считат, че секторът на застраховането и презастраховането не се отличава особено от банковия сектор, а интересът към акциии на финансовите организации дснес е доста занижен. Отчитайки тези обстоятелства, експертите не считат, че процесът по консолидиране в отрасъла би стимулирал голямо изтегляне на капитали.

Сценарий 4. Крупно катастрофично събитие на територията на САЩ

Честотата на катастрофичните събития, свързани с климатичните фактори, както и техните последици за застрахователната индустрия през последните 30 години, се увеличава. Най-големият риск за капитализацията на сектора представляват ураганните ветрове в САЩ. Среден презастраховател може да изгуби, примерно, 10% от съвкупния си капитал заради ураганен вятър в североизточните щати, чиято периодичност е веднъж на 50 или на 100 години. Стихийни бедствия от такъв обем са едни от най-изучаваните, изготвят се модели за тяхното прогнозиране и тестване, а съпоставянето им може да помогне за получаването на обширни статистически данни, приложими към застрахователните обезщетения. Така могат да бъдат получени все по-точни сведения за рисковете в отделни региони. В рамките на кредитния анализ се изучава разпределението на моделируемите съвокупни застрахователни загуби във времето. Важно е да се разбере доколко презастрахователите, които застраховат  краткосрочни рискове недооценяват потенциалните катастрофични загуби, които могат да повлияят негативно върху тяхната капитализация.
Заради крупните обезщетения, свързани със застрахователните събития на територията на Съединените Щати, презастрахователите могат да загубят средно 10-15% от капитала по своя баланс. В последните години крупните катастрофични събития доведоха до рязък скок в стойността на имущественото застраховане в пострадалите региони, но в други региони промяната на тарифите им бе по-малко изразена, което се потвърждава от данните за  2011 г.
Не на последно място, катастрофи от такъв род по правило не водят до ръст в стойността на застраховането.Това се потвърждава най-добре от данните за последиците от ураганите „Катрина“, „Рита“ и „Уилма“, връхлетели през 2005 г. северната част на крайбрежието на Мексиканския залив и довели до застрахователни обезщетения на обща стойност 65 млрд.долара. Оценката на застрахователните тарифи на синдиката Lloyd’s обаче показва, че през периода 2005-2006 г. те са се понижили.
Според Standard & Poor’s, крупно катастрофично събитие е най-големият риск за капитала на една презастрахователна компания. Такова събитие може да се случи във всеки момент, макар вероятността за настъпването му да не е висока. Но ако такова събитие се случи, то едва ли ще повлияе съществено върху застрахователните тарифи в различните видове застраховане и региони в света. Изхождайки от текущите икономически прогнози, Standard & Poor’s  предполага, че нито един от предложените по-горе сценарии, ако бъде осъществен, не може сам по себе си да доведе до масово редуциране капитала на презастрахователните компании в близките 12-24 месеца. По-скоро, тласък за цляна на цикличните фази и широкомащабен преход към „втвърден“ пазар може да даде някои съвсем различно и неочаквано малкопрогнозирано събитие. Такова събитие може да доведе до съществени загуби при определени видове застраховане и до макроикономически дисбаланси, способни съществено да намалят стойността на активите на застрахователи и презастрахователи.
Пример за такова събитие бяха атаките срещу Световния Търговски център през 2001 г.
Освен големия обем обезщетения по имуществени застрахователни договори, терористичните атаки доведоха до дестабилизиране на международните финансови пазари и до прекъсване на производства, изплащане на обезщетения по застраховки на гражданската отговорност, по авиационни застраховки, доведе до компенсации на работници и до обезщетения по животозастраховки. Към момента на терористичните актове американският застрахователен бизнес пет години бе във фазата на „мекия пазар“, характеризиращ се с ниски застрахователни тарифи. Събитието съвпадна и с промяната в структурата на компенсационните плащания на работниците, въведени година по-рано.
Експертите на Standard & Poor’s считат, че по-голямо катастрофично събитие в САЩ може да доведе до „втвърдяване“ на пазара не само в страната, но и в други страни, макар че се допуска такова събитие да се превърне и в стимулиращ фактор.