Ахмед Доган продължава да осребрява политическата си подкрепа за управлението на гърба на данъкоплатците

Може би авторите от авторитетното британско списание „Икономист“ (The Economist) не бяха съвсем прави

Може би авторите от авторитетното британско списание „Икономист“ (The Economist) не бяха съвсем прави, когато преди около месец написаха, че Симеон Сакскобургготски „управлява по относително безвреден начин“. Защото не е безвредно да се реализира икономически растеж от 5% вместо от 10%. Или казано по друг начин, пропуснатите ползи са си жива вреда. Едва ли има разумен икономист в света, който би отрекъл, че увеличаването на държавните разходи и особено на субсидиите, неефективното харчене на бюджетни средства и повишаването на данъчното бреме са спирачка пред икономическия растеж.

Велчев vs. Доган

Конфликтът между коалиционните партньори, породен от бюджетната дупка от 70 млн. лева, отново бе разрешен в полза на лидера на ДПС. Това стана, въпреки че нито Доган, нито неговите „говорители“ успяха да изтъкнат разумен мотив за поредното увеличение на субсидиите по контролираните от движението фондове „Земеделие“ и „Тютюн“. Твърденията на финансовия министър Милен Велчев, че бюджетът няма повече резерви и че премиерът подкрепя отрязването на 25 млн. лева от двата земеделски фонда, останаха в миналото.
Последната дума на Велчев е, че неданъчните приходи се увеличават с 14 млн. лева, издръжката на ведомствата се намалява с 45 млн. лева, които се разпределят между тях пропорционално, а 25 млн. лв. субсидии ще се дават, при условие че в средата на 2004 г. е налице преизпълнение на бюджетните приходи. От тях 10 млн. лева са за фонд „Земеделие“, 5 млн. лева - за фонд „Тютюн“, и 10 млн. лева - за БДЖ. Единствената разлика между този „компромис“ и искането на Доган е поставянето на 15 млн. лева под условие. Това решение не е прецедент в историята на бюджетирането в България и, както изглежда, ще се превърне в практика. По същия начин през миналата година бяха записани 155 млн. лева субсидии за общините, които тази година им бяха платени. В бюджета за следващата година гарантираните субсидии не падат, а се запазват на нивата от тази година - 40 млн. лева за фонд „Земеделие“ и 101 млн. лева за фонд „Тютюн“. С други 180 млн. лева, предвидени в бюджета под черта, ще се финансира допълнително фонд „Земеделие“.
Силата на политическия натиск отново надделя над здравия разум и икономическите аргументи. С поредното си отстъпление пред искания на Доган Велчев рискува да се прости с имид­жа си на реформатор и да бъде определян като конформист. Както казва главният герой от класическия български филм „Мъжки времена“, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.

Икономическата обосновка

Никой от ДПС дори не се опита да обоснове икономически нуждата от спорните субсидии. В цялата дискусия между двете управляващи партии не се разбра защо субсидиите непрекъснато се увеличават (в сравнение с 2002 г. над два пъти за фонд „Земеделие“ и над 50% за фонд „Тютюн“), ще има ли това увеличение някакъв дългосрочен положителен ефект върху привилегирования сектор или само ще се решават текущи социални проблеми.
И колко ще струва на бюджета, т.е. на данъкоплатците, тази политика на субсидиране през следващите години. Самата същност на дискусията беше изместена от интригата Велчев - Доган и кой има по-силни аргументи пред „негово величество“. Данъкоплатците отново не разбраха какво губят и какво печелят от това решение. По същия начин не им стана ясно как ще рефлектира орязването на 45 млн. лева издръжка за ведомствата върху качеството на административните услуги и може ли финансовият недостиг да се компенсира с оптимизиране на разходите на ведомствата. Все по-очевидно става, че гражданите и бизнесът плащат все повече, за да се запази сегашното управление и да се гарантират и в бъдеще силните позиции на Ахмед Доган.
Логичният въпрос е защо държавата изземва ресурс от жизнени сектори, които работят добре и водят до реален просперитет на икономиката, за да налива безцелно субсидии в неефективни сектори на селското стопанство. Световната практика неведнъж е показвала, че субсидирането на определен сектор практически го изважда от конкурентната среда и макар да решава текущи проб­леми, в дългосрочен план задържа развитието му и по-скоро вреди. Подобен проблем стои и пред много европейски държави, където по всеобща оценка субсидиите са довели до задълбочаване на проблемите. У нас обаче като положителен пример се сочат именно най-порочните европейски практики. Доказателство за задълбочаване на този проблем е ежегодното увеличаване на субсидиите на двата фонда, контролирани от Доган. Всъщност икономическата наука отдавна се е произнесла по въпроса дали трябва да има субсидии и решението е в полза на създаването на равни условия пред всички.

Дупка вдясно

Ситуацията около субсидиите на двата фонда е емблематична за политическата конюнктура в момента, но проблемите са дос­та по-фундаментални. Дебатите в парламента през изминалата седмица показаха, че въпреки декларацията на управляващите, че ще провеждат дясна политика, икономическата реформа в България „се движи с два леви крака“. В разгорещените дискусии с опозицията председателят на икономическата комисия и депутат от НДСВ Валери Димитров косвено и не без основание нарече собствената си партия социалистическа. Според него „засилването на преразпределителните функции на държавата си е чиста проба социализъм“. В същото време той защитава проектобюджет, който противно на поетите ангажименти в стратегическите документи на правителството и в разрез с либералната идея увеличава данъчното бреме и разширява ролята на държавата в преразпределението на благата. Въпреки обещанието, включително пред Световната банка по заема PAL 2 за намаляване на нелихвените държавни разходи до 35% от БВП, в проектобюджета за 2004 г. се планират 36.5% (при 36.3% за 2003 г.), а при включване на скритите под черта финансирания преразпределението достига 38.9% от БВП.
ДПС, въпреки че се самоопределя като либерална партия, винаги досега е застъпвало леви идеи - субсидии за селското стопанство, силна социална политика, социална приватизация, държавни разходи за инфра­структура. В дискусиите около данъците и бюджета БСП естествено също постави типичните за лява партия популистки искания - да се увеличат държавните разходи, т.е. да се изравняваме, доколкото е възможно, като се взима повече от богатите и се дава повече на бедните, да се диференцира ставката за ДДС за стоките от първа необходимост, да се направи скалата за облагане на доходите още по-стръмна. Залитания вляво отбеляза и ОДС. Депутатът от ОДС Росица Тоткова с гордост отбеляза от трибуната на парламента, че не нейната партия, а НДСВ свалило най-високата ставка по таблицата за облагане на доходите на физическите лица от 38% на 29% и че тя би подкрепила искането на БСП за вдигане на ставката на 39%. Муравей Радев се опита да замаже гафа, като обясни, че ОДС няма такова предложение. В същото време обаче той предложи нов етаж при облагането на доходите - идея, която също клони вляво.
„Такъв цирк и такова открито лобиране не е имало никога досега“, коментира дискусиите по приемането на данъчните закони в парламента висш държавен служител. Той визираше основно дискусиите около акцизите за горивата и споровете около въвеждането на онлайн връзка между бензиностанциите и данъчната администрация, но същото може да се каже за всичко, което се случва в парламента от внасянето на данъчните закони и бюджета за 2004 г. преди месец и половина досега. Депутати от НДСВ многократно упрекваха заместник-министри и експерти от финансовото министерство в некомпетентност, слаба мотивировка и липса на задълбочени анализи. Нервите си неведнъж изпускаха както новият председател на бюджетната комисия Нина Радева, така и председателят на парламента Огнян Герджиков. Депутатите от своя страна тотално се объркаха в собствените си предложения за поправки и също станаха обект на подигравки. Често конфликтите между самите депутати от НДСВ бяха по-силни от тези с опозицията. Така за всички наб­людатели за пореден път стана очевидно, че управляващата партия не е съставена от хора с общи ценности, идеи и ясна визия за бъдещето на страната. И ако нещо обединява тази група хора, това е желанието да се ползват от облагите на управлението.