След 10 години прехвърляне на горещия картоф телекомът стана частен
Когато преди години журналистите непрекъснато питаха шефа на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспън кога ще бъде увеличен основният лихвен процент, той винаги отговаряше: С всеки изминал ден този
момент все повече наближава.
Тази фраза лепва идеално за продажбата за БТК. Сделка, която е уникална за политическия елит на България. Защото цифрите и икономическата логика там са на заден план. Изместени от поредица
скандали, боричкания и синдикален плач. След 9 години безкрайни преговори, процедури и стачки сделката стана. Новите собственици гърмят шампанско, опозицията ругае. А на народа изобщо не му пука.
Защото тази сделка не го прави нито по-богат, нито по-щастлив. Защото при Виденов БТК можеше да се продаде за 1 милиард долара, после цената падна на 530 млн., на 430 млн., сега взехме 230 млн.,
може би и трябва да се радваме. Каква държава!?
Ако сега трябваше да продавам БТК, не бих могъл с такъв патос да обяснявам, че България е бързо и точно място за инвестиции. Така каза миналата седмица видимо изморен вицепремиерът Николай Василев.
Той призна, че за първи път научил за сделката още като бил на специализация след студентството си в Япония. На горкия студент и през ум не му минавало, че точно той ще продаде компанията. 10
години по-късно той вече е вицепремиерът, който слага подписа си върху сделката. Това е само една любопитна подробност, която показва бързината, с която се сключват сделки у нас.
Дни след продажбата политиците отново се ругаят за БТК както преди 9 години. Когато за първи път стартира нейната продажба. В средата на 1995 година кабинетът на Жан Виденов изненадващо обърна на
180 градуса позицията си по сделката. След завръщането от поредно посещение в САЩ тогавашният финансов министър Димитър Костов заяви, че Световната банка подкрепя приватизацията на телекома. Думите
му
предизвикаха шок на "Позитано" 20
където само преди година бяха обявили, че са против тази приватизация. Нещо повече - те отхвърлиха високомерно предложението на Дойче банк и Дойче телеком да купят БТК за 1 милиард долара. "Да си
гледат работата, не продаваме без пари", казаха селяшки тогавашните управленци. На тях им се струваше, че БТК може да донесе 2 милиарда, но не казаха и двата ли милиарда ще влязат в държавата или
единият ще влезе по джобовете им.
Не мина много време и червените депутати обявиха в парламента: "Време е сега да го приватизираме това БТК. Защото после няма да вземем толкова пари." Точно с този мотив те здраво се забързаха за
сделка. Подготвиха документите. Обявиха конкурс за финансов консултант. И докато банките гърмяха в края на 96-а година, кабинетът тихомълком обяви, че Дойче Морган Гренфел става консултант. Това за
тяхно съжаление бе единственото, което успяха да направят до падането на кабинета "Виденов".
След този момент те винаги са срещу сделката. Който и да продава БТК, "Позитано" 20 е против. Независимо от цената. Вероятно защото техните хора не са в сделката. Българска работа.
В голяма степен това важи и за СДС. Които имаха четири години на разположение, за да приключат с БТК, но не го направиха. Четири години се оказа много кратко време, за да се разберат кой какво ще
облажи.
Иначе още в първия месец на управлението си Иван Костов смело обяви, че чака сделка за БТК до 8 месеца. Малко по-късно,
когато еуфорията отмина
той се увери, че толкова време едва му стигна само да подпише консултантския договор.
Всяка сегашна реплика на сините депутати, че сделката е лоша, защото има много по-добри кандидати и по-добра цена, звучат повече от смешно в техните уста. Защото още 1998 година очакванията им бяха
повече от оптимистични. А тъкмо на сините приватизатори принадлежат думите, че "цената днес означава по-ниска цена утре".
Не е лошо СДС да си спомни как през 1998 година чакаше топинвеститори за сделката като "Дойчетелеком"," Франстелеком", испанската "Телефоника" и италианската STET. Най-проблемно се очакваше да е
участието на гръцката ОТЕ, която като държавна компания не представляваше кой знае какъв интерес за тогавашните ни управляващи. Съдбата обаче направи поредната си шега. И за всеобщо съжаление при
отварянето на офертите на 18 март 1999 година се получи само една оферта именно от държавната ОТЕ в консорциум с холандската KPN. И тогава, както и три години по-късно всички от опозицията ревнаха:
Спука се балонът БТК. А управляващите обявиха: това е положението, такива се цените, сделка ще има до 2 месеца. Разбира се, нищо не стана за 2 месеца. За разлика от "Вива венчърс" обаче гърците
навремето май повече опънаха нервите на ръководството на СДС. Те наистина щяха да дадат 530 млн. долара, което е половината от парите, давани при Виденов. Но за ужас на целия ЕС поискаха нов
монопол за БТК. След това настояха да се променят поне 7 закона. Поискаха пришиване на лиценз за втори GSM. И на финала пуснаха гръцките медии мощно да хулят всичко българско. Гърците прехвърлиха
всички граници и сделката така се оплете, че дори БСП спря хулите. Международната общност започна да ни съчувства, а МВФ престана да ни натяква, че сделката е условие за всякакви заеми. Дори Костов
така се смая, че забрави ненавистта си към журналистите, а ги повика и кротко обяви, че не е лоша идеята водеща роля в консорциума да поемат холандците от KPN.
Как политиците правят приватизация в България знаят най-добре купувачите на големите фирми. А когато дори тези, които са обучени само за преговори не издържат, това едва ли е голяма реклама на
държавата ни. Може би това е обяснението защо вицепрезидентът на холандския телеком Мартин Пиръс реши да проговори на собствена почва. И на своите журналисти разказа потресаващи неща за
приватизацията у нас. В България обаче не му обърнаха внимание. Защото сделката уж пак бе на финалната права. Гърците за пореден път заплашиха да съдят държавата, Костов пък хвърли горещия картоф
БТК в скута на парламента и поиска депутатите да решат добра ли е сделката. Както много пъти е доказано у нас, това беше равнозначно на признанието, че няма да има сделка.
Опозицията извади вечния коз срещу
продажбата - "няма дивидент за държавата, всичко отива за купувача", а пък управляващите използваха това, за да сложат края на преговорите. Кой спечели и кой загуби е много трудно да се каже, ако
се има предвид какво се случи после. ОТЕ каза сбогом на телекома, но си напазарува светкавично втория GSM оператор. Държавата обяви, че няма страшно, защото ще стимулира отрасъла. В края на
годината обяви победоносно, че липсата на сделка направи възможно раздаването на 13-а заплата.
След като при Виденов БТК не бе продадена за 1 милиард долара, при СДС не бе продадена за 530 милиона долара. После "МобилТел" предложи за БТК 430 млн. долара, но това така и остана
премълчано.
Какво стана после ли? Ами дойде НДСВ и историята пак се повтори. Но вече до втръсване. Пак имаше еуфория, пак се чакаха милиарди, пак имаше скандали с консултантите. И накрая пак имаше
разочарование от офертите. Този път те бяха две, а не една. Управляващите бяха по-разединени, а съдът - по-съпричастен. Но общо взето, на финала случката пак беше идентична. Синдикатите заплашваха
със стачки, опозицията споменаваше прокуратурата, а управляващите се оплакваха от денонощни преговори.
Единствената разлика е, че този път има сделка.
Добра или лоша не е важно. Защото каквито политиците, такива и сделките. Никой от нас няма сили да преживее този цирк с продажбата за трети път. Но със страшна сила виси един друг въпрос- ами
"Булгартабак"?. Ще успее ли Н. Василев да го продаде, преди да се пенсионира?
