- Банковите активи в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се увеличиха и достигнаха 2,400 млрд. евро или 9% от еврозоната
- Завръщане към добър растеж и рентабилност: Възвръщаемостта на собствения капитал отново е 10%
- Показателят необслужвани кредити в ЦИЕ е значително под 10%; подобрения в Централна и Югоизточна Европа
- Основните играчи се препозиционират; Пазарният дял на чуждестранните банки в Централна и Източна Европа намалява
- Дигиталното банкиране: Централна и Източна Европа е идеално място за тест на трансгранични решения
- България – Кредитирането отново расте след продължителен спад
Като цяло представянето на банковия сектор в ЦИЕ1 през 2016 г. беше обещаващо. Годината се характеризираше със солидно развитие на новото кредитиране, стабилизиране или подобряване на качеството на
активите, както и непрекъснато възстановяване на някои ключови пазари в ЦИЕ като Русия, Румъния и Унгария. Поради цялостното увеличение на активите в сравнение с еврозоната, се наблюдава връщане
към тенденцията на сближаване и застигане или така наречената "Конвергенция на банковия сектор 4.0".
Делът на банковите активи в ЦИЕ се увеличи от 8.3% от банковите активи в еврозоната през 2015 г. до около 9% през 2016 г. , което възлиза на общо 2,400 млрд. евро активи за целия банков
сектор в ЦИЕ. Ръстът на активите на сектора в двата подрегиона - Централна и Югоизточна Европа остава изключително голям като към края на 2016 г. те възлязоха на 1,070 млрд. евро.
Активите на руския банков сектор също се възстановиха и достигнаха нивото около 1,200 млрд. евро, което е с едва 1.7% по-малко от техните най-високи нива през 2013 г. Времената на изключителен темп
на растеж в банковия сектор в ЦИЕ обаче приключиха, което донякъде може да се дължи и на факта, че пазарният дял на чуждите банки в ЦИЕ достигна своето най-ниско ниво от десетилетие насам. 2016 г.
доведе до повишаване на пазарния дял на държавните банки в подрегиона Източна Европа, но също и до ръст на местните банки в Централна Европа. Само сериозно ангажирани западни банки от ЦИЕ, които
през последните години адаптираха бизнес моделите си и пазарните си стратегии, продължават да се възползват от потенциала на сектора в ЦИЕ.
"Очакваме нивата на растеж на новия кредитен портфейл и на активите да е много по-устойчив. Банковите пазари в ЦИЕ все още осигуряват възможности за добри приходи, предвид капацитета и
диверсификацията им", заяви Йохан Щробл, главен изпълнителен директор на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ).
Оценката му намира потвърждение в основните заключения на последното издание на годишния доклад за банковия сектор на ЦИЕ - съвместна публикация на анализаторите на РБИ/Райфайзен РИСЪРЧ и Райфайзен
Центробанк АГ. Докладът бе представен на прес конференция във Виена на 8 юни 2017 г.
Завръщане към добър растеж и рентабилност: Възвръщаемостта на капитала отново е 10%
През 2016 г. рентабилността на банките в ЦИЕ далеч надмина тази в Западна Европа и по този начин се сложи край на периода, продължил години, когато тенденцията бе към намаляване. В еврозоната
възвръщаемостта на капитала в банковия сектор се бетонира от 5 до 6% през 2016 г. Докато след корекции от сериозен еднократен ефект в Украйна (свързан с национализацията на Privatbank) средната
рентабилност в ЦИЕ се възстанови на ниво от 10%.
"Пазарните тенденции в банковия сектор в ЦИЕ предразполагат достигането на най-малко 10% възвращаемост на собствения капитал - рентабилност, която дава възможност на кредиторите да покриват цената
на капитала си. Оценяваме цената на капитала за големите кредитори от ЦИЕ на около 9 до 11%, в зависимост от индивидуалния бизнес модел. В този контекст е важно да кажем, че през 2016 г.
възвръщаемостта на капитала беше над прага от 10% в 8 от 14-те банкови пазари, включени в настоящия доклад. През 2015 г. прагът от 10% беше прескочен на едва 4 пазара. Накратко, единствено
украинският банков сектор беше на загуба в ЦИЕ през 2016 г.", обясни Гунтер Дойбер, ръководител Анализ на ценни книжа и валути в ЦИЕ към РБИ и един от основните автори на "Анализа на банковия
сектор в ЦИЕ".
Положителната динамика на приходите в банковия сектор в ЦИЕ е подкрепена от слабите макроикономически дисбаланси, по-хомогенното и положително развитие в ръста на кредитиране и от липсата на големи
пазарни или регулаторни шокове (например криза на валутния курс, принудителни превалутирания). Според прогнозите на Райфайзен Рисърч за следващ кръг на застигане на банковия сектор в ЦИЕ изглеждат
оправдани. Текущите нива на проникване на финансовото посредничество във всички подрегиони на ЦИЕ са по-ниски от фундаменталните. "Такава среда предразполага към още по-сериозно проникване на
финансови услуги, т.е. растежът на банковия сектор в известна степен да надмине ръста на БВП", обобщи Гунтер Дойбер.
Общото съотношение на необслужвани кредити (NPL) в ЦИЕ е далеч под 10%; подобрения в Централна Европа и Югоизточна Европа
През 2016 г. съотношението на необслужваните кредити (NPL) в ЦИЕ се стабилизира на ниво около 8%. Тази тенденция беше подкрепена от подобрение в Централна и Югоизточна Европа, където
среднопретегленото ниво на необслужваните кредити е около 7% (Централна Европа: около 6%; Югоизточна Европа: около 12%) от общите кредити –най-ниско ниво от 2010 г насам. Представянето по отношение
на необслужваните кредити в целия регион ЦИЕ бе по-ниско в сравнение с ЦЕ/ЮИЕ и това може да бъде обяснено от последните развития в Източна Европа. Беларус промени стандартите за изчисляване
на необслужваните кредити, което доведе до повишение на показателя на 12%, докато преди промяната той беше едноцифрен. В Украйна показателят е около 30%. В Русия влошаването на качеството на
активите достигна своя връх малко по-рано от очакваното, като съотношението в Русия слабо се понижи от 7.2% през 2015 г. до 7% в края на 2016 г.
Накратко, експертите на Райфайзен Рисърч очакват показателят в ЦИЕ да намалее през 2017 г., благодарение на подобрение на качеството на активите в ЦЕ и ЮИЕ, както и в Русия. Докато това съотношение
в Източна Европа очакваме да остане над средното дългосрочно ниво през следващите две-три години, поради предизвикателната среда, в която са принудени да работят банките в Украйна и Беларус, както
и свитите възможности за кредитиране в Русия.
Съотношението кредити спрямо депозити в ЦИЕ е 86%
През 2016 г. съотношението на кредитите спрямо депозитите продължи да намалява на всички пазари и подрегиони в Централна и Източна Европа , като възлезе на 86% (Централна Европа: 90%;
Югоизточна Европа: 81%; Източна Европа: 85%). По отношение на регионалните показатели, съотношението кредити спрямо депозити достигна нивото, при което банките работеха преди няколко години – т.е.
преди масовия бум, предхождащ кризата от 2008/09 г. В допълнение на това, само два от пазарите в Централна и Източна Европа (Украйна и Беларус) са със съотношение кредити/депозити от значително над
100% - подобно на 2004 г. От останалите пазари в ЦИЕ, само Сърбия е със съотношение от около 100%, а всички останали са под този показател към края на 2016 г.
Дигиталното банкиране: Централна и Източна Европа е идеално място за тест на трансгранични решение
Заглавието "Конвергенция на банковия сектор 4.0" показва, че банките в Централна и Източна Европа са пред нова вълна на сближаване, която този път е свързана с множество технологични
предизвикателства и възможности, и поради това, част от този доклад е посветена на преглед на дигиталното банкиране в региона.
Ханес Чижек, който отговаря за дигиталното банкиране в Групата РБИ обяснява: "Дигиталната трансформация кара банките да адаптират бизнес моделите си, да увеличат скоростта си и да бъдат в крак с
"новите" конкуренти. За западните банки като РБИ, Централна и Източна Европа е идеално място за тестване на трансгранични решения, тъй като размера на част от банковите пазари в този регион е
сравнително по-малък и потребителите изглежда, че са по-отворени за нови продукти и услуги, както и за нови канали в банкирането на дребно и комуникациите. Поради тази причина, сме изключително
удовлетворени от това, че в независим доклад на Делойт2 словашкото подразделение на РБИ Татра банка бе посочена като модел за дигитално банкиране в целия регион на Централна и Източна
Европа.”
Чижек отбелязва и факта, че наскоро РБИ пусна програмата за Финтех Акселератор "Elevator Lab” (www.elevator-lab.com), която дава възможност на стартиращите компании в областта на финансовите
технологии да станат дългосрочен партньор на РБИ и 14-те й дъщерни банки с 16.6 млн. клиенти.
България – Кредитирането отново расте след продължителен спад
В условията на дефлация през 2016 г., ръстът на БВП от 3.4% надхвърли очакванията. Българската икономика се възползва от слабото евро, ниските цени на петрола и наличието на ликвидност. В
допълнение на това, макроикономическата среда оказа положително влияние върху банковия сектор, а и нямаше шокове като този с КТБ. Секторът остана стабилен, подкрепен от позитивното развитие на
финансовите, капиталовите и ликвидните индикатори. Тъй като кредитирането все още не се е възстановила напълно, българските банки инвестираха все повече в държавни ценни книжа.
През 2016 г. активите на местните банки нараснаха с 5.2% на годишна база и възлязоха на 92.1 млрд. лв., като влияние оказа ръстът на депозитите, въпреки ниските лихви. Позитивната тенденция
бе налице както в сегмента Банкиране на дребно (ръст от 6.3% до 47.2 млрд. лв.), така и в корпоративния сегмент (ръст от 8.3% до 26.9 млрд. лв.). През 2016 г. кредитният портфейл на българските
банки нарасна с 0.6% на годишна база до 54.5 млрд. лв. Устойчивата икономическа активност подкрепи растежа на кредитирането в частния сектор, което успя да преодолее негативното представяне от 2015
г. Това доведе до 0.2% годишен растеж в корпоративното кредитиране до 36 млрд. лв., както и на 1.4% ръст в кредитите за индивидуални клиенти до 18.6 млрд. лв., подкрепен от подобрената покупателна
способност.
Обемът на необслужваните кредити през 2016 г. (като дял от кредитите, отпуснати към реалната икономика) намаля до 10 млрд. лв. в сравнение с 11 млрд. лв. през 2015 г. В допълнение на това
проведеният Преглед на качеството на активите (AQR) на българската банкова система и стрес тестовете потвърдиха стабилните капиталови позиции на банките и способността им да абсорбират адекватно
шокове в случай на неблагоприятни пазарни условия.
От друга страна, импулсът за пазарна консолидация продължи и през 2016 г., като броя на банките в страната достигна 27.
Като цяло, предизвикателствата пред българския банков сектор остават – политическата несигурност, пазарната волатилност, намаляващите лихвени маржове и необходимостта от подобряване на
ефективността. В допълнение на това, въвеждането на МСФО 9 и допълнителния буфер върху рисковите експозиции за системно значимите банки, ще оказват допълнителен натиск върху банковия сектор до 2018
г.
Финансов анализатор: Гунтер Дойбер , РБИ Виена
