Бъдещето на българския банков сектор е по-скоро в специализацията отколкото в консолидацията. По-малките банки ще трябва да се откажат от универсалния си характер и ще преминат към обслужване на пазарните ниши, които по-добре познават.
Бъдещето на българския банков сектор е по-скоро в специализацията отколкото в консолидацията. По-малките банки ще трябва да се откажат от универсалния си характер и ще преминат към обслужване на пазарните ниши, които по-добре познават. Това заяви в понеделник шефът на бюджетната комисия и кандидат-управител на БНБ Иван Искров при откриване на второто лятно училище на фондация "Атанас Буров". Според него малките банки трудно биха могли да бъдат убедени да се консолидират помежду си. Според специалисти основна причина за това се крие в манталитета на техните акционери, които предпочитат да запазят престижните си постове в по-миниатюрни банки, отколкото да се задоволят с по-ниски длъжности, но в по-мащабни дружества.
Според Искров не е възможно, а и ефективно да се прилагат административни мерки, за да бъдат стимулирани банките да се обединяват помежду си. "Помним как, като се вдигаше изискването за капитал с тази цел, банковите менижджъри измисляха всякакви счетоводни трикове", каза Искров. Една от тези "кухи" схеми бе например двустранната размяна на акции между две банки. "Банките сами трябва да достигнат до извода, че има нужда от консолидация, защото по-големите банки са много по-сигурни и устойчиви", заяви наскоро членът на управителния съвет на БНБ Гарабед Минасян.
Специализацията на по-малките банки всъщност е добро решение. Подобна практика е добре позната не само в САЩ, но и в цяла Европа. Насочването на една банка само към една пазарна ниша по дефиниция трябва да доведе до повишаване на качеството на обслужване на потенциалните й клиенти. Така в недалечното бъдеще могат да се появят например ипотечни и инвестиционни банки. Други могат да концентрират дейността си към малките и средните предприятия (такива примери сега са Прокредитбанк и Насърчителна банка), към обикновените граждани или само към корпоративните клиенти. В бъдеще е твърде възможно определени институции да се насочат към кредитиране основно на аграрния сектор. Основен минус на тази тенденция обаче е по-ниската диверсификация на риска за банките.
Принципната нужда от консолидация или специализация в банковия сектор се вижда ясно от статистиката на БНБ. По данни от бюлетина за третото тримесечие на 2003 г. се вижда, че от действащите 28 пълноправни банки 12 са с активи под 200 млн. лв. От тях с балансово число под 50 млн. лв. са две банки, между 50 млн. лв. и 100 млн. лв. са шест институции, а с активи между 100 млн. лв. и 200 млн. лв. оперират четири банки. В същото време десетте банки от първа група (като Булбанк, ДСК, ОББ, "Биохим" и др.) контролират 76% от всичките активи в системата, отпуснали са 74% от всички кредити, както и са привлекли близо 77% от всички депозити. Близо 82% от финансовия резултат също е генериран от първа група. Показателите за рентабилност при десетте най-големи банки съществено се различават от по-малките, които влизат във втора група. Така ако при институциите от първа група възвръщаемостта на активите към края на май 2003 г. е 1.32%, а рентабилността на основния капитал достига рекордните 25.74%, то във втора тези показатели са съответно 0.94% и 8%.
