Любен Дилов-син и Стефан Софиянски - примирието помежду им не изтрая и месец.
И Софиянски, и "Гергьовден" ухажват СДС, защото от него зависи как ще се преструктурират финансовите потоци в столицата. Надежда Михайлова няма полезен ход - тъй като и двата й съюзника не са чисти и неопетнени, тя ще трябва да реши кой от тях е по-малкото зло
Ако "София сити къмпани" бе създадена само няколко месеца по-рано, съдбата й щеше да е коренно различна. Около нея нямаше да се заформи "кървав" скандал, тя просто щеше да се нареди в поредицата
сделки на столичния общински съвет, сключвани по познатия от години начин - без правила, с неясно как избрани акционери, със странно подбрани и оценени имоти. Дори присъствието на хора, близки до
СИК, нямаше да е проблем - недолюбваният сега Венцислав Стефанов е от години съдружник на общинската фирма "Софийски имоти" във Футболен клуб "Славия", а скандалните договори за чистотата в София
също са с фирми на групировката.
Обяснението за
еволюцията на отношението към един и същ стил на работа,
към едни и същи хора и групировки е просто. Преди имаше строго разпределение на зоните на влияние между кмета Стефан Софиянски и шефа на СОС Антоан Николов. Първият контролира Общинска банка, вторият - "Софийски имоти". В двете фирми са съсредоточени 90% от парите и имотите на столицата. Доскоро и двамата бяха в СДС, който пък имаше мнозинство в общинския парламент. Затова дори някоя медия да се докопа до скандално решение на СОС, то оставаше без последствия, защото е гласувано монолитно и отговаря на всички законови изисквания, макар че не се вмества в разбиранията за морал и добро управление. И кметът, и Николов геройски защитаваха всички сделки независимо кой участва в тях (дали СИК, ВИС, МИГ или друг) и независимо на кого от двамата е хрумнала идеята. Примери колкото щеш - безбройните замени на общински терени срещу апартаменти по схемата "Берберян", купищата смесени дружества на общината, незнайно защо приключващи все на загуба, концесиите за водата, боклука, паркингите... В редките случаи на конфликт между двамата Софиянски искаше ревизия на "Софийски имоти", а Антоан Николов - на Общинска банка. Двата лагера обаче бързо сключваха примирие и животът в общината продължаваше мирно и тихо.
Сега положението е коренно различно
И Антоан Николов, и Стефан Софиянски са извън СДС. Макар че първият мина в сянка, той успя да вкара свои хора в СОС чрез листата на "Гергьовден"-ДП-НС (на второ място в листата им е дясната му ръка
Тошко Добрев). Кметът пък сформира своя група съветници. Но и двамата нямат достатъчно гласове в СОС, за да диктуват правилата на играта. Ролята на арбитър е запазена за СДС, който пък няма влияние
в нито едната от апетитните фирми. Сблъсъкът е изключително ожесточен, защото сега се решава как ще се преструктурират финансовите потоци на столицата. Тук средствата нямат значение, важна е целта.
И двете лобита си дават сметка, че без отстъпки пред СДС няма да минат. Стратегията е друга - максимално да запазят своето влияние, като щедро отстъпят на сините парчето на противника и така да ги
привлекат за съюзник. Затова Софиянски поиска пълна ревизия и закриване на "Софийски имоти", а Любен Дилов-син атакува Общинска банка.
Макар да е ухажван от всички,
СДС е в доста сложна ситуация, в която няма полезен ход
Сините са изправени пред трудния избор кой от съюзниците си в шумно рекламираната дясна коалиция за управление на София да предпочетат. И тъй като нито Съюзът на свободните демократи (ССД), нито
"Баба, дядо и внуче" са чисти и неопетнени, СДС ще трябва да реши кой от тях е по-малкото зло. Положението се усложнява още повече от факта, че по време на предизборната борба, когато СДС бе сам
срещу всички, сините атакуваха остро и "Софийски имоти", и Общинска банка. Надежда Михайлова вече направи един компромис в това отношение - като влезе в коалиция с доскорошните си опоненти. Но ако
тогава тя имаше някакво оправдание защо заряза морала - заради опасността от общия враг - "нереформираната" БСП, - сега е разпната между съюзници, вкопчени в битка на живот и смърт. Сега СДС ще
трябва да избира между морала и парите. Даже още по-лошо - между парите (на Общинска банка) и парите (на "Софийски имоти"). Защото ако СДС държи на морал докрай, ще трябва да отреже и ССД, и
"Гергьовден" и да остане сам и беден, но горд. Нещо, което е красиво, но нереално. Не само защото няма партия, която би отказала доброволно достъп до такива финансови потоци, но и защото това ще
означава крах на политиката на отваряне, шумно прокламирана от Надежда Михайлова.
Осъзнавайки всичко това,
и ССД, и "Гергьовден" не пестят сили и средства в битката
за благосклонността на СДС. Дилов залага на омразата на СДС към Софиянски и шумно раздухва старите страхове на сините - че кметът иска да ги превземе отвътре, че ще разбие дясната коалиция, че
атаката е инспирирана от враговете на Надежда в СДС.
Софиянски действа по-ефектно, по изпитана вече тактика. Както преди втория тур на изборите постави СДС пред дилемата БСП или Софиянски, така сега го изправи пред избора СИК или Софиянски. И положи
специални усилия да разясни, че СИК в случая е "Гергьовден".
Вероятно изходът от кървавия сблъсък - и в политически, и в икономически план, вълнува мнозина. Партийни лидери, банкери и обикновени съветници, заложили на карта кариерата си, групировки,
калкулирали вече бъдещите си печалби, анализатори, следящи под лупа процесите в дясното пространство... Той обаче малко засяга софиянци, въпреки че всички страни се кълнат, че действат в тяхно име.
Софиянци не са участници в тази битка. Те ще са еднакво губещи независимо коя от групировките надделее. Защото няма никакво значение кой ще е победителят, ако той продължи да управлява парите и
имотите на столицата по същия начин - без правила, в полза на тази или онази фирма. Защото ако за 11 терена в Южния парк се лее кръв по вестниците, какво ли ще стане, ако се повдигне завесата и за
други, по-големи сделки, сключвани през изминалите години? И какво ли предстои да се дели в столицата по-нататък?
