В стопанството сега е опасно да се инжектира търсене, по-правилно е да засилим предлагането
Доц. д-р Чавдар Николов
Нещата или се правят навреме или по-добре да не се правят въобще. "След дъжд качулка" се явява като че ли най-мекият вариант в контекста.
Наново разгорелите се спорове дали бюджетния дефицит догодина следва да бъде 1,5%, 2%, 3% или още нагоре решително принадлежат на миналото. Вече трябва да се радваме и на 0,75%. Повече МВФ няма да ни позволи, при това - с право.Защото времето за експортно-структурно насочване и стимулиране на икономиката, както и за антиимпортното й динамизиране бе безвъзвратно пропуснато. Стопанството ни се намира в капан, при който всяко допълнително инжектиране на търсене може сериозно да влоши търговския баланс, оттам текущата сметка по платежния баланс, да доведе до намаляване на резервите на БНБ, като развитието нататък нещата може лесно да се екстраполират до пълна финансова, стопанска и политическа катастрофа. Следователно можем да си говорим за всичко друго, но не и за увеличаване на бюджетния дефицит. Освен ако просто нямаме какво друго да вършим, а ние напротив - имаме, че чак хартисва.
Примерно - за да обсъдим квотата на пенсиите в БВП. От 8,72% през 2003 година, се предвижда тя да спадне на 8,50% през 2004 година, на 8,15% - през 2005 г. и на 7,47% през 2006 г.
Ще припомним стародавната максима, че отношението към хората от третата възраст е мерило за цивилизованост на всяко общество. А у нас се получава,че докато за въпросния период 2003-2006 г. БВП по текущи цени се увеличава с цели 29,6 на сто, сумата за пенсии нараства с едва 11%. Да сравним това число с данните за бюджетните приходи и се получава поредното еднозначно свидетелство за недостиг на цивилизованост, защото според прогнозата тези приходи също растат по-бързо от разходите за пенсии, а именно с 19,3%. И то при нарастващ брой пенсионери? Нещата тук изглеждат още по-нецивилизовани, ако отчетем инфлационните индекси. Те показват, че в края на 2006 година реалният размер на сумата отделяна за пенсии ще спадне с 0,7% спрямо тази през 2003 г.
Такъв е грубият живот, огледан в държавния бюджет или, ако вземем назаем по нещичко терминологично от Луис Карол - такъв се очертава животът "от другата страна на огледалото"- живот със странности, алогичности, чудовища, нелепи фантазии, обосновани страхове и многозначителни притчи. Точно там, по всичко личи, е безизходно ситуирана съвременната нашенска действителност. "Отсам огледалния свят" за пенсии би трябвало да се заделят не по-малко от 1/10 от БВП, колкото и болезнено това да изглежда на пръв поглед. Обаче на всичкото отгоре е от общ интерес, дотолкова, доколкото се оказва, че всеки отделен човек носи пенсионера в себе си още от момента на своето раждане.
А как стои въпросът с теориите - примерно с онази твърде модерната - за така наречената икономиката на предлагането?
Този въпрос май никак не би могъл да стои, докато образованието не е обявено у нас за дългосрочен върховен национален приоритет, както и докато иновационната и изследователско развойна дейност е пусната на самотек без ясна целенасоченост и полагаща се солидна финансова подплата. В първата насока желателният ориентировъчен показател възлиза на 6% от БВП, а по втората на поне 1%, а по-добре на 1,5%. Ама откъде тогава ще се вземат пари за нови държавни чиновници?
Сериозните отговорности, които държавата има за финализирането на прехода и в частност за встъпването в ЕС налага преустановяване на постъпателното намаляване на преразпределителната роля на бюджета в БВП и постепенното й извеждане във възходяща траектория. Тоест в числа от сегашните около 38% да се отиде към 40-42%.
Социалната логика, впрочем, съответстваща на тази на икономиката на предлагането, настойчиво налага да се поеме път обратен на досегашния. Което ще рече да се намали и диференцира ДДС - първоначално до обща ставка от 18% и отделни ставки от 5-10% за произвеждани у нас стоки от първа необходимост, главното хранителни, но и за учебници и за българска художествена и научна литература. Като впоследствие национално защитимо изглежда да се премине към пълното премахване на ДДС за българската книжнина и въобще в сферата на духовността. Същевременно регистрацията по ДДС следва на етапи да обхване всички фирми, без долна граница за оборота, което от една страна ще извади на светло част от сивата икономика, а от друга -ще повиши събираемостта. Уместни тук са предложенията на различните организации на работодатели за снижаване на регистрационния праг на 25 000 лв., след време на 5000 лв. и така до пълното му премахване.
Социалната справедливост на прогресивното данъчно облагане на Запад се формулира най-отчетливо посредством фразата "богатите са по-отговорни".
Въвеждането на плосък данък у нас едва ли ще даде нещо за инвестициите и стопанския растеж, такова действие само ще засили социалната диференциация и съответното недоволство. А по-правилно е скалата за облагане на доходите на физическите лица да бъде допълнена нагоре с още две стъпала. От 1000 до 1500 лв. съответно 235 лв. плюс 32% за горницата над 1000 лв. и за над 1500 лв. - 395 лв. плюс 35% за горницата над 1500 лв.
С други думи, ако богатите не се проявяват като отговорни, държавата е длъжна настоятелно да ги възпитава да станат такива, разбира се без да проявява пролетарска враждебност и нетърпимост към тях. Доминиращият у нас, не става дума за приятните изключения, потвърждаващи правилото, "разпределен по списък", монополен и криминализиран бизнес евентуално може и да спечели от намаляването на корпоративния данък от 23,5% на ниво от 19,5%. Но обществената печалба в казуса е доста съмнителна, тъй като следвайки изконните обичаи спестените пари по-скоро ще отидат за разкош на Хаваите или като инвестиции, но на Каймановите острови, което за средностатистическия българин си е, ако не все тая, то абсолютно безразлично.
Чуждият инвеститор също не може да бъде кой знае колко очарован от перспективите да плаща по-нисък данък печалба. Този инвеститор просто няма да дойде у нас, докато рискът от такова решение
продължава да расте в права пропорционалност спрямо засилилите се гангстерски войни, неувяхващата корупция и постъпателната обществена демотивираност.
