Синдромът “Андрешко” завладява селата
Народът го е казал: сиромах човек - жив дявол. Някои от съвременните земеделски производители го потвърждават. Застраховат по 1/3 нива в две компании, а последната част - никъде. После в който
и край да удари градушка, вземат двойно обезщетение.
Повечето измами обаче са при застраховките на домашни животни. Обикновено се сключва полица за вече болни добичета, които след няколко месеца умират. В някои случаи опитът за измама е очевиден.
Възрастна жена от монтанско село например отишла сама в офиса на застрахователна компания, за да застрахова магарето си, и платила веднага над 100 лева в брой. Естествено скоро след това животното
умряло. Цяла година бабата и застрахователите спорили за обезщетението. Накрая старицата признала за измамата и склонила да получи обратно само платената за застраховката сума.
Предупреждаваме агентите, които сключват договорите с хората на село, че ако клиентът дойде сам, за да застрахова само едно животно, вероятността то да е вече болно е над 90 на сто. Това обясняват
Детелина Живкова и д-р Стефан Ризванов, главни специалисти в "Селскостопански застраховки" на ЗК "Левски Спартак". Според тях не са рядкост и случаите, когато селяните колят застрахованото добиче,
след което обявяват, че го е изяло диво животно. Често срещана практика било и на застрахователите да се показва болно животно, а застрахованото всъщност да е здраво.
Хората на село обаче не прибягват до застрахователните измами от добро. Те знаят, че трябва да застраховат всичките си насаждения и животни, но нямат достатъчно пари за това. Тази година изкупните
цени на пшеницата са много ниски - 11 - 12 ст. за килограм. При добив от около 300 кг от дка стопаните ще получат приблизително по 30 лв. на декар. В същото време обаче разходите им за
производството на тази реколта са между 40 и 50 лв./дка, обясняват специалистите. Затова селскостопанските производители в момента не продават ожънатото жито в очакване на по-добри цени. Едва ли
обаче ще ги получат, ако не се намеси държавата. Това означава, че през септември-октомври тези хора няма да имат пари да застраховат засетите есенници.
Дори в по-добри за селските стопани години са били масови случаите на подзастраховане на реколтата. Кооперациите, големите арендатори и отделните фермери нямат достатъчно пари и предпочитат да си
гарантират само възстановяване на разходите. За печалба никой не смее и да мисли.
Всъщност при това безпаричие селскостопанските производители едва ли биха застраховали така масово реколтата си, ако полиците не се изискваха от фонд "Земеделие", от търговските банки и от фирмите,
които дават нафта, семена и торове на кредит. Затова хората на село търсят застрахователите и плащат на няколко вноски. В крайна сметка всички са доволни, като се има предвид, че градушки и бури
има всяко лято. Тази година обаче по оценка на специалистите щетите при селскостопанските застраховки са между 30 и 50 на сто повече в сравнение с миналата.
Йоанна Стефанова
