Емил Кюлев открива нова страница от историята на ДЗИ - анализ на Петър Андасаров
Това може би е най-важното. И най-хубавото нещо, което се случи! Това, че най-после завърши процедурата над процедурите за продажбата на застрахователя-монополист ДЗИ. Това, че най-после ще секнат слуховете и одумките около тези нескончаеми процедури, в които бяха вкарани в оборот имената на застрахователи и на застрахователни компании и фирми - наши и чужди. И най-вече това, че дойде краят на ходенето по мъките. Преди всичко за ръководителите и служителите на ДЗИ. Защото, ако между правителствени звена и Агенцията за приватизация, между Агенцията за приватизация и кандидат-купувачи, пак между нея и оценители и още и още участващи в уговарянията, проектите за продажба и проекторешения за това, участваха хора от горните етапи, то ръководителите и служителите на самото ДЗИ трябваше хем да чакат какво ще стане, от което ще произхожда и по-нататъшната им съдба, хем първият в класиранията застраховател да запази авторитета си главно чрез водещите места на застрахователния пазар. И ако на кандидат-купувачите, на държавните институции не им е минавало през ум това как работят тези хора, какво ги чака утре, ще остане ли голямото име на държавния застраховател в съзнанието на хората, които ще поемат управлението им, то те именно преминаха през безсъния и тревоги, през трудности и одумвания, за да служат на „честта на пагона". И днес все пак да се отбелязва в отчетите, че ДЗИ ЕАД е на първо място в животозастраховането, а „ДЗИ - Общо застраховане" АД - на трето. Значи и това е повлияло на цената за продажбата на ДЗИ.Затова мисля, че трябва да се направи голям поклон пред доскорошния монополист в застраховането. Поклон за това, че бе най-големият, че създаде традиции, които следват всички частни застрахователни дружества, че хранеше финансите на държавата чрез бюджетите на редица правителства, че бе истинска ковачница на кадри, без които бе невъзможно и немислимо изграждането на редица застрахователни компании, че даваше самочувствие на милионите си клиенти. Със сериозността и сигурността, която им гарантираше ДЗИ-застрахователят. А ДЗИ значи неговият ръководител и неговият служител. Значи - няма поклон пред самия държавен институт, без приноса им. Тогава -дълбок поклон пред всички, преминали през етажите и клоновете из градовете на България, отдали и отдаващи силите, опита и знанията си за успеха, за финансовия стабилитет и за авторитета на Държавния застрахователен институт.
Новият собственик банкерът Емил Кюлев, който дръзна да сложи край на ходенето по мъките на работещите в ДЗИ, поемайки активи и негативи на държавния застраховател, съзнава всичко това. Той ще оцени и тежкия труд, и пренесения тежък товар през тези три години на преход от държавното към частното състояние на ДЗИ от тези хора. Ще уважи приноса им, за да има необходимата оценка ДЗИ, заради която г-н Кюлев да даде добри пари, а те да знаят, че стъпват на здраво за следващото си пътуване през времето.
И друго - преди да дръзне да стане собственик на този гигант в застраховането, банкерът Емил Кюлев е осъзнал спецификата на новата институция и факта, че тя се постига от професионалисти в бранша. А щом цената на купената от него институция е добра, както я оценява държавата, в лицето и на Агенцията за приватизация, и на Министерството на финансите, значи висока е цената и на досегашните и бъдещите труженици на ДЗИ. Той възнамерява да инвестира в следващите пет години 13.5 милиона лева, да запази работните места, нещо повече - да ги увеличи и да създаде още по-добри условия за работа. Разбира се, че като млад човек и врял в банковите дела, той ще модернизира и самата застрахователна институция, и дейността й. В този смисъл всеки ще трябва да има готовността да посрещне предизвикателствата на г-н Кюлев. Тоест да има готовността да приеме нови форми на работа, нови структурни промени и, естествено, нови продукти, които трябва да внедрява чрез продажби на досегашни и бъдещи клиенти. И нови колеги на стари и нови работни места. По простата причина, че г-н Кюлев е с опит във финансите, млад човек е, а за младостта е характерно творческото отношение и поведение, и не на последно място - като е висок ръстът на закупеното от него ДЗИ, ще му е драго той да не се смалява, а напротив - да върне ДЗИ на водещата позиция. Ето защо трябва да се приеме неговото присъствие в голямата сграда на ДЗИ като знак за близост между новия собственик и всички, с които ще работи в нея.
И така - наистина дойде краят на ходенето по мъките. За Агенцията по приватизация, защото, ако върнем лентата малко назад, ще видим колко мъчителен и безплоден път е изминат. Път, осеян наистина с мъки за оценки и за избор на купувач. За да изскочи най-сетне един сериозен кандидат в лицето на банкера Емил Кюлев, който със своята фирма „Контракт София" ООД се реши да закупи за 21.52 милиона евро, за да придобие 80 на сто от капитала на ДЗИ, а останалите 20 процента вече се продават на Фондовата борса чрез компенсаторни записи. Дойде краят на ходенето по мъките за всички, свързани с миналото и особено с настоящето на държавния застраховател.
И може би един ден за него ще напомня само името му - ДЗИ. Както
стана известно, г-н Кюлев не възнамерява да го смени. И може би има право, защото то е достойно. Значи ще прави, ще струва да го опази и да му даде нов живот през годините. Дай Боже! Нека е честита сделката, която осъществи Емил Кюлев! Светли и просторни да са пътищата за Кюлевото ДЗИ! За негово удовлетворение и за благоденствието на хората в него!
