Идеята на новия “Фонд за лечение на деца” за допълнително здравно застраховане на децата и поемане от здравните фондове е неясна и не съвсем приемлива – около това мнение се обединяват частните здравни дружества. Кой и по какви критерии ще бъде избиран да се лекува в чужбина, при какви условия ще бъде застрахован, доброволна или задължителна ще е застраховката, каква ще е ролята на държавата, какви ще са правата на фондовете, са основните неизяснени въпроси
Миналата седмица правителството одобри създаването на Фонд за лечение на деца с идеята да бъде решен сложният въпрос за скъпоструващо лечение на български деца, което не е в обхвата на здравното осигуряване. В момента Комисия за лечение в чужбина към Министерство на здравеопазването разполага с ограничени финансови средства – около 400 000 лв. средно годишно, а в същото време около 60 деца всяка година имат нужда от лечение в чужбина за трансплантационни процедури (трансплантация на бъбреци, черен дроб, костен мозък), както и за очни, онкологични и ортопедични операции, диагностика и лечение на вродени, метаболитни и други заболявания. Една от целите на фонда е допълнителното здравно застраховане на деца в риск. Застраховката ще бъде плащана или от родители на деца с медицински проблеми, или от всички родители, а средствата ще бъдат внасяни в частните фондове. Това ще даде възможност в бъдеще вместо да се плащат скъпоструващи лечения или операции това да бъде поето от здравни фондове, тъй като сумата за застраховка е много по-малка от сумата, която трябва да се плати изцяло за покриване на едни разходи.
Според Пламен Минков, изпълнителен директор на “Булстрад Здравно осигуряване” АД, като цяло идеята е добра и здравните дружества имат интерес към нея, но за да има успех, отношенията между
държавата и фондовете трябва да бъдат регламентирани много добре. “Засега не сме наясно с периметъра на действие на компаниите. Частните здравни фондове нямат отделни пакети само за деца и не е
ясно какво точно ще покрива тази здравна осигуровка. Нашето дружество няма нагласата да създава нов пакет.Освен това, такова събитие не може да мине и без презастраховане. От друга страна, като
социален въпрос, може би на държавата трябва да бъде вменено част от финансирането, защото първоначало отпуснатите 5 милиона лева са крайно недостатъчни. Реализирането на една такава идея не бива
да става по административен начин. Въпрос на определен механизъм и икономическа логика е нейното осъществяване. Необходимо е да се мисли по-мащабно в областта на здравното осигуряване”, посочи
Минков.
И според изпълнителния директор на “Здравноосигурителна компания България Здраве” - Живко Петков, ролята на здравните фондове не е много ясна. “Кой ще осигурява тези деца? Кои деца ще бъдат
застраховани- здравите или болните? Ако са тези, които се нуждаят от лечение, това не звучи основано на принципите на закона за доброволното здравно осигуряване. Къде в чужбина някой прави
застраховка за, например, 50 000 лева, като знае, че ще настъпи “застрахователно събитие”. Ако се застраховат здрави деца, тогава трябва да се застрахова цяла основна възрастова група, за да има
споделен риск”, смята Живко Петков. На противоположното мнение – че не бива да има централизирано застраховане на децата – е проф. д.м.н. Милан Петров, изпълнителен директор на здравноосигурителна
компания “Надежда” АД. “Случаите за лечение в чужбина биха могли да се подбират централизирано, но децата не бива да се застраховат централизирано”, посочи проф. Петров. И според него обаче
за здравните фондове на този етап ще бъде много трудно да тръгнат на такъв вариант. За INSURANCE.BG д-р Димитър Илиев от ДОМ Здраве коментира: "Ако българската държава бе честна към своите
данъкоплатци, би трябвало да заяви за колко трансплатнации може да плати. Смешно е едно правителство да прави фонд и да моли за благотворителност при излишък в бюджета. След като има държавен
бюджет за здравеопазването, държавата трябва да отдели средства по чисто програмен принцип и да ги управлява. Нека каже за колко трансплантации може да плати и да обяви конкурс за
тяхното извършване в здравните заведения, които имат възможност за това". Ролята на здравните фондове може да бъде в предлагане на различни програми – така, както е по света, коментира д-р
Илиев.
“Предложението в този новосъздаден фонд да бъдат използвани под някаква форма здравни застраховки говори за непознаване както на принципа на застраховането, така и на осигуряването”, коментира
решението изпълнителният директор на "Обединен здравно-осигурителен фонд Доверие" АД д-р Мими Виткова, която е и председател на Асоциацията на дружествата за допълнително доброволно здравно
осигуряване. “Близо до логиката е, че се осигуряват здрави хора. Кой би се съгласил да направи застраховка или осигуровка на лице, чието лечение изглежда скъпо дори за държавата. Никой няма да
осигури болен предварително. А и всеки осигурен попълва декларация за здравословното си състояние и укриването на данни елиминира възможността това лице да бъде поето от съответната компания”,
посочи д-р Виткова. Според нея държавата се стреми да прехвърли своето конституционно задължение върху дружествта. “Голяма част от случаите в чужина могат да бъдат решени тук, в България и
операциите да се правят у нас. В този смисъл би трябвало да инвестираме в българското здравеопазване, в усъвършенстването на кадри, в тяхната специализация, в обучение на място с покана към водещи
специалисти. От друга страна, трябва да се поеме и тежкият управленски кръст за развитието на трансплантологията и на донорството у нас – в това виждам развитието на идеята”, добави д-р
Виткова. Тя бе категорична, че въпросът не е финансов, а организационен. “Как другите страни ще събират трансплантационни органи за наши граждани. Ние сме готови да дадем милиони на чуждите
болници, а не да инвестираме у нас. Практика е да се пращат болни за лечение в чужбина, но стремежът не бива да е към узаконяване на тази практика. В извества степен такова поведение бие
сериозно и по авторитета на българските специалисти и те самите би трябвало да настояват за консолидиране на усилията в посока развитие на тези направления - това е бъдещето. Другото е похвално, но
е временно”, обобщи д-р Виткова.
От асоциацията и здравните дружества заявиха, че не са били канени за коментар и мнение по темата.
