Необходим е преходен период след 2007-ма преди приемането у нас на лимитите по застраховката
Една от най-дискутираните теми в застрахователната гилдия през последните месеци е застраховката “Гражданска отговорност”(ГО). Тя предизвика бурни коментари при последните промени в Закона за
застраховането. На провеждаща се среща в Пловдив специалисти от практиката и академични преподаватели обсъдиха най-важните задачи в сектора. В доклад по темата “Застраховката ГО и доходите на
населението” доц. Йото Йотов от Стопанска академия “Д.А.Ценов”, Свищов очерта основни 4 проблема при този продукт:
- лимитът на отговорност;
- размерът на застрахователната вноска;
- дефицитът на застрахователни вноски за покриване на евентуалните плащания
- информираността на застрахованите
“Застрахователи и оторизирани органи трябва да съобразят евроизискванията с действителността у нас”, коментира доц. Йотов и посочва три основни различия: автопаркът в Европа е със средна възраст до
5-6 години, стойността на новите автомобили определя и високата средна застрахователна сума на едно МПС, приета за лимит – 100 000 евро, доходите на едно лице в ЕС са десетократно по-високи от тези
у нас. Годишната вноска от 400-500 евро за ГО е около 10 % от европейската заплата.
“Потенциалният максимален размер на една щета по ГО няма да надвишава 3 000 - 5 000 лв. За периода 2000-2003 г. средното обезщетение за една имуществена щета е около 700 лв., а за неимуществена –
между 1 500 и 8 000 лв. Следователно, вътрешни основния за увеличаване на лимита и вноските по застраховка ГО не съществуват на този етап”, коментира специалистът и препоръчва у нас да се търси
възможност за смекчаване на очертаващата се финансова тежест и по-контректно допускане на определен преходен период от три до пет години след 2007 г. преди възприемането у нас на съответните
лимити.
Вторият проблем е размерът на застрахователната вноска. Застрахователите искат вноската да нараства в съответствие с повишаване на лимита на отговорност. “Шоковото увеличаване в посочените размери
– 20-40 % годишно или 10 пъти до 2007 г., считам за недостатъчно обосновано, неразумно и непосилно за българския водач, респ. собственик на МПС. Може да се окаже, че ефектът ще бъде по подобие на
кривата на Лефер за данъците – увеличението на премията да доведе до намаляване на приходите. Например, водач с МПС от 1301 до 1800 куб.см сега плаща 56 лв. Десетократният размер означава да плаща
560 лв. При средна месечна заплата у нас под 300 лв., това е равно на около 200 % от нея, а не както в ЕС- 10 %”, коментира доц.Йотов. Според специалиста “и дума не може да става за недостиг
на вноски за покриване на плащанията и като цяло на национално равнище застраховката в никакъв случай не е дефицитна”. Разликата до 100 % между нето вноската и плащанията следва да се заделя в
запасния фонд на застрахователите. Ако се създадат условия за събиране на всички застрахователни вноски, ще има допълнителен приход от над 50 мил. лв., а получените вноски общо ще са над 150-170
мил. лв. - сума, напълно достатъчна за покриване плащанията по ГО, добавя експертът.
Третият проблем е вноската по ГО. Счита се, че тя е недостатъчна и е необходимо увеличаване на тарифните числа. При сравняване размера на вноските с тези в ЕС трябва да се има предвид още един
важен момент – вноските в страните от ЕС включват гражданската отговорност както в собствената страна, така и в чужбина. У нас вноската се отнася само за претенции в страната. За чужбина се
сключва отделна застраховка “Зелена карта”.
Четвъртият проблем е свързан с информацията и късното научаване за предявените претенции и суми на обезщетението. Застрахователят трябва да разясни на застрахования какви могат да бъдат
последствията за него, ако не декларира в срок претенцията си при настъпило ПТП. На тази база застрахователят има право да откаже късно предявената претенция. По този начин той може да задели в
края на годината необходимите резерви, като висящи плащания на базата на собствения опит и действащата в момента на събитието съдебна практика. При това положение е без значение колко години ще
изминат от момента на настъпването на събитието и влизането в сила на съдебното решение, което определя размера на обезщетението, смята доц.Йотов.
Нов момент при гражданската отговорност е оценяването на риска и определяне на застрахователната вноска в зависимост от характеристиките на водача. Доц.Йотов предлага два казуса: ако едно лице
притежава и само управлява две или повече превозни средства, как да се подходи при сключването на ГО? Или: застрахователната полица осигурява целогодишно покритие на отговорността на своя
притежател. Един автобусен шофьор или на такси получава покритие в продължение на 365 дни при условие, че може да управлява превозното средство всеки ден. Друг водач, с редовно платена
годишна вноска, който има два автомобила и ги управлява сам – ясно е, че не може да управлява двете МПС едновременно. В такъв случай колко застраховки трябва да има, за да бъде поставен в
равностойно положение с водачите, които получават с една полица целогодишно покритие. “Разсъжденията водят към извода, че независимо от броя на притежаваните МПС, един водач следва да има една
застрахователна полица за най- високия клас возило, което смята да управлява”, смята доц.Йотов и заключава, че наличието на голямо разнообразие на рискови признаци, свързани с водача на МПС, налага
и изграждане на специална надеждна и функционираща информационна система.
