В България пенсионерите са около 40 % от населението, а ако към тази цифра се прибавят и безработните, можем да кажем, че в момента двама работещи финансират един пенсионер - почти същото е положението и в Германия, коментира Томас Фрам пред Neues Deutschland.
Наистина, в България има повече безработни - 13, 5 % - но това не променя особено картината. Дотук обаче свършват приликите. Защото икономическото положение в балканската страна по стряскащ начин доказва, че между статистика и статукво зее дълбока пропаст. Решаващи са не процентът на пенсионерите и безработните, колкото действителните суми, които държавата изплаща като социално подпомагане. Ако вземем най-напред безработните: официалната им цифра в България покрива само онези, които официално са обявени като безработни. Според синдикатите, обаче, броят им е двойно по-голям. Ако приемем, че в България всъщност постоянна работа имат 2,8 милиона души, трябва веднага да кажем, че един милион от тях работят без трудов договор. Така картината става доста по-мрачна от тази в Германия, когато обърнем поглед към близо 2,3 милиона пенсионери, които живеят от пенсионните вноски на работещите. През 2002 година работодателите в България - около 100 хиляди на брой - бяха принудени да плащат три четвърти от осигурителните вноски на своите работници, тъй че чудно ли е, че измислиха един трик. Доколкото минималната необлагаема заплата е 120 лева или 61 евро на месец, близо половината работещи в България официално взимат именно толкова, а останалото получават неофициално, така че никой не плаща осигурителни вноски. Сивата икономика, която в момента е около 35 на сто от цялата икономика на България и продължава да расте, допълнително намалява броя на хората, плащащи осигурителни вноски, така че в крайна сметка съотношението между пенсионери и работещи се обръща и един работещ трябва да издържа двама пенсионери. В съответствие с това е и огромният дефицит на държавното социално осигуряване: при 3,2 милиарда лева приходи годишно разходите са 4 милиарда. Финансовият министър Милен Велчев се опитва рисковано да уравновеси баланса чрез насърчаване на икономиката и мерки за увеличаване броя на осигурените, за да предотврати пълното фиаско. Така той се съобрази с исканията на работодателите и започна да намалява размера на техните вноски - от 75 на сто през 70% до 65 % тази година. Той иска да се справи и със злоупотребите с необлагаемата минимална заплата, като въведе диференцирано минимално базисно заплащане в отделните браншове. Същевременно, за да не даде по този начин тласък за допълнителен ръст на сивата икономика, финансовият министър въвежда допълнителни облекчения. В началото на годината данък печалба беше намален от 23,5 на 19,5 процента, ДДС - от 22 на 20 процента, а патентният данък изцяло отпадна. Още тази година ще се разбере каква полза има България от реформаторската политика на Велчев. Все пак в края на годината той успя да направи коледен подарък на пенсионерите, две трети от които трябва да преживяват с пенсии под екзистенц-минимума. Понеже през първото полугодие на 2003 година данъкоплатците се оказаха много добросъвестни, Велчев успя да изплати тринайсета пенсия на бедните и възрастните за празничните дни.
