Очаква се средната годишна да бъде 5,4% през 2023 г., 3% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г.
Инфлацията в еврозоната ще остане доста висока твърде дълго. Управителният съвет на ЕЦБ е решен да осигури своевременното връщане на инфлацията към нейното целево равнище от 2% в средносрочен план.
Ето защо на заседанието си на 15 юни 2023 г. той взе решение да повиши трите основни лихвени проценти на ЕЦБ с по 25 базисни точки. Увеличението на лихвените проценти отразява актуализираната
оценка на Управителния съвет за перспективата за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и степента на пренасяне на паричната политика. Според макроикономическите прогнози за еврозоната на
експертите на Евросистемата от юни 2023 г. се очаква средната годишна инфлация да бъде 5,4% през 2023 г., 3,0% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. Това се казва в последното издание на Икономически
бюлетин на ЕЦБ, публикувано от БНБ. Изданието съдържа анализ на състоянието на икономиката и на рисковете за ценовата стабилност.
Показателите за базисната инфлация сочат, че натискът върху цените остава силен, макар че при някои се наблюдават начални признаци на отслабване. Експертите ревизираха нагоре прогнозите си за
инфлацията, изключваща енергията и храните, особено за тази и следващата година поради неотдавнашните изненадващи повишения и последиците от стабилния трудов пазар върху скоростта, с която се
забавя темпът на инфлацията. Сега те предвиждат тя да достигне 5,1% през 2023 г., след което да намалее до 3,0% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г. Експертите понижиха леко предвижданията си за
икономическия растеж през тази и следващата година. Сега те очакват икономиката да нарасне с 0,9% през 2023 г., с 1,5% през 2024 г. и с 1,6% през 2025 г.
Перспективата за инфлацията е ревизирана леко нагоре за 2024 г. на фона на свити пазари на труда и все още силно нарастване на заплатите в развитите икономики, докато по-ниските цени на суровините
обясняват леката низходяща ревизия към прогнозираната инфлация за 2023 г. Очаква се през годината световната търговия да нараства с много по-бавен темп от реалния БВП, тъй като структурата на
световното търсене стана по-малко зависима от търговията. Перспективите за световната търговия за 2023 г. бяха ревизирани надолу, макар и до голяма степен заради значителните отрицателни инерционни
ефекти от четвъртото тримесечие на 2022 г. и слабите резултати в големите икономики през първото тримесечие.
Според прогнозите от юни 2023 г. се очаква икономиката да започне да нараства през следващите тримесечия при понижаване на цените на енергоносителите, засилване на външното търсене и преодоляване
на затрудненията в предлагането, което ще позволи на фирмите да продължат да се справят със значителното изоставане на поръчките, а несигурността, включително свързаната с неотдавнашното напрежение
в банковия сектор, продължава да намалява. Освен това се предвижда реалните доходи да се подобряват, подкрепени от стабилния пазар на труда, като безработицата ще достигне нови най-ниски равнища в
ретроспективен план през прогнозния период. Затягането на паричната политика на ЕЦБ ще се отразява все по-силно върху реалната икономика. Наред с постепенното оттегляне на фискалната подкрепа това
ще окаже неблагоприятно въздействие върху икономическия растеж в средносрочен план. Като цяло средногодишният растеж на реалния БВП се очаква да се забави до 0,9% през 2023 г. (от 3,5% през 2022
г.), след което да се повиши до 1,5% през 2024 г. и 1,6% през 2025 г. В сравнение с прогнозите от март 2023 г. предвижданията за растежа на БВП са ревизирани надолу с 0,1 процентни пункта за 2023
г. и за 2024 г., отразявайки главно затегнатите финансови условия. Растежът на БВП през 2025 г. остава непроменен, тъй като се очаква тези ефекти да бъдат частично неутрализирани от въздействието
на по-високия реален разполагаем доход и по-ниската несигурност.
