Красен Станчев, Институт за пазарна икономика
През седмицата, първо Ройтерс, а след това и няколко български електронни издания (например това на в-к Монитор) разпространиха информацията, че в Румъния е подготвена промяна на данъчния кодекс с цел въвеждането на т.нар. плосък данък*. Беше още съобщено следното. Първо, че според министъра на финансите, България не може да въведе плосък данък, защото доходите били ниски. Второ, че според зам.председателя на комисията по бюджет и финанси в народното събрание, г-н Алиосман Имамов, плоският данък не бил актуален, защото хората различни доходи трябвало да се облагат различно. Защо? Вероятно, за да се изравнят.
За какво става дума в другите страни и в България?
Естония, Русия, вероятно Словакия и може би Румъния и Полша
В Естония плоският данък бе въведен след пълното либерализиране на търговията, за да се опрости системата и разшири основата и приходите в бюджета от данъци. Замисълът още бе, че при отсъстващ данък печалба върху повторно инвестираната печалба, ще съществуват стимули за отказ от текущо потребление, т.е. за инвестиции. В Естония плоският данък е почти интегриран, т.е. ставката е почти еднаква за корпоративния (26%) и личния (25%) данък.
В Русия, плоският данък от 13% (само върху личните доходи) бе въведен поради корумпираност на системата, масово избягване на данъци и невъзможност по друг начин да се решат проблемите на руската квази-държавна пенсионна система. Изглежда, че и тук целта бе двояка - увеличаване на събираемостта и подкрепа за реформата в пенсионния фонд. И двете цели бяха постигнати. Увеличението на бюджетните приходи през първата година е над 50%, а през втората - над 80%. В пенсионния фонд пирамидата бе обърната - осигуряващите се на равнище минимална работна заплата плащат най-много, а тези, които правят това на висок доход - само 2%.
В Словакия идеята идва от фондация "Фридрих Хайек" и Съюза на данъкоплатците. Тя е чисто приложение на станалата вече класическа концепция за плоския данък, създадена през 1990-те от Робърт Хал и Алвин Рабушка: ставка от 19% за всички видове доход, без облагане на дивидента. Споровете в законодателното събрание са по-скоро за облагането на дивидента. Освен мотивацията, видима в другите страни, Словакия (по-скоро основният двигател на движението за оплоскостяване на данъка - Ян Оравец) цели да влезе в ЕС с по-добри общи данъчни закони от действащите в страните-членки. Данъчната надпревара се схваща като един лостовете за поддържане на инвестициите и растежа в страната.
В Румъния идеята е за 23% данък върху личните доходи, без да се пипат корпоративните (с 25% данък) и облагането на дивидентите (5%). Проблемът на правителството е по-скоро чисто политически: предишното правителство (демократите) проведоха реформа в личното облагане (за да спре декапитализирането на корпорациите), сегашното правителство (социалистите) искат да се окажат "приятели на народа" и да бъдат преизбрани. Както в Словакия, и тук реформата се води от неправителствена организация, Румънското академично общество. Водещият кампанията колега Сорин Йонита смята, че, за да има резултат, данъкът трябва да бъде оплоскостен на равнище под 20%.
В Полша замисълът е за постепенно оплоскостяване, чрез цялостна данъчна реформа. Идеята е на Лешек Балцерович. Заради несъгласие на правителството с тази и други идеи, той си подаде оставката като министър на финансите преди три години. В Полша нещата стават бавно, ако се осъществи реформа, това ще е през 2005 г. (И там социалистите искат да бъдат преизбрани, а икономистите мислят за данъчна надпревара в рамките на ЕС.)
Какво може да се направи в България?
Тук са налице всички причини, накарали другите страни за направят такава реформа. Като в Естония има валутен съвет и е необходима проста, прозрачна и справедлива фискална политика. Като в Русия има проблеми с НОИ и с избягването на данъци. Както в Словакия, Румъния и Полша има нужда от намаляване на данъчните и квази-данъчните (т.нар. разходи за работа с правителството) тежести, за да се запазят добри темпове на растеж, за конвергиране на благосъстоянието със средните равнища на ЕС. За онези, които не знаят, следва да напомним, че в Словакия и Полша проблемът с квази-данъчните разходи (лицензи, разрешителни, такси за услуги, технически изисквания и пр.) бе практически поставен под контрол през 2000 г. Както в повечето от тези страни концепция и аргументи бяха предложени в края на 1997 г. и началото на 1998 г. Макар и такава стратегия да не бе приета официално, до миналата година промените в данъците бяха в посока намаляване и изравняване (оплоскостяване) на ставките. Тази тенденция бе спряна през тази година и очевидно няма изгледи да бъде възстановена през следващата. На това отгоре и данъкът върху дивидента е по-висок от този в разглежданите страни.
Защо?
Има няколко вероятни обяснения.
Очевидно господства обратната на плоския данък идея за справедливост. При плоския данък справедливостта се осигурява от това, че всички плащат еднакво. При мислители като г-н Имамов схващането е, че справедливостта е изравняване не пред закона, а в доходите. При плоския данък всички се стремят да станат по-богати. При сегашната система стремежът е да вземеш от другия с помощта на министъра на финансите.
Самият министър на финансите явно смята, че плоският данък е допустим на относително високи равнища. Затова той и казва, че, ако се въведе такава практика, онези, които са с малки доходи, щели да плащат повече.
Третата причина е, че всички предпочитат да получат преференция те самите, а другите да плащат по-високи данъци.
Все пак - което съществува, е възможно. Както преди време пресметна един колега, ако вземете всички приходи в бюджета по линия на подоходното облагане на физическите лица и ги разделите на регистрирани данъкоплатци ще получите, че около 12-13 на сто от дохода отива за този данък. Следователно на това равнище той и следва да бъде оплоскостен (при което няма да има никакъв риск от намаление на бюджетните приходи).
Когато за първи път в Европа е бил въведен данък върху доходите на физическите лица в края на ХVІІІ век, това се е случило след война и 10% са плащали само около 1% от населението - най-богатите аристократи и индустриалци. През 1913 година в САЩ пък най-високата данъчна ставка е 7% и тя се отнася за доход над 500 000 долара, което се равнява на 9 милиона долара по сегашни цени.
*Плоският данък е единна данъчна ставка, която се налага независимо от размера на получаваните доходи
