2003 г. ще маркира започването на третия етап от развитието на българския застрахователен пазар заяви Румен Гълъбинов. На двудневния икономически форум в края на миналата седмица в Пловдив на тема "Ролята на финансовия сектор в развитието на българската икономика" директорът на Агенцията за застрахователен надзор анализира развитието на застраховането у нас.
Прогнозните очаквания на Гълъбинов за 2003 година се базират на промяната на нормативната база в бранша. Приетият в края на януари 2003 г. Закон за комисията за финансов надзор, който ще влезе в
сила от 1 март т. г., ще регламентира преминаването към централизиран модел на синхронизирано регулиране и надзор на целия небанков финансов сектор. Според Гълъбинов законът държи сметка за все
по-налагащата се международна тенденция за създаване на обединени надзорни органи поради засиленото възникване на финансови групи и конгломерати и все по-тясното преплитане на връзките между
застрахователи, осигурители и инвестиционни посредници.
Румен Гълъбинов счита, че единният надзорен орган ще осигури по-ефективен контрол, по-добра защита на потребителите на различните небанкови финансови услуги и по-ефективно използване на човешките и
материалните ресурси.
Първият етап
от развитието на застрахователния пазар у нас (1989 1996 година) по неговите думи бил "стихиен" и позволил навлизането на капитали с неясен произход в бранша и широко използване на
незастрахователни "силови" методи. Това е довело до компрометирането на сектора "пред широката общественост не само у нас, но и в чужбина".
Вторият етап
според Гълъбинов приключва в края на 2002 г., защото в началото на 2003 г. се наблюдават съвършено нови тенденции в бранша.
Относителната динамика, чуждестранното инвеститорско присъствие, пазарната деконцентрация и засилването на конкуренцията наред с отрицателните тенденции като например неблагоприятното място и роля
на животозастраховането бяха отбелязани като отличителни черти на развитието на бранша през последните години.
Третият етап
ще преразпредели съществуващия пазар и ще разкрие по-пълно неговия потенциал. Очаква се и по-масираното навлизане на електронните технологии при оферирането на застрахователни продукти. При условие
че икономическата и политическата ситуация останат стабилни през следващите години, пазарът според Гълъбинов ще повишава своята атрактивност и ще привлече по-мощни инвеститори от страната и
чужбина. Това ще доведе до засилване на конкуренцията. Вследствие на това по-малките застрахователи е възможно да прибегнат до сливания или вливания. Възможни са и смени на собствениците. На тяхно
място се очакват инвеститори с желание и възможности за по-големи вложения. В резултат на това застрахователите съществено ще увеличат обхвата по съществуващи и вече известни застраховки. Гълъбинов
счита, че особено добри изгледи за това съществуват при застраховането на домашно имущество и дългосрочното животозастраховане. Паралелно ще се утвърждава формиралата се през последните години
тенденция за по-бързо и по-масово въвеждане на нови продукти, за търсене на нови пазарни ниши с оглед задоволяването на взискателни и с достатъчни финансови възможности клиенти. Ще нараства и
относителният дял на продажбите, осъществявани чрез посредници, тъй като в новите условия това съответства по-добре както на предпочитанията на клиентите, така и на интересите на самите
застрахователи. Комбинираното предлагане на банкови и застрахователни услуги ще се разширява и ще оказва все по-голямо влияние върху пазарното развитие.
Тези промени според директора на Агенцията за застрахователен надзор са логични предвид отчитаните резултати от изминалите години.
Темпът на прираст на брутния премиен приход спрямо предходната година, изчислен на базата на официалните данни, постъпили в АЗН, е следният: за 1998 г. 41.2%, за 1999 г. 33.1%, за 2000 г.
25.1%, и за 2001 г. 23.4%. Същият показател за деветмесечието на 2002 г. спрямо деветмесечието на 2001 г. възлезе на 23.5%. Съпоставени с останалите отрасли, тези данни недвусмислено ясно
показват, че развитието на българския застрахователен пазар значително ги изпреварва. Според Гълъбинов е нараснало и стопанското значение на застрахователния отрасъл. Двата главни показателя за
това са застрахователното проникване (брутен премиен приход към БВП в %) и застрахователната плътност (брутен премиен приход на човек от населението в доларово изражение по номинален средногодишен
курс за съответната година). Данните от последните години по тези параметри бележат трайна тенденция към покачване. Застрахователното проникване достигна от 0.97% през 1997 г. до 1.61% през 2001 г,
а застрахователната плътност съответно от 11.89 USD до 27.51 USD. Изпреварващата динамика на застрахователния пазар бе илюстрирана от експерта и от графиката на показателя "Коефициент на
еластичност на премийния приход", изчислен като съотношение между темповете на прираст на брутния премиен приход и на Брутния вътрешен продукт в текущи цени за съответните години. Отбелязано бе
трайното задържане на равнище над единица. За 2000 2001 г. този показател е 2.18 срещу 2.14 за 1999 2000 г.
Друга тенденция, която е повлияла положително на пазара според директора на надзора, ca деконцентрацията на пазара и засилването на конкуренцията между пазарните участници. До 2002 г. общият дял на
трите най-големи дружества ("ДЗИ Общо застраховане" АД, ЗПАД "Булстрад" АД и ЗПАД "Алианц България") постоянно намалява. Те заемат 75.78% от общозастрахователния пазар през 1997 г., 69.30% през
1998 г., 59.98% през 1999 г. и 56.63% през 2000 г. През следващите две години тази тенденция се е преобърнала делът, макар и леко, започна да се увеличава: 57.45% през 2001 г. и 58.19% през
деветмесечието на 2002 г. Според Гълъбинов "трите големи" успяват да компенсират нарасналата активност на повечето средни и малки дружества с по-успешно участие в конкурсите за обществени поръчки
на големите клиенти.
Най-силно намаляване на степента на пазарна концентрация има в сферата на животозастраховането. Делът на най-големия животозастраховател ДЗИ ЕАД, който до края на 90-те години е доминирал
отчетливо на пазара, спада драстично от 76.30% през 1997 г. до 31.97% през 2001 г. и 29.28% през първото деветмесечие на 2002 г. Това е резултат от масовото сключване на конюнктурни пенсионни и
рентни застраховки с краткосрочен характер от други застрахователи, за да се използват съществуващите до края на миналата година данъчни облекчения върху разходите за застраховка, а не в резултат
от преобладаващото сключване на дългосрочни животозастраховки със спестовен елемент.
Прикритото дъмпингиране бе основният проблем, който Гълъбинов изтъкна като пречка за по-доброто развитие на пазара. Той се проявявал особено ясно при големите конкурси за обществени поръчки.
Преодоляването на тази тенденция директорът на Агенцията за застрахователен надзор маркира като основна задача на ведомството през 2003 година.
Отбелязана бе и тревожната тенденция за постепенно намаляване на относителния дял на животозастраховането в брутния премиен приход след инфлационните процеси от средата на 90-те години до 2000 г.
Този дял достига най-ниското си равнище 10.2% през 1999 г. През 2000 и 2001 г. той се увеличава съответно до 11.4% и 18.2% благодарение на силно изпреварващите си темпове на прираст, като
предварителните очаквания за 2002 г. са за още по-големи цифрови стойности на този показател. Но прекъсването на тенденцията стана основно за сметка на масовото сключване на краткосрочни
застраховки с оглед използването на някои данъчни облекчения при заплащането на труда. С прекратяването на тази възможност според Гълъбинов се поставят нови предизвикателства пред
животозастрахователите
