Ако продажбите на задължителната застраховка спаднат, много компании няма да могат да издържат структурите си
През последните 3-4 години застрахователният пазар у нас постоянно се свива. Основната причина за това е световната финансова криза. Тя рефлектира върху възможностите на българското население, от
една страна, да купува застраховки, а от друга страна, да купува имущество и активи, които да подлежат на застраховане.
За застрахователните компании най-добрата от финансова гледна точка година за последните няколко десетилетия е 2008 година. Приходите в общото застраховане тогава достигнаха до рекордните за
индустрията 1 532,438 млн. лева. В края на 2011 г. приходите вече са доста по-скромни - 1 341,231 млн. лв, което означава, че пазарът се е свил с около 12.5 на сто. Реалният спад на бизнеса обаче е
около 10 на сто. В резултати за 2011 г. не са включени приходите на появилите се през последните години няколко клона на чуждестранни застрахователи, които не се отчитат пред КФН, а в същото време
развиват активно дейност на българския пазар.
При този постоянно спадащ пазар, всеки приход е добре дошъл. От какво и как се формират обаче приходите? Задълбочен анализ на финансовите показатели на застрахователните компании показва, че имаме
спад в почти всички линии бизнес. Приходите на няколко от застраховките се задържат на нивата от преди кризисните години, а единствената полица, по която се отчита сериозен ръст, е „Гражданска
отговорност“.
„Тайните“ на успеха на тази застраховка са две. Първо, тя е задължителна и, второ, цената и постоянно расте. Така например през 2007 г. обхватът на застраховката е над 90%, приходите от нея са
около 309,634 млн. лв., а средната и цена е около 110 лева. Четири години по-късно – 2011 г., приходите от застраховката вече са 525,374 млн. лв. (с около 70% повече) и то при положение, че
обхватът и е паднал с около 20 процента. Увеличила се обаче цената на застраховката - средно с около 100 лв. на полица. Ако държавата и застрахователите бяха съумели да задържат застрахователния
обхват на нивата от 2007 г., приходите в бранша щяха да са с около 150 млн. лв. повече и нямаше да имат никакъв спад в застрахователния бизнес.
Друг по-важен факт за този финансов сегмент е, че нараства ролята на автозастраховката за компаниите. Ако през 2007 г. приходите от нея са около 24.4% от общите приходи, то през 2011 г. този
процент е вече 39.17 на сто. Това означава, че застрахователните дружества са все по-зависими от продажбата на задължителната автомобилна полица. При положение, че и другите застраховки не се
търсят много, логично е компаниите да заложат на сигурната, а и законово регламентирана като задължителна „Гражданска отговорност“.
Това обяснява неимоверните усилия, които полагат застрахователните дружества, за да останат в играта. Ако продажбите на задължителната застраховка спаднат, много компании няма да могат да издържат
структурите си, което води до свиване на клонова мрежа и персонал, а от там още по-голямо свиване на продажбите и на другите видове бизнес и минаване на режим на оцеляване. От тази фаза до
окончателното напускане на пазара крачките не са много. Никой обаче не иска да абдикира от застрахователния бизнес и затова мениджъри и персонал на повечето компании се стремят всячески да продават
все повече и повече от задължителната автополица.
В същото време почти всички застрахователи роптаят, че акумулират загуби от „Гражданска отговорност“, тъй като щетимостта по нея е висока, а и разходите за нейната продажба също.
И въпреки това никой не се отказва от „баницата“, защото направи ли го, може да отпадне от пазара.
Това обаче е опасна игра. През 2007 г. изплатените обезщетения по „Гражданска отговорност“ са били 39.81% от приходите от нейната продажба. През 2011 г. този процент вече е набъбнал до над 51 на
сто. Преди, ако компаниите акумулираха доста средства от продажбата на други застраховки, с които можеха временно да покриват загубите от задължителната застраховка, то сега това вече е все
по-малко възможно. Първо, защото другите продажби са твърде малко, в същото време приходите и отговорностите на „Гражданска отговорност“ се увеличават, а успоредно с това се увеличава и
относителният дял на изплатените обезщетения.
Глътка въздух за застрахователните компании в тази сложна обстановка беше решението на КФН през 2010 г. да ограничи максималния размер на комисионните, които застрахователите даваха на брокерите.
Така от нереално високите 30%, а в някои случаи дори 40% комисион, възнаграждението на посредниците падна на около 15 на сто. Спестените разходи за дистрибуция обаче пак не се оказаха достатъчни за
някои компании, тъй като преди продаваха по-голямата си част от задължителните полици чрез собствена клонова мрежа, а сега чрез посредници.
Въпреки всички обстоятелства и трудности трябва да отчетем, че повечето застрахователни компании успяват разумно да управляват портфейлите си от продукти и финансовите си резерви. Броят на
печелившите компании е повече, отколкото преди 5 години. За този успех факторите са няколко. Сред тях са дисциплиниращият ефект на кризата и упражняваният надзор от страна на КФН. Трябва обаче да
бъдем докрай честни и да признаем, че и някои специфики на бизнеса също помагат. За задължителния характер на застраховката и цената, която е обречена да върви само нагоре вече споменахме. Има
обаче и още нещо, а то е, че премиите се събират сега, а обезщетенията се плащат след време. Докато дойде време да се плаща обезщетение, ще са взети, нови и нови, и нови премии от продадени полици.
Другото е размерът на обезщетенията. Вярно е, че през последните години съдилищата отсъждат все по-високи обезщетения, но не са много далече от лимитите на отговорност и практиките в другите
европейски страни.
Тези пазарни условия и специфики на пазара обаче няма да са вечни. Това поставя въпроса пред застрахователите докога и как да се държат за „Гражданска отговорност“ и дали не е по-добре да насочат
част от усилията си към други сламки, които да им позволят да останат над водата.
