Ще се превърне ли България отново във ваканционен хит за поляците? - анализ на сm. н. с. II cm. д-р Димитър Шишков
Ще се превърне ли България отново във ваканционен хит за поляците? За съжаление вероятността това да се случи в обозримото бъдеще е малка. Независимо от желанията на нашия голям, среден и дребен
курортен бизнес и от сантиментите на огромен брой поляци, особено от средното и следващите поколения, които пазят незабравими спомени от някогашните си летувания у нас. Въпреки интереса на немалко
техни туристически агенции, предлагащи почивки в нашата страна. И въпреки горещо предпочитаното от българските домакини общуване с полски гости.
ПРИЧИНИТЕ
Причините са не една и две. Най-баналната е, че те дръпнаха напред, а ние продължаваме да тъпчем на място. Важно, но едва ли най-съществено, е и реалното отваряне на света за
поляците - от години те могат да избират и опознават нови близки и далечни както цивилизовани, така и екзотични кътчета по всички континенти на света. Разбира се, ако могат финансово да си го
позволят (същевременно те смятат, че и нашите цени си ги бива). Така или иначе, картината през 1999 г.- 2000 г. бе отчайваща за нас - слънчевата, гостоприемна и харесвана България не беше в списъка
на 20-те страни, предпочитани от поляците. Е, през следващите 1-2 години настъпи някакво раздвижване, но още е рано да се говори за някаква очертана тенденция, камо ли за решителен обрат.
Защо поляците забравиха България? Едва ли толкова силно ги отблъсква антирекламата на най-атрактивните български курорти в каталозите на големия немски туроператор Neckermann,подготвени за полския
пазар, където черно на бяло е написано, че стандартът на хотелите в България често не отговаря на този на хотелите в Западна Европа, отнасяло се било и за количеството и качеството на предлаганата
храна. Съвсем другояче обаче се възприема свежата кореспонденция от София до авторитетен немски вестник, моментално препечатана в тиражен полски всекидневник, че по пътищата на България вилнеят
безнаказано автобандити, които представляват сериозна заплаха за парите, имуществото, честта, та дори за здравето и живота на пътуващите чужденци. Защото се оказва, че вестта случайно допълва чути
от някого, неизвестно от кого, кога и къде неприятни преживявания от този род. А многобройните поляци, които са чели съобщението, но не знаят за коментара по този повод на генерал Васил Василев
пред радио „Свободна Европа" (26 юли т.г.), от когото щяха да разберат, че „нещата в дописката са силно драматизирани", оставят трайно с едно наум.
ТРАДИЦИЯТА НЕ Е ВСЕСИЛНА
И така с едно наум, обикновеният нов поляк решава все пак да заведе семейството си на мечтаната цяла година почивка в България - без резервация от туристическа агенция и, естествено, със собствен
превоз: цената дори на един самолетен билет стига за пътувания и в двете посоки. Словакия и/или Чехия и Унгария смята за безпроблемни. Ако минава през Югославия, в момента ще трябва да плати освен
другото: „Зелена карта" (издадената му в Полша няма валидност за тази страна), трикратно за ползване на аутобани, евентуални пътни глоби, дизенфекция за шап и визи - по 40 долара на особа. През
Румъния не му се тръгва - за пътната и крайпътна обстановка там е чувал страховити неща и има дори две и повече наум. Изброените изненади слабо вълнуват по-заможния, организирания полски турист.
Неговата агенция е калкулирала предварително всички разходи в оферираната цена, та за него остава само да реши къде и колко дни да отседне. Затова въпреки видимия спад броят на групите, посещаващи
България, остава относително стабилен.
Тогава? Големите ни щети идват главно от рязко намалелите индивидуални гости, на които отговорните наши институции като че ли не обръщат никакво внимание.
ЛОШОТО ПРЕДСТОИ
Сегашното парично изпитание на неорганизирания поляк обаче е несравнимо с това, което му предстои. Естествено, хубавите очаквания и това, което е наум, остават. От 2004 г. полякът
става гражданин на ЕС, а в НАТО вече е „стара пушка". При пътуване в рамките на ЕС ще ползва автоматично (без да има сключена медицинска застраховка) услугите на здравното осигуряване на дадената
страна. А новата застраховка за гражданска отговорност на водачите на МПС, която се подготвя понастоящем, ще бъде по-удобна, но и доста по-скъпа. Първо, защото ще бъде валидна за всички страни на
ЕС и ще изключи необходимостта от т.нар. „Зелена карта" при пътуване и пребиваване в тях (и сега полският PZU предлага такава застраховка); второ, защото застрахователят, с когото е сключена, ще
покрие разходите за лечение в резултат на автопроизшествие, предизвикано от застрахования както във всяка страна от ЕС, така и в Полша.
Затова занапред, когато реши да насочи возилото си към България, полякът ще трябва допълнително да бръкне в джоба си поне още два пъти: за медицинска застраховка и за „Зелена карта" за България и
страните, през които ще минава, ако те са извън Многостранното гаранционно споразумение, в което освен членуващите сега в ЕС са още Исландия, Кипър, Словакия, Унгария, Хърватска, Чехия и Швейцария.
Затова след като отметне плюсовете и минусите и окончателно си направи сметката, най-вероятно е той да коригира предварително избрания курс:..(ритуална, непреводима ругатня), заминаваме не за
България, а за ...Хърватска!
СВЕТЛИНИ В ТУНЕЛА
Възможни ли са някакви спасителни операции от наша страна?
Проблемът със „Зелена карта" е най-тежък, защото изисква решения, касаещи както България, така и още поне една или две съседни страни (Югославия или Румъния - като минимум или и двете заедно - като
оптимум). Доброто и същевременно напълно реалистично решение е час no-скоро България и поне една от въпросните съседки да се включат във въпросното Многостранно гаранционно споразумение с цел да
придобият статута, който има вече например Хърватска. Другото, очевидно по-хипотетично решение, е България и едната или двете други страни изпреварващо да получат право да ползват статута на
страни-членки на ЕС по отношение на „Зелена карта" в резултат на съгласуване и съвместни усилия поне с Румъния и специално договаряне с ЕС по т.нар. „свободно движение на хора".
Проблемът с медицинското осигуряване на полските туристи (и не само на тях) в България има няколко решения. Първото (което най-много ще се хареса, защото не се прави нищо) е да бъдат оставени да се
оправят сами, т.е. да си сключват медицински застраховки в собствената страна. За младите поляци това не е трудно - те могат да разполагат с достъпна (само срещу 13 евро) карта EURO<26, която
може да се ползва навсякъде по света като дебитна от рода VISA ELECTRON. Картата осигурява членство в ISIC (ITIC) и следващите от него 200 000 младежки намаления в 37 европейски страни, в т.ч. и в
България, а така също медицинска застраховка за неограничен брой пътувания в чужбина при отлични осигурителни покрития: 100 000 евро за медицински разноски и 10 000 евро при злополука.
Надхвърлилите 26 години поляци, когато идват в България обаче, трябва да имат специална медицинска застраховка. И тъй като полската стандартна застраховка е скъпа, нейната висока цена може да стане
причина да пренасочат пътуването си в друга посока. Възможно по принцип, но навярно практически сложно ще бъде те да могат да сключват по-евтини български медицински застраховки. Кардиналното
решение на проблема очевидно е бързото попадане на България в пространството на ЕС, а до влизането в него временно, в резултат на добра воля и определени действия и от двете страни, възстановяване
на известната донякъде практика: поляците (българите) да ползват като гости българското (полското) здравно осигуряване, а после здравните ни каси да уреждат сметките помежду си.
