Държавата с 90 млрд. евро дълг през 2007 година се върна на пътя на икономическия ръст и повишение на доходите само след 2 години криза
Страната, която първа успя да пребори кризата и да се върне на пътя на икономическия ръст, не е типично европейска, но има характеристиките на всяка европейска икономика, твърди анализ на ситуацията в Исландия.
Днес исландската икономика отбелязва ръст, който бе познат преди 2007 година, спад на безработицата, увеличаване на доходите на населението и износа си. Все още не са достигнати показателите от преди кризата, но се върви в тази посока, смятат експертите.
Само преди четири години положението изглеждаше изключително тежко – страната с 320 000 души население бе натоварена с 90 млрд. евро външен дълг. БВП намаля с 6.6% през 2009 година, а през 2010-с още 4%. Безработицата скочи от 2 на 12%. Последваха протести и предсрочни избори. История, позната ни от други европейски държави като Гърция, Испания и Португалия.
За разлика от тях обаче, само две години след тези катастрофални икономически резултати, от 2009 година насам, страната се изправи на крака и пое към възстановяване на икономиката си, протести вече няма,а индикаторите сочат ръст на доходите и спад на безработицата.
Каква е рецептата за това икономическо чудо? Съкращаване на социалните разходи и затягане на коланите? Не, напротив, Исландия направи такова съкращение на социалните си разходи, каквото в Европа не познават. Например, през 2007 година за пенсии в бюджета на страната са отделени 330 млн. евро, през 2009 – само 195 млн. евро, за образование през 2007 са похарчени 1.2 млрд.евро, през 2009 – само 748 млн. евро.
И други социални разходи са орязани, средно с 40%. За сравнение – в Гърция социалните плащания в момента са на нивото на 2007 година, в Испания – с 20% повече от тези през 2007 година, коментира агенция БЛИЦ.
Но в Рейкявик няма протестиращи, няма стачкуващи, както в Мадрид или Атина. Причината е в брилянтния икономически ход на правителството – вместо да намалява сумите на социалните разходи за пенсии, здраве и образование, то девалвира исландската крона спрямо еврото два пъти.
Така курсът на националната валута намаля два пъти спрямо основните световни валути –евро, долар, паунд. В същото време цените в страната се повишиха само с 26%. Това даде на исландските износители огромно предимство и конкурентност през европейските и американските компании и увеличи износа на страната.
В малка страна като Исландия увеличаването на износа означава повишаване на доходите на населението. Те обаче нарастват в крони, а в евро остават под нивото си от 2007 година. Но заплатите са в крони, в магазините също се плаща с крони и въпросът за това колко е силно или слабо еврото, не вълнува исландците.
Важното е, че те вече могат да си купуват повече стоки и услуги, да живеят по-спокойно и да очакват достигане на предкризисното равнище на доходите и икономиката си след една-две години.
