Златото придобива все по-голяма популярност като инвестиционен продукт

За инвестиралите в злато месец юли беше изключително успешен. Златото подобри ценовите си рекорди в редица валути като щатски долар, евро, британски паунд, канадски долар, южноафрикански ранд и индийска рупия. Само за месец жълтият метал се покачи с впечатляващите 9.9 % в евро. Но кои са факторите, които влияят върху цената на метала, и защо той поскъпна толкова през последния месец?

Както при всяка една друга борсова суровина цената на златото се определя спрямо търсенето и предлагането. За разлика от останалите суровини обаче златото има малко по-различен инвестиционен статут. Инвеститорите гледат на златото като „сигурно убежище” на фона на влошаващите се икономически условия, както и като реална защита срещу инфлационните процеси. Реално, златото представлява алтернатива на останалите „книжни” валути и за разлика от тях, златото не може да бъдат печатано и не носи риска от фалит на държавата - емитент, както е при „книжните” валути.
Търсенето на златото от началото на финансовата криза се определя от две основни човешки емоции: страх и привързаност.
Инвеститорите се обръщат към златото и среброто особено силно през последния месец основно поради мрачните икономически новини както в Европа, така и отвъд океана. Гърция получи първия си спасителен пакет през май миналата година и само година по-късно отново е на прага на фалита. Южната ни съседка бе изправена пред съвсем реалната възможност за фалит само преди месец и тези събития можеше да доведат до разпадането на еврозоната. През първата седмица на юли се разбра, че Европейската централна банка и Международния валутен фонд са одобрили спасителен план, чиито подробности ще разкрият по-късно през месеца. На 21 юли  беше обявен и дългоочакваният размер на спасителния пакет - 159 милиарда евро - което малко облекчи страховете на инвеститорите. През последната седмица на юли пък стана ясно, че като част от спасителния план европейските лидери са приели така наречения селективен фалит (Гърция да фалира само по част от облигациите си), което означава, че частните инвеститори ще трябва „доброволно” да заменят облигации с наближаващ падеж с нови 30-годишни такива, при което ще изгубят 21% от стойността на облигациите си. В същото време сигнали за проблеми има и при редица други страни от еврозоната - Ирландия, Португалия, Испания и Италия . Доходността на държавните ценни книжа на Ирландия и Португалия надвиши 13%, а тези на Испания и Италия регистрираха доходност над 6 %. Повишаването на доходността на ценните книжа е обратно пропорционално на цената им и практически означава по-скъпо финансиране на държавния дълг на тези държави.
От другата страна на океана, САЩ също са в доста затруднено икономическо положение. Въпреки че е малко вероятно да не се постигне политически компромис относно тавана на държавния дълг на САЩ, държавата може да изпадне в неплатежоспособност, ако Конгресът не приеме вдигане на тавана на дълга до 2 август тази година. Но дори и обсъжданите сега варианти са само временно „закърпване” на ситуацията, ако няма генерална структурна промяна в държавните приходи и разходи. Предложението от републиканците е за вдигане на тавана на дълга с 1.2 трилиона долара, което ще даде ресурс на САЩ да изкара до следващата пролет. Демократите пък предлагат увеличението да е 2.7 трилиона долара или достатъчно, за да се посрещнат задълженията до 2013 година. Дали ще се случи едното или другото е без значение, тъй като и в двата случая мерките представляват купуване на време. В същото време рейтинговите агенции заплашват да понижат рейтинга на САЩ, ако не бъде разрешен проблема, което пък от своя страна допълнително ще оскъпи финансирането на най-голямата икономика в света. 
На инвеститорите изглежда вече им е все едно какви спасителни планове или стимулационни мерки ще приемат лидерите на развитите икономики. Печатането на пари или спасяването на държави, изправени пред фалит, доказано не работят в икономически аспект.  На този фон ролята на златото на „убежище” изглежда водещата сила, която вдига цената на жълтия метал.
Но не само страхът от колапса на световните икономики движи цената на златото нагоре. Често игнориран фактор е търсенето на метала от азиатските инвеститори, които имат традиционен афинитет към златото. Търсенето на злато в Китай, Индия и други азиатски държави е по-силно от всякога и е подкрепено от нарастващите доходи на глава от населението в тези държави. Азиатските инвеститори избират златото не само заради традиционната си привързаност към метала, но и като защита от силните инфлационни процеси в техните икономики. Китайското правителство стимулира своето население да купува злато, като доказателство за това е и откриването на нова паназиатска златна борса в Китай, чиято електронна платформа е свързана със системите на редица  банки. Така само с няколко кликвания на мишката китайците ще могат да купуват злато чрез своите електронни банкови сметки.
Златото придобива все по-голяма популярност като инвестиционен продукт. Свидетели сме на нарастващото търсене от така наречените борсово търгувани фондове („ETF”). Това са фондове, създадени с цел да осигурят на инвеститорите експозиция към определен борсов индекс, сектор на икономиката или суровина, както е в случая със борсово търгуваните фондове, занимаващи се със злато. Само за последните три седмици тези фондове са купили около 2 милиона трой унции или около 60 тона злато.
Този тип фондове не са единствените инвестиционни схеми, които са открили доходността на златото. През април тази година стана ясно, че един от най-големите пенсионни фондове в света – пенсионният фонд на учителите в Тексас – е купил физическо злато за 1 милиард долара след взето решение да държи 5% от активите си в злато. 
Централните банки също представляват фактор в покачването на цената на златото. Централните банки, които бяха нетни продавачи на злато преди десетилетие, сега купуват ценния метал, за да намалят зависимостта си от долара като резервна валута, сочейки търсене, което може да удължи рекордното поскъпване на златото. Те са закупили повече злато през първата половина на 2011 г., отколкото за цялата 2010 г., като дългоочакваният обрат на продажбите в т. нар. „официален сектор“ набира скорост.
Въпреки че златото и среброто са в рекордна ценова територия в момента и е възможен корекционен спад в краткосрочен план, в дългосрочен план фундаменталните аспекти на проблемите около финансовата и дълговата криза, както и засиленото търсене от страна на азиатските инвеститори, остават положителен фактор, който ще подкрепя цената на двата метала в бъдеще.
Актуализация: След като на 1 август бе постигнато споразумение в последния момент за вдигането на тавана на държавния дълг на САЩ, очакването на повечето анализатори бе за лек корекционен спад на цената на златото. Тези очаквания обаче не се материализираха, тъй като инвеститорите не намериха споразумението за задоволително и адекватно решение за постоянно увеличаващия се държавен дълг на най-голямата икономика в света. Европа също не бе пощадена през първата седмица на август, след като се засилиха опасенията, че дълговата криза ще засегне Италия и Испания. Загубата на доверие на инвеститорите доведе до повишаване на доходността на облигациите на двете държави на нива над 6%. Това оскъпява много обслужването на държавните дългове на двете държави и затруднява по-нататъшното им финансиране. Последва още по-изненадваща новина – на 5 август след затварянето на финансовите пазари в САЩ кредитната агенция S&P понижи кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+, което дойде като шок както за инвеститорите, така и за държавниците във Вашингтон. На фона на цялата тази серия от турбулентни събития на финансовите пазари единствено златото продължи своя възход, достигайки нов ценови рекорд в долари (1 780) и евро (1 250) за трой унция на 9 август. Редица инвестиционни банки повишиха осезаемо своите прогнозни цени за жълтия метал. Голдман Сакс повиши прогнозата си за цената на златото след година от 1 730 долара на 1 860 долара, докато пък от Джей Пи Морган прогнозираха цена от 2 500 долара за трой унция към края на 2011 г. Както през началато на 2010 г., така и сега, засиленият интерес към инвестиционното злато отново увеличи доставните срокове на рафинериите, които произвеждат инвестиционното злато под формата на кюлчета и монети. От една от швейцарските рафинерии отбелязват, че въпреки че работят на 3 смени, не успяват да изпълнят всички поръчки и някои от продуктите могат да бъдат доставени най-рано след 6 седмици.
Тавид АД