Румен Соколов
Развитието на финансовите пазари в България не е спирало в последните десетина години независимо от временните спадове и застои. От няколко месеца обаче то е особено бурно, като това се отнася както за паричния, така и за капиталовия пазар.
В последно време на финансовия пазар започна все по-настойчиво да се прокрадва идеята за създаване на фючърси върху лихви. Дори и зам.-министърът на финансите Красимир Катев спомена за този инструмент няколко пъти. Идеята за такъв фючърс, изглежда, вече е узряла достатъчно, за да се започне сериозната работа по нея. Това е впечатлението от дискусиите на първата конференция на Българската дилърска асоциация (БДА), която се проведе на 8 и 9 ноември в Боровец. От разговорите там се разбра, че към развиване на проекта на асоциацията има интерес и от пазара, и от финансовото министерство.
Създаването на лихвен фючърс
изисква много сериозна работа и това се осъзнава от всички, които работят на финансовите пазари. В тази връзка според председателя на управителния съвет на фонда за гарантиране на влоговете в банките Бисер Манолов ще бъде много добре, ако идеята се реализира до две-три години. Според Манолов, който е бивш председател на БДА, създаването на такъв инструмент ще даде възможност на пазара да се търгуват различните мнения по отношение на лихвените равнища в страната.
Първата дискусия сред дилърската общност по тази идея обаче не премина толкова гладко, колкото очакваха инициаторите.
Някои дилъри посрещнаха скептично идеята за лихвен фючърс с аргументи, че няма смисъл да се създава инструмент, който ще стане готов след около три години, т.е. много близо до влизането на страната ни в ЕС, а там вече има готови подобни инструменти.
Все пак желанието на по-голяма част от дилърите да се пробва с нови инструменти на пазара надделя и беше решено да се създаде работна група за разговори с различните институции като Министерството на финансите и Асоциацията на търговските банки.
След предварителните разговори основните стъпки в реализацията на проекта са да се реши точно какъв лихвен контракт да бъде въведен, а също и създаването на клирингова къща. Тъй като вероятно фючърсът ще се третира като ценна книга по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), той може да се създаде с активното участие и на хора от капиталовия пазар и да се търгува на борсата.
Раздвижването на позаспалия паричен пазар
започна още преди няколко месеца, когато след двегодишни усилия беше създаден SOFIBOR. Това е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на междубанковия пазар. За краткото си съществуване SOFIBOR успя да укрепне и започна да изпълнява заложената в него роля на обективен индикатор на състоянието на левовия пазар. Някои банки дори вече правят опити да го използват при определянето на лихвите по кредити. Представители на финансовото министерство смятат, че значението на основния лихвен процент (ОЛП) постепенно ще намалява и в един момент SOFIBOR ще го замести. Проблемът засега е, че той дава индикация за лихвите в само пет срочности - овърнайт, седмица, един, два и три месеца. Липсата на реален пазар при по-дългите периоди не дава възможност срочността на индикатора да бъде удължена.
Министерството на финансите вече обяви, че в бъдеще може да емитира държавни ценни книжа с плаваща лихва. Плановете са отначало базата на лихвения купон да бъде EURIBOR, а след това той да бъде заменен от SOFIBOR. Това обаче ще стане, когато българският индекс се изчисти от резките временни колебания, които се случват поне два пъти в месеца и може да предизвикат изкривяване на доходността по държавните ценни книжа с такъв купон.
Капиталовият пазар също започва да се оглежда за нови инструменти
Развитието на паричния пазар не е единствено. В последните две години капиталовият пазар отбеляза невероятен растеж. Ако в средата на 2001 г. дневните обороти на фондовата борса бяха между 20 и 50 хил. лв., сега има дни с оборот над 500 хил. лв., и то без те да се дължат на блокови сделки. Тези резултати изглеждат смешни на фона на други борси в Централна и Източна Европа, но за нашия пазар за момента са много добри. Промените в ЗППЦК от преди две години дадоха необходимата сигурност на дребните инвеститори и все повече такива започнаха да купуват български акции. Допълнителен тласък на пазара даде и решението капиталовите печалби от търговия с акции, които са реализирани от физическите лица, да не се облагат с данък.
В един момент обаче започва да се чувства липсата на достатъчно качествени книжа. Нежеланието на големи частни дружества да станат публични и забавянето на приватизацията на БТК през борсата отвори път за мисли за нови инструменти. Първата стъпка, която се прави в тази насока, са подготвяните промени в правилника на Българска фондова борса - София, с които се цели създаването на сегмент "Срочен пазар". Вече се чуват мнения, че е време да се създаде фючърс и върху борсовия индекс SOFIX и той да може да се търгува. Вече от доста време има готова проектонаредба на късите продажби, но работата по нея в Комисията за финансов надзор замря. Това обаче не значи, че идеята е забравена.
