Петкан ИЛИЕВ, икономист
Да се въведе от догодина единна данъчна ставка 10% за данък общ доход, данък печалба и пенсионно осигуряване (т. нар. плосък данък), предлагат Институтът за пазарна икономика и независими
икономисти.
Според тях идеята е приложима, може бързо да се въведе и има подкрепата на депутати от всички политически сили в парламента.
С наближаването на изборите догодина предложенията за намаляване на данъците започнаха да се множат. "Плоският данък" идва седмица след оповестената от финансовия министър идея
за евентуално въвеждане на семейното подоходно облагане.
От гледна точка на по-доброто данъчно администриране идеята за т. нар. плосък данък не е лоша. Чрез него много по-лесно могат да се събират налозите, защото са уеднаквени ставките и не се изисква
сложна система на пресмятане. Поевтинява и поддържането на необходимата администрацията.
При различните ставки се появява т. нар. прехвърляне на данъкоплатци. Те изтичат от една форма на данъчно задължение към друга, където ставката е по-малка. Между най-високата ставка на ДОД,
която е 29%, и ставката по корпоративния данък, която е 19,5%, има близо 10% разлика.
Естествено, едри данъкоплатци по ДОД биха прекарали своите доходи чрез регистрирани по корпоративното облагане фирми, за да си спестят тези 10%. Още повече че там могат да се приспадат и
разходи.
Плюс на "плоския данък" би имало, ако той се въведе наистина с еднаква ставка за ДОД и данък печалба. Има ли разлика в ставката на двата данъка, ще има прехвърляне на данъкоплатци от едниния към
другия начин на облагане.
Екзотично ми звучи обаче въвеждането на уеднаквена ставка
за социалното осигуряване. При сегашната ситуация, ако се въведе такава ставка, ще последва издънване на осигурителната система, която и без това едва крета по отношение на приходността си.
Друг плюс за въвеждане на плоския данък е фактът, че има потенциал по отношение на събираемостта на данъците и осигуровките у нас. Ако събираемсотта при него се повиши, тогава първоначалният удар
по бюджета след въвеждането ще се компенсира в рамките на 2-3 години, докато системата проработи.
Що се отнася до данъкоплатците, за тези с високи доходи интересът от въвеждането на такъв данък е ясен. Хората с ниски доходи трябва да са почти безразлични - и без това от следващата година
най-ниската данъчна ставка по ДОД ще стане 10% (сега е 12%). Дори би могло да се очаква от тяхна страна негативно отношение към данъка, защото публичните услуги ще бъдат свити заради орязаните
приходи в бюджета.
Като се сложат на кантара плюсовете и минусите от въвеждането на "плоския данък",
плюсовете като че ли са повече.
Но една ставка от 10% е шоково ниска и опасна за икономиката. Такъв данък би могъл да се въведе и да е в рамките на около 15%.
Нека погледнем от политическа гледна точка на подхвърлянето на идеята за "плосък данък" в публичното пространство. То изглежда като предизборно клише (вижте ни, намаляваме данъците), отколкото като
издържана стратегия. Политическата практика показва, че в рамките на 12-18 месеца преди избори започват да се появяват идеи, които служат за омайване и привличане на електората. Забележете, никой
не казва - аз мисля да въведа "плоския данък" след изборите, значи от 2006 г., защото никой няма да повярва (вече сме се парили на прословутите 800 дни).
И тъй като се задават избори, очаквам още екзотични икономически и данъчни идеи да се появят в публичното пространство под благосклонния поглед на финансовия министър Милен Велчев. Правя отклонение
- той не лансира тези идеи, но кой знае защо, те някак естествено се свързват с него. И с шумното шушукане, че догодина Велчев ще се отдаде на политическа кариера и ще оглави партията на
нововремците.
Затова
задължително скоро ще плъзнат идеи за промяна на ДДС
- за диференцирани или нулеви ставки. Мисля дори, че вече чух подобни подхвърляния, въпреки че това е данъкът, който най не бива да се пипа. Ще бъдат укротени и потушени мненията за увеличаване на
данъчните вноски.
В момента няма да чуете от ничия уста, че който и да дойде на власт, ще бутне нагоре имуществените данъци, които навсякъде по света са високи и са основен приходоизточник. Това е непопулярно да се
говори преди избори, но след тях те ще бъдат вдигнати или вероятно прехвърлени на местната власт в рамките на фискалната децентрализация.
